Решение № 11 от 13.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. С., 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. И.а като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20255501000423 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 807/14.08.25 г. по гр.д. №623/25 г. по описа на Районен съд –С. ,с което се осъжда З.**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, представлявано от **, със съдебен адрес: гр. С.**, *, чрез адв. М. Г., да заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.**, чрез адвокат Д. К. Д. от АК - С., на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 6000 лева (шест хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 10.12.2022г. около 12,40 часа на път 6602, от М.Л.М. ЕГН **********, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в З.**, гр. С. със застрахователна Полица № BG/02/122000969991, валидна до 31.12.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2025г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът

З.**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.

С.** обжалва постановеното решение като излага доводи относно неговата неправилност.Моли да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго по същество на спора ,с което да се отхвърли изцяло 1 предявения иск.Претендира присъждане на направените по делото разноски като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Г.

Г. чрез адв. Д. Д. ,в който отговор се прави искане да се потвърди първоинстанционното решение като се присъдят и сторените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

По делото не е спорно, че на 10.12.2022г. около 12,40 часа на път 6602, между лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“, с per. № **, управляван от М. Г. Г., собственост на Д.Д.Ч. и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с per. № **, управляван от М.Л.М., собственост на А.М.Ш., е възникнало ПТП.

За възникналото ПТП е съставен протокол №1228р-16351 от 13.12.2022г. за ПТП с пострадали лица и е образувано досъдебно производство.

От приложеното към настоящото дело АНД № 834/2024г. по описа на РС С. се установява, че с постигнатото и одобрено от съда споразумение от 22.03.2024г., М.Л.М. се е признал за виновен в това, че на 10.12.2022 година, на път 6602, в района на километър 13+000, в землището на община С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Фолксваген“ модел „Голф“ с регистрационен номер № **, по непредпазливост, в нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, в частност: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: «На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне», като навлязъл в лентата за движение на лек автомобил марка “Пежо“ модел “207“ с регистрационен номер № ** и чл. 20, ал.2 изречение първо от ЗДвП: «Водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват», но не го сторил и причинил средна телесна повреда на М.М. Г., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник - престъпление по 2 чл.343, ал.1, б ”б”, предложение “второ“, във вр. с чл.342, ал.1, предложение “трето“ от НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че към датата на ПТП - 10.12.2022г. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № **, има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със З.** - гр. С., застрахователна полица № BG/02/122000969991, със срок на валидност от 01.04.2022г. до 31.03.2023г.

На 13.03.2023г. с Уведомление за регистриране на щети и застрахователни претенции вх.№ ОИ-178099/13.03.2023г. ищцата е предявила пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените й в резултат на ПТП неимуществени вреди, като по образуваната преписка по щета с №**********, с Писмо изх.№ НЩ1713/16.03.2023г. е уведомена от застрахователя, че няма основание да й се заплати претендираното застрахователно обезщетение. С Писмо вх.№ ОИ-25094/10.01.2025г. от страна на ищцата пред застрахователя е представен допълнителен набор документи, придружен с искане да бъде преразгледана претенцията й, като на 27.01.2025 г. с Писмо от 27.01.2025г. застрахователят отново я е уведомил, че няма основание да й се заплати претендираното застрахователно обезщетение.

В хода на първоинстанционното производство са представени Епикриза № ИЗ 15296/05.08.2023 г., издадена от „Клиника по АГ с дейност родилна помощ и П.Б.“ при У.**, гр. С., с посочена диагноза: спешно цезарово сечение, в т.ч. и Епикриза № ИЗ 15308/09.08.2023г., издадена от „Клиника по неонатология“ при У.**, гр. С., издадена във връзка с раждането в стационар на едно дете на 05.08.2023г.

Като писмени доказателства по делото са представени следните болнични листове: Болничен лист № Е20224079143/28.02.2023г., Болничен лист № Е20231026070/29.03.2023 г., Болничен лист №

Е20231026523/28.04.2023 г., Болничен лист №Е20222658164/15.05.2023 г., Болничен лист № Е20231718112/14.06.2023 г., Болничен лист № Е20231718579/12.07.2023 г. и Болничен лист № Е20231685305/09.08.2023 г., обхващащи периода от около 7 месеца, видно от които ищцата е била с различни диагнози, а именно: заплашващ аборт, лъжливо раждане; наблюдение върху протичането на друга нормална бременност и спешно цезарово сечение.

3

В хода на производство са събрани като гласни доказателства показанията на свидетелите- Д.Д.Ч. /във фактическо съжителство с ищцата/ и М.М. Г. /майка на ищцата/. На осн.чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение относно анализа на гласните доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ , е необхоД. към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП .

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални 4 страдания и др.

От показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира се установява безспорно е, че в резултат на ПТП ищцата е получила болки и страдания /синини от поставения предпазен колан и болки в главата от съприкосновението й с въздушната възглавница/, изпитала е силен психоемоционален стрес, като несъмнено е изпитала стрес, страх за живота си, като е получила и притеснения, че може да изгуби плода - с оглед поставените диагнози „Заплашващ аборт“ и „лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици“, като й се наложило да ползва 195дни болнични и да бъде постоянно под лекарско наблюдение, сънят й е бил нарушен за продължителен период от време.Настоящата инстанция намира ,че определеното от районния съд обезщетение за неимуществени вреди отговаря на принципите на справедливост.

По иска за законна лихва:

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.

2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от поранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования деликвент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от 25.01.2025г. като искането за законна лихва ,считано от тази дата се явява основателно.

По отговорността за разноските:В полза на въззиваемата следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 357,90 EUR /700 лева/адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.От страна на въззивника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,което съдът счита за основателно.Този извод на съда е формиран предвид чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси и с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа,но от друга страна съдът не е обвързан от посочените размери ,поради което дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в този размер.

5

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 807/14.08.25 г. по гр.д. №623/25 г. по описа на Районен съд –С..

ОСЪЖДА З.**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, представлявано от **, със съдебен адрес: гр. С.**, * ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.**, чрез адвокат Д. К. Д. от АК - С. сумата 357,90 EUR –разноски в производството.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. С., 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. И.а като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20255501000423 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 807/14.08.25 г. по гр.д. №623/25 г. по описа на Районен съд –С. ,с което се осъжда З.**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, представлявано от **, със съдебен адрес: гр. С.**, *, чрез адв. М. Г., да заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.**, чрез адвокат Д. К. Д. от АК - С., на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 6000 лева (шест хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 10.12.2022г. около 12,40 часа на път 6602, от М.Л.М. ЕГН **********, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в З.**, гр. С. със застрахователна Полица № BG/02/122000969991, валидна до 31.12.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2025г. до окончателното й изплащане.