Решение № 86 от 07.07.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Несебър, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова

Административно наказателно дело № 20252150200228 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Е. А. А. от гр.С. срещу Електронен фиш серия К № 10531847 на ОДМВР-Бургас с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.189, ал.4 ЗДп, вр.чл.182, ал.2, т.6 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 700лв..

Иска се отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, тъй като жалподотателя е санкционирана за нарушение, което не е извършила, а именно – нарушила е указаната с пътен знак максимално разрешена скорост за движение от 4км./ч.. Посочва, че в района на посоченото местоизвършване на вмененото й нарушение Гл.път № 9, 211,7км. пособен знак липсва, а отразеното в обжалвания ЕФ е невярно.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдебният състав, като прецени становищата на страните, приложимите законови разпоредби и събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От представения Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К, № 10531847/л.16 по дело/ се установява, че е бил съставен за това, че на 15.02.2025г. в 12,41ч. в обл.Бургас, общ.Несебър на път Първи клас, № 9, на 211,7км. в посока към 1 гр.Варна при ограничение на скоростта от 40км./ч., въведено с пътен знак В-26 извън населено място при управление на МПС Мерцедес С220 Бултек с рег.№ **** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 542 , като „ при разрешение на скоростта от 4км./ч. е установена стойност на скоростта от 66км.–ч., превишение на скоростта – 62км./ч.“.

При горното устнановяване в посочения ЕФ е огразено, че за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.189, ал.4 ЗДп, вр.чл.182, ал.2, т.6 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 700лв..

Видно от докладна записка рег.№ 304р-4432/17.02.2025г./л.17 по дело/, съставена от К.Димитров-мл.автоконтрольор при РУ-Несебър, ОСМВР-Бургас, при рамота на 15.02.2025г. с мобилна система за видеоконтрол с № TFR1-M 542 от 12,00ч. до 14,00ч. е установил нарушения на скоростта, сред които и извършеното в 12,41ч. от МПС с рег.№ ****, за което е заснет Клип № 49716.

От приложени 4бр.снимки към обжалвания ЕФ се установява, че на посочените дата и час, процесното МПС е засечено от мобилна система за видеоконтрол с № TFR1-M 542 при следните данни: измерена скорост – 69км./ч., ограничение на скоростта – 40км./ч., превишение – 29км./ч..

Представени са към административната преписка Протокол от 15.02.2025г./л.19 по дело/, че АТМ № TFR1-M 542 е използвано на 15.02.2025г. за времето от 12,00ч. до 14,00ч. с място на контрол гламен път I-9, км.211,7 в посока гр.Варна, на разстояние 250м. след пътен знак за ограничение на скоростта от 40к/ч., както и Протокол № З-424 от 28.08.2024г. за периодична проверка техническата горност на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 542/л.20 по дело/, удостоверяващ, че използваното АТМ съответства на одобрения тип.

От изисканата писмена справка и пътна схема от Община Несебър/л.27,28 по дело/ се установява, че на Републикански път I-9 в зоната при км.211+700 е монтиран знак В-26 за ограничение на скоростта от 40км./ч., който е действал към 15.02.2025г..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства. Посочените по-горе доказателства кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.

От правна страна съдът приема следното:

Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

2

С промените в ЗДвП / ДВ. бр. 10 от 2011 г. /, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т. е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.

189, ал. 4 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице посочения погоре протокол за техническа годзност.

Маршрута, по който се е движел лекият автомобил, е бил обезпечен с техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и скоростта на моторни превозни средства и с поставен пътен знак В - 26. Последното обстоятелство се установява от приложената по делото, където е имало въведен ограничение на скоростта от 40 км/ч. с пътен знак В - 26.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Не е спорно по делото отразяването в ЕФ, че собственик на лекия автомобил е била жалбоподателя А.. Разпоредбата на ЗДвП презюмира повдеждането под административна отговорност на собственика на заснетото МПС при отсъствие на съответна декларация и приложено СУМПС, че друго, различно от него лице, го е управлявало. Поради липса на доказателства в тази насока следва да намери приложение хипотезата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а именно че собственикът на МПС 3 то е бил и негов водач при заснемането с техническото средство. В този смисъл субектът на нарушението се явява доказан от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При извършена служебна проверка по законосъборазността на обжалвания електронен фиш съдът констатира, че е издаден при наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като отразените в него данни относно въведеното ограничение на скоростта на гл.път I-9, 211,7км., установената скорост на движение на посоченото МПС и превишението на скоростта н е кореспондират с останалите доказателства по делото.

Така в оспорения ЕФ е посочено, че разрешената скорост е 4км./ч., от останалите доказателства по делото – 4бр.снимки, разпечатани от АТС TFR1-M 542 и пътна схема на Община-Несебър, се установява, че в този участък е въведено ограничение на скоростта от 40км./ч.

На следващо место от приложения снимко материал се установява, че измерената скорост на МПС е 69км./ч., като в ЕФ е отразено, че устновената скорост 66км./ч. /при приспаднат толеранс 69км.-3%=66,93км./. В същото време АТС посочва превишение на разрешената скорост от 29км./ч., докато в оспорения ЕФ невярно е отразено, че превишението на скоростта, допуснато от жалбоподателя е 62км./ч..

Представените към административната преписка писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото не установяват по некъкъв начин жалбоподателя да е установен да е допуснал превишение на скоростта на посочените в ЕФ дата и място от над 62км./ч., което да е било заснето и регистрирано от АТС TFR1-M 542, нито на същото да е поставен знак за ограничение на скоростта от 4км./ч..

Поради неправилното и невярно отразяване в оспорения ЕФ , жалбоподателя е неправилно санкционирана за административно нарушение, каквото административния орган не е констатирал – по чл.182, ал.2 т.6 ЗДвП.

С неясното посочване на обективните признаци на нарушението, административно наказателния орган е ограничил правото на защита на нарушителя.

Съдът приема, че колкото и опростен и бланков, т. е. по образец, да е текстът на електорнния фиш, то той, както повелява императивната разпоредба на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, трябва да има вярно отразяване на минимално необходимото съдържание, което включва описание на нарушението. При липса на надлежно описание на нарушението, включващо всички релевантни факти, които влияят и обуславят отговорността на водача, то електронния фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила доколкото препятства реализирането в пълен обем на правото на защита на нарушителя, свързано с това да разбере какво точно нарушение е извършил. В конкретния случай в обжалвания ЕФ са отразени данни като 4км./ч.4 разрешена скорост и 62км./ч.-допуснато превишение на скоростта от жарлбоподателя, каквито не са налични като констатации по преписката и не са регистрирани от посоченото в ЕФ амтматично техническо средство.

Жалбоподателят не следва да бъде поставян в положение да предполага точно за какво свое поведение е санкциониран, нито може да му се вменява в тежест сам да извежда и формулира признаците от състава на нарушението въз основа на доказателствата по преписката или от правната квалификация. Следва ясно да се подчертае, че в случая процесуалното нарушение не произтича от доказателствена непълнота, а от дефицитите в ЕФ касаещи признаците от състава на нарушението, които са от такова естество, че не могат да бъдат санирани от събраните доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и издаден в нарушение на процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменен.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10531847 на ОДМВРБургас, с който на Е. А. А. с ЕГН-********** от гр.С. 8680, ул.М № 11, обл.Я, за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн.чл.189, ал.4 ЗДп, вр.чл.182, ал.2, т.6 от ЗДП е наложено административно наказание Глоба в размер на 700лв..

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5