Акт от 27.05.2020, Окръжен съд - Ямбол

О П

Р Е Д Е

Л Е

Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 27 май 2020 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА

ВЪЛЧАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз. гр. дело № 260 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид:

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София против Решение № 301/14.02.2020 г. на EРС, постановено по гр.д.№ 731/2019 г., в частта, в която Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София е осъдена да заплати на Д.Й.Д., ЕГН ********** ***, сумата 1 458.92 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.10.2016г. до 02.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1360.05 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 98.87 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, сумата 190.25 лева – представляваща лихва за забава върху главницата от 1360.05 лева, начислена за периода на забавата, считано от 01.02.2017г. до датата на подаване на иска в съда - 02.10.2019 г.и разноски на ищеца, както и такива на ЕРС. Желае се отмяна на решението в атакуваните части, отхвърляне на исковете изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.

Съдът констатира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на страните заедно с призовката за с.з., поради което

О П Р

Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 11.08.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора както следва:

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, Според въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не били налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.

Излага се, че ЗМВР е специален закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение др., че ЗМВР и издадените въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ. Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и служители по трудово правоотношение, работещи на намалено работно време, като според приложено становище на проф.Мръчков статутът на служителите в МВР е специален и за същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и всички правнорелевантни факти, относими към главния иск, което е в нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилността на решението по главния иск обуславя неговата неправилност и по отношение на уважения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.

Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.