Решение № 3996 от 28.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3996 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110152326 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 124, вр. чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ, вр. чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД

Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена след проведена процедура по чл.410 и сл. ГПК по ч.гр.д.№34170/2021г. по описа на СРС, 25 с-в, от ЗАД „ф-ма“ АД, ЕИК 121076907 срещу ЗД „ф-ма“, ЕИК ******, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 300лв., представляваща останало регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на собственик на лек автомобил марка „А“, модел „*“, с рег. № *****, което МПС е увредено при ПТП от 02.04.2016г., настъпило по вина на водач на автомобил марка „В“, модел „21053“, с рег. № ****, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 15.06.2021 г., както и сумата от 91,42 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г.

В исковата молба се посочва, че във връзка с процесното ПТП при ищеца била образувана ликвидационна преписка № 14016030100332, по която на застрахования била преведена сумата от 4859,69 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. След представена регресна покана за доброволно изпълнение ответното дружество ЗД „ф-ма“, ЕИК ****** заплатило посочената сума. Поддържа, че във връзка с горепосочената щета е направено допълнително искане за извършване на допълнителен оглед на заден ляв (външен) стоп, като след извършен контролен оглед 1 на 11.10.2016 г. е взето решение за подмяната му, за което на автосервиз „ф-ма“ била преведена сумата от 300 лв. Заявява, че с покана с изх. № Л-11416 от 21.11.2016 г., получена от ответника на 28.11.2016 г., същият е бил поканен да му възстанови изплатеното от него обезщетение в размер на 300 лв. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото от ЗД „ф-ма“, ЕИК ****** е постъпил писмен отговор, с който оспорва механизма на ПТП. Твърди, че не е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи, в това число противоправност и вина на водача на МПС. На първо място се посочват нередовности на исковата молба – непълно описание на механизъм на ПТП, поради което и защитата на ответника била затруднена. Счита, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени в периода на действие на застраховката за процесния автомобил. Заявява, че не е изпаднал в забава, поради което не дължи заплащането на същата. На следващо място исковете се оспорват по размер. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието и приложено ч.гр.д.№34170/2021г. по описа на СРС, 25 състав, от материалите по което се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на ЗАД „ф-ма“ АД /ищец по делото/ срещу ЗД „ф-ма“ /ответник по делото/ за посочените суми. В полза на ЗАД „ф-ма“ АД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Исковата молба, предмет на настоящото производство е подадена в срок.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателстваКомбинирана застрахователна полица №0306Х0185782 от 17.02.2016г. за застраховки Каско и Злополука, че между ищеца ЗАД „ф-ма“ АД и С Г Д е налице сключен договор за застраховка „Каско” по отношение на л.а „А“, модел „*“, с рег. № *****, за срока от 17.02.2016г. до 16.02.2017г., като ЗАД „ф-ма“ АД се е задължило да покрие всички увреди на автомобила до размер на определена застрахователна сума 12500лв. От страна на ЗД „ф-ма“ не е оспорено наличието на соченото застрахователно правоотношение и не са наведени твърдения за липса на заплатена застрахователна премия, поради което следва да се приеме, че договорът е действал между страните за посочения по-горе срок.

2

С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните на обстоятелствата, че ЗД „ф-ма“ е застраховател по валиден към момента на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил „В“, модел „21053“, с рег. № **** и ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения с исковата молба размер.

По делото е представен Протокол за ПТП №1582819 от 02.04.2016г., от който се установява, че на посочената дата на ПП I-4 км 115+300, на територията на община ВТ е настъпило ПТП между л.а.„В“, модел „21053“, с рег. № **** и л.а. „А“, модел „*“, с рег.

№ *****, като в протокола е описан следния механизъм на ПТП: л.а. „В“, модел „21053“, с рег. № **** при движение в колона от МПС, в участък от пътя в ремонт, поради неспазване на необходимото безопасно разстояние, блъска отзад спиращия пред него л.а. „А“, модел „*“, с рег. № *****.

В Протокол за ПТП са вписани видимите щети по двете превозни средства – по л.а.

„В 21053“ – деформации на цяла предна част – броня, капак, фарове, а по л.а. „А *“ – деформации в задна част - броня, капак, стоп светлини, спукано/деформирано задно стъкло.

В Уведомление-декларация за щета по застраховка Каско, подадено на 04.04.2016г., собственикът на л.а. „А *“ е посочил увреди по задни броня, калник, стъкло, стопове и ауспуси.

Представен е Опис на претенция №14016030100332-01/04.04.2016г. от който се установява, че стоп ляв външен в бил определен за подмяна.

Представено е искане от С Г Д от 27.04.2016г. за извършване на допълнителен оглед, в което е посочено, че при сглобяване на задна броня е установено отлепяне на заден ляв (външен) стоп, поради което моли за извършване на допълнителен оглед. От опис-заключение по щета от 27.04.2016г. е видно, че такъв оглед е извършен и е приета нужда от смяна на задна лява светлина. С искане от 16.09.2016г. С Г Д отново е поискал допълнителен оглед, като е посочил, че отремонтирания ляв външен стоп не е в нужното си състояние, поради това, че не е прилепнал добре към основата. От опис-заключение по щета от 11.10.2016г. е видно, че е констатирано,че стоп ляв външен следва да се подмени и увредения и предвиден за подмяна стоп следва да се върне в ЗАД „ф-ма“ АД за съхранение след подмяната му. От представена фактура №0000000862 от 17.10.2016г., издадена от „ф-ма“ ЕООД е видно, че стойността на външен заден ляв стоп е 300лв. с ДДС, като от страна на ЗАД „ф-ма“ АД се доказва заплащането й в полза на С Г Д. Във фактурата е включена и сума за друг ремонт на л.а. „А *“.

Според заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните кредитира, механизмът на пътно-транспортното произшествие, описан в ПТП, съответства на описаните от застрахователя повреди по л.а. „А *“, които се намират в зоната на удара и са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, в това число и заден ляв външен стоп. Вещото лице е определило стойност на ремонт на автомобила по средни 3 пазарни цени към датата на ПТП на нанесените вреди в размер на 5093,52лв. Посочва се, че при справка по номера на рамата на л.а. „А *“ е установено, че оригинален заден ляв външен стоп е с цена от 1000,39лв. с ДДС. А в случая е вложена алтернативна част на стойност 300лв.

Не се спори по делото, че от страна на ЗД „ф-ма“ е заплатена сума в размер на 4859,69лв. с включени 15лв. ликвидационни разходи по регресна претенция на ЗАД „ф-ма“ АД за заплатено застрахователно обезщетение в полза на собственика на л.а. „А“, модел „*“, с рег. № ***** . От САТЕ е видно, че стойността необходима за възстановяване на л.а.

„А“, модел „*“, с рег. № ***** , изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 5093,52лв., в която сума е включена и стойността на заден ляв външен стоп като алтернативна част.

Настоящия състав намира, че по делото се установи, че увредата на заден ляв външен стоп е причинена при настъпване на процесното ПТП. От искане на С Г Д от 27.04.2016г. за извършване на допълнителен оглед е видно, че увредата на заден ляв външен стоп е установена на по-късен етап от първоначалния оглед,а именно при сглобяване на бронята.

Това обаче не променя обстоятелството, че стопът е бил увреден именно при ПТП и се е дължало заплащане на обезщетение и за него. От опис на дейностите и стойност, издаден от „ф-ма“ ЕООД, към датата на приемане на л.а. „А *“ за ремонт – 19.04.2016г., на стр.56 от делото, е видно, че заден ляв външен стоп е бил ремонтиран, но не и подменен и следователно в първоначално определеното, и възстановено по регресна претенция от ЗД „ф-ма“, обезщетение не е включена сума за стойност на детайла при подмяна.

Тази стойност обаче се е дължала, независимо от по-късното констатиране на увредата. При първата подмяна на заден ляв външен стоп не е определено обезщетение за това, а такова е определено чак след повторната смяна след искане от 16.09.2016г. на С Г Д за допълнителен оглед. За периода от 27.04.2016г. до 16.09.2016г. действително е изминал определен период от време, но в случая не се касае за нова увреда, а за подмяна на некачествен вложен детайл, който е бил увреден при ПТП и за който не е заплащано обезщетение.

Поради изложеното сумата от 300лв. е дължима от ЗД „ф-ма“ в полза на ЗАД „ф-ма“ АД.

По отношение на възражение за изтекла погасителна давност. ЗАД „ф-ма“ АД е встъпило в правата на С Г Д считано от заплащане на обезщетение в размер на 300лв. на 08.11.2016г. Считано от посочената дата тече срока на общата 5 годишна давност, който към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 15.06.2021г. не е изтекъл.

Поради изложеното предявения иск следва да се уважи.

По отношение на това било ли е ответното застрахователно дружество в забава към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и от кога, 4 настоящия състав намира, че по делото се установява, че ответното дружество е получило покана за плащане на сумата от 300лв. на 28.11.2016г., което се установява от поставен входящ номер от ЗД „ф-ма“ върху регресната покана.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 412 ал. 3 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от получаване на поканата с преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, доказващи отговорността му. Поканата е получена на 28.11.2016г. и не се представят доказателства, нито се правят твърдения по преписката да са били на лице пропуски на ищеца по надлежното й окомплектоване. Не се представят доказателства за плащане в определения от КЗ 30 дневен срок, нито до момента на приключване на съдебното дирене, поради което към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 15.06.2021г. ответникът е бил в забава и доколкото не се представят доказателства за обективна невъзможност за заплащане на сумата към посочения момент, то дружеството е станало причина за завеждане на делото.

С оглед на изложеното предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен, като при липса на доказателства за размера на вземането, съдът при използване на онлайн калкулатор на сайта на НАП, определя дължимата лихва в размер на заявената, поради което предявения иск следва да се уважи изцяло.