Определение № 1645 от 25.11.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1645 гр. Плевен, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500804 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №561 от 13.09.2024г., постановено по гр.дело №98/2023г. по описа на РС – гр. Левски, е оставил без уважение, като неоснователна молбата подадена от адвокат А. К. К. от ВтАК в качеството му на пълномощник на Ц. М. М. – ответник по гр.д. 98/2023 г. за изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК на постановеното решение по гр.д. № 98/2023г. по описа на РС Левски, в частта му относно разноските.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от Ц. М. М., чрез пълномощника си адвокат А. К. К.. В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, че определеното адвокатско възнаграждение от 3000 лв. възлиза на 60% от защитавания материален интерес; че самото мотивиране на размера с Наредба номер 1 води до неправилност на съдебния акт, т.к. действието на наредбата е преустановено след като със серия от решения СЕС и ВКС постановиха, че същата противоречи на правото на европейския съюз и не обвързва съдът; че срещу жалбоподателят е насочен само един от трите предявени иска, поради което е неправилно и несправедливо той да бъде осъден наравно с ответника Л. Л., който е страна по трите предявени от ищцата искове. Моли Окръжен съдПлевен да отмени Определение номер 561 от 13.09.2024г. по гр.д. 98 / 2023г.

1 на Районен съд - Левски като вместо това измени Решение номер 135 от 25.06.2024г. по гр.д, 98 / 2023г. на Районен съд - Левски, в частта му за разноските като: намали на възнаграждението за безплатна помощ, което да се заплати на адвокат С. Л. до справедлив размер и да разпредели заплащането на всички определени от съда разноски съобразно процесуалната роля на ответниците по предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по частната жалба от Д. А. А., чрез адвокат С. Р. Л., в който се изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че претенцията за прекомерност на възнаграждението, може да се направи най-късно преди приключване на устните състезания, а такова възражение ответникът не е правил нито лично, нито чрез процесуалния си представител. На второ място, това възражение е неоснователно, тъй като размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, заявено от нас в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, е дори под минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № |/2004г. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по иск по чл. 108 от ЗС. Счита също, че неоснователно се сочи, че спрямо ответника Ц. М. М. бил предявен само един иск с правно основание чл. 108 от ЗС /след изменението на иска/.

Считаме, че трите обективно съединени иска са и субективно съединени, тъй като по необходимост, за да се произнесе съдът по иска с правно основание чл.

108 от ЗС най-напред трябва да се произнесе по предявените искове с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД във връзка е чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД по отношение на пълномощното и нотариалния акт, сключен между Д. А. и Л. Л., тъй като именно последният е праводател на ответника Ц. М.. Моли определението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

2

С решение №135 от 25.06.2024г. по гр.д, 98 / 2023г. на Районен съд – Левски съдът е осъдил Л. И. Л.; Ц. М. М., и М. Л. М., да заплатят на адвокат С. Р. Л., адвокат от Ловешка АК, сумата от 3000 лв. за предоставената от нея безплатна правна помощ в настоящото производство на Д. А. А..

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е постъпила молба от адвокат А. К. К. от ВтАК в качеството му на пълномощник на ответника Ц. М. М. с правно основание чл. 248 от ГПК с искане да бъде изменено решението в частта му относно разноските. В молбата се твърди, че определеният размер на адв. С.

Л., за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищцата е явно прекомерен.

С атакуваното определение РС-Левски е отхвърлил молбата, като е приел, че възнаграждението съответства на положения от адв.Л. труд по делото.

Тези изводи на първата инстанция се споделят и от настоящия въззивен състав. Правилно РС-Левски е отбелязал, че освен исковата молба адвокат Л. е проявила процесуална активност като е изготвяла надлежни и съответни молби и искания, явявала се е в насрочените съдебни заседания и осъществила в максимален обем поетата от нея защита. Предявени са три обективно и субективно съединени иска срещу трима ответници. Явила се е в проведени 5 открити съдебни заседания. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени са експертизи, направено е изменение на иска, представена е писмена защита.

Тези факти, както и обема на делото очертават същото със значително по-висока от средната правна и фактическа сложност. Фактът, че единият от исковете, по който е ответник жалбоподателя Ц. М. е по чл.108 от ЗС, предопределя и голям обем от доказателствена тежест. Действително в своите актове - Определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 175/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К.; Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о. и редица други ВКС изрично приема, че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е прието, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги.

По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА , препращаща към Наредба № 3

1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Именно в съотвествие с тази практика, а не в разрез с нея РС-Левски е определил възнаграждението на адв.С. Л.. Както бе посочено делото е с повисока от средната правна и фактическа сложност. Ориентирът в чл.7 ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения за възнаграждения по искове с правно основание чл.108 от ЗС е 1500лв. минимално и то при много по-малко на брой явявания и извършени процесуални действия. Дори и само по този иск да отговаря жалбоподателят то разноските от 1000лв., които следва да плати са на 2/3 от минималното възнаграждение, което изцяло съотвества на правната и фактическа сложност на това дело и предявения срещу него иск.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.278 вр. с чл.272 от ГПК определение №561 от 13.09.2024г., постановено по гр.дело №98/2023г. по описа на РС – гр.

Левски, скоето е оставил без уважение, като неоснователна молбата подадена от адвокат А. К. К. от ВтАК в качеството му на пълномощник на Ц. М. М. – ответник по гр.д. 98/2023 г. за изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК на постановеното решение по гр.д. № 98/2023г. по описа на РС Левски, в частта му относно разноските, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5