Решение № 1787 от 07.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1787 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100500029 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20193206/02.10.2021 г. по гр. д. № 14906/2021 г. по описа на СРС, 41 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове, че Н. Г. Б. и Г. К. Б. дължат на дружеството на основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 415 и чл.

422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ разделно, при квоти по ½ всеки от тях на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1771,84 лева, представляваща доставена до топлоснабден недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. **** с аб. № 272758 и незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 до 30.04.2016 г. и сумата 51,86 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (12.04.2017 г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена на 21.04.2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22972/2017 г. по описа на СРС, 28 състав, поправена с разпореждане № 20122004/21.05.2021 г.

Исковете са отхвърлени за сумата от 212,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето от 15.10.2015 г. до 24.03.2017 г. и 7,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.10.2015 г. до 24.03.2017 г., за които суми е издадена на 1

21.04.2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22972/2017 г. по описа на СРС, 28 състав.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25156993/27.10.2021 г. от Н.Г. Г. – Б. и Г. К. Б., в която са изложени съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Въззивниците поддържат, че не е налице идентичност в основанията и размера на вземанията в исковото и заповедното производство. В заповедта, първоначално не било посочено, че се претендира сума за дялово разпределение и едва след поправка на заповедта такава сума била посочена.

Независимо от това, в исковото производство се претендирали различни суми за топлинна енергия и дялово разпределение без в подаденото заявление да се претендират такива. Поддържат, че противоречието в издадената заповед и исковата молба не може да бъде отстранено по реда на чл. 247 от ГПК, поради което и решението в частта, с която е уважен недопустим иск следвало да бъде прекратено. На следващо място, посочват, че неправилно първоинстанционният съд, въпреки че е приел, че е налице основание за солидарност между ответниците, ги е осъдил да заплатят разделно претендираните от ищеца суми. Поддържат, освен това, че по делото не било установено, че те са собственици на процесния имот, поради което и оспорват твърдението, че имат качеството потребители на топлинна енергия. Неправилен бил и изводът на съда, че между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение има облигационна връзка. Посочват, че по делото не са представени изравнителни сметки като доказателство и че такива са надлежно връчвани.

Представените с исковата молба били извлечения, които не били годни да установят твърденията на ищеца. Оспорват и техническата изправност на измервателните уреди.

Молят обжалавното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В молба вх. № 34533/06.06.2022 г. въззиваемият „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 14906/2021 г. по описа на СРС, 41 състав е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Н.Г. Г. – Б. и Г. К. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 22972/2017 г. по описа на 2

СРС, 28 състав.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 272758, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §190 от ДР на Закона за енергетиката.

Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците е имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД.

Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в София, ж.к. ****, абонатен № 272758. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2014-04.2016 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 1771,843 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 51,86 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Твърди, че по гр.д. № 22972/2017 г. по описа на СРС, 28 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Н.Г. Г. – Б. и Г.

К. Б., с който са заявили, че оспорват предявените искове. Поддържат, че не е налице основание за разделната им отговорност, тъй като са съпрузи. Оспорват твърдението, че са собственици на топлоснабден имот. Оспорват, че до имота е доставяна топлинна енергия в процесния период. Оспорват и задължението за плащане на услугата дялово разпределение, както и наличието на облигационно правоотношение между етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД. Оспорват, че представените общи условия ги обвързват, 3 както и че представените сметки представляват годни доказателства. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 22972/2017 г. по описа на СРС, 28 състав. По заявление от 12.04.2017 г., подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Н.Г. Г. – Б. и Г.

К. Б. да заплатят разделно по ½ от сумата от 1823,70 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 12.04.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 219,85 лева за периода от 15.10.2015-24.03.2017 г. и направените в заповедното производство разноски. С Разпореждане № 2012204/21.05.2021 г. по гр.д. № 22972/2017 г. по описа на СРС, 28 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение на парично задължение от 21.04.2017 г. като е постановено да се чете, че сумите по издадената заповед са, както следва: сумата от 1771,84 лева представляваща доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. … и сумата от 51,86 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 12.04.2017 г. до изплащане на вземането … В срока по чл.414, ал. 2 от ГПК длъжниците са подали е възражение срещу заповедта. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от които се установява следното:

Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Според клаузите на тези общи условия купувачите е следвало да заплащат топлинната енергия, стойността на която се формира въз основа на определения за него дял за имота за консумираната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена. Посочено е, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки се изготвя обща сметка. Посочено е, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

По делото е прието Писмо от Столична община, район „Искър“, в което е посочено, че между Столична община и Г. К. Б. и Н.Г. Г. – Б. е бил сключен договор за продажба на имоти – частна общинска собственост и дата на извършена продажба – 14.06.1991 г.,

4

Приети по делото са извлечение от счетоводна сметка по партида абонатен № 272758, както и фактури и изравнителни сметки, изготвени въз основа на реални отчети на измервателни уреди, протоколите, за които са подписани от Г. К. Б..

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства са изготвени заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, посредством терминал. Установява се, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители при спазване на действащата нормативна уредба. Вещото лице установява, че в имота на ответниците има 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО с дистанционно отчитане. Показанията от уредите с дистанционен отчет не се нанасяли на хартиен носител. Същите се отразявали в четящите устройства. Показанията на старите уреди били отчетени при смяната им, като за периода от 14/15 г. били отчетени на 30.05.2015 г. Установява се, че топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена по формула в Наредба 16-334/2007 г. на база пълна отопляема кубатура – 144 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата. В имота имало поставен водомер като за процесния период бил осигурен достъп за отчет, като отчетите носели подпис на потребител. Въз основа на данните от отчетите на уредите и изготвените изравнителни сметки, вещото лице е посочило, че начислената стойност на топлинна енергия за исковия период е 1771,87 лева.