Решение № 324 от 20.06.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Разлог, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101619 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от ЕС на с-р вх.„А..“ в сграда на „ГХБ“ (с предходно име „Ф.К.С.“), с адм. адрес: *, представлявана от Е.В.П., ч/з адв. Б.Б. от КАК, съд. адрес: *, против Т.Ш., гражданин на Г., роден на *, в К.. с адрес: *, и с адрес в Р.Б.: *.

Предявени са осъдителни искове за заплащане на суми, представляващи такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., както и обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект – ап.F23 в сградата, като с решение на ОС на ЕС от 23.08.2017 г. е определена год. такса за управление и поддръжка от 40.00 € на кв.м., възлизаща за процесния обект на 3`221,60 € годишно. Поради неплащане на начислените суми за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. се претендира сумата 9`664,80 € главница и 2`472,08 € обезщетение за забава, или общо 12`136,88 €.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника, ч/з назначения особен представител, е представен писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Поддържа се, че ищецът не е доказал надлежната си активна материалноправна и процесуална легитимация. Оспорва се качеството на Е.П. като действащ управител на ЕС. Оспорва се и законосъобразността на решението на ОС от 22.08.2017 г., включително по отношение на начина на формиране на таксата. Поддържа, че за ответника не е възникнало задължение за заплащане на процесните такси, тъй като не е пребивавал в ЕС повече от 30 дни през съответните години. Навежда се възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС.

По делото са събрани писмени док-ства.

В хода по същество всяка от страните поддържа становището си, претендира присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото док-ства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

От представения нот. акт се установява, че ответницата е собственик на самостоятелен обект – ап.F23, в сградата на „ГХБ“, с площ 62,35 кв. м., заедно с 18.19 кв. м. ид. ч. от общите части, като общата площ, в/у която ищецът изчислява таксата, е 80,54 кв. м.

Ищецът основава претенцията си на решение на ОС на ЕС от 23.08.2017 г., с което е определена год. такса за поддръжка и управление от 40.00 € на кв. м., дължима до 31.12. на предходната година. От протокола е видно, че таксата е определена по площ на 1 самостоятелния обект, а не по броя на собствениците, ползвателите и обитателите. От приложението към протокола се установява, че за ап.F23 е определена год. такса от на 3`221,60 €.

По делото са събрани и док-ства относно ползването на имота. От писмото на „ВК“ЕООД-Б. е видно, че за ап.F23 с идентификатор *** и адм. адрес: *, ап.Е15, няма данни за подаване на заявления за откриване/закриване на ВиК партиди, както и документи за дължими и платени суми за предоставени ВиК услуги в периода 2021 г. – 2024 г., няма открита индивидуална партида, като отчитането и фактурирането на водата се извършва по общ водомер, чийто титуляр е сградата на „ГХБ“.

От писмото на ЕРМ„З.“ се установява, че процесният самостоятелен обект се захранва от ел.мер с аб.№*, като е приложена справка за консумацията за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. Видно от приложената справка обаче, титуляр на партидата е „З.П.“, а не ответникът Т.Ш..

По делото е изискана и справка от ГД„ГП“, но от постъпилото писмо се установява, че такава справка не може да бъде предоставена при първоначално посочените данни, като е посочено и че данните се съхраняват за срок от 3 г. Следователно ищецът не е ангажирал годни док-ства, от които да се направи извод, че ответницата е пребивавала в обекта повече от 30 дни в рамките на съответната календарна година.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да участват в разходите за управление и поддържане на общите части. Тези задължения обаче не възникват абстрактно и неограничено, а само при наличие на законосъобразно формирано вземане, основано на решение на ОС, което определя вида, размера, начина на разпределяне и падежа на съответните суми.

Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, предвижда, че разходите за управление и поддържане на общите части се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, а не според квадратурата на самостоятелния обект. Законът допуска друг режим за разходи за ремонт, обновяване и фонд „Ремонт и обновяване“, които се разпределят съразмерно с идеалните части, но това не е идентично с разходите за текущо управление и поддръжка. В случая претендираната такса е определена от 40.00 €/кв. м. в/у площ 80,54 кв. м., т.е. по площ, а не по броя на лицата, които обитават или ползват обекта. Това противоречи на разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС.

Доколкото ищецът претендира именно такси за управление и поддръжка, съдът не може да замести решението на ОС с ново изчисление, нито да присъди сума, различна от претендираната, без тя да е доказана по основание и размер. Следва да се отчете и чл.51, ал.2 З от ЗУЕС, според който собственик, ползвател или обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, не заплаща разходи за управление и поддържане на общите части. Съд. практика приема, че тази разпоредба има освобождаващ характер и следва да бъде съобразявана при преценка дали конкретен собственик дължи текущи разходи за управление и поддръжка. В настоящия случай ищецът не доказа ответникът Т.Ш. да е ползвал процесния имот над този законоустановен праг. Няма книга на ЕС, от която да се установи пребиваване или обитаване; няма индивидуална ВиК партида; не са представени данни за реално лично ползване; ищецът не ангажирани свидетели или други док-ства за фактическо обитаване на имота през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Не може да се приеме, че само качеството „собственик“ е достатъчно, за да обоснове дължимост на пълния размер на таксите за управление и поддръжка, когато законът въвежда изрично правило за освобождаване при пребиваване до 30 дни годишно. Именно затова, когато ЕС претендира такси по чл.51 от ЗУЕС, следва да докаже не само собствеността, но и релевантните 2 предпоставки за възникване на задължението в конкретния претендиран размер.

Неоснователно е и позоваването на стабилитета на решението на ОС като достатъчно основание за уважаване на иска. Действително, в практиката на ВКС се приема, че решенията на ОС на ЕС по правната си природа се доближават до решенията на органи на неперсонифицирани общности и че тяхната отмяна се търси по реда и в сроковете на чл.40.00 от ЗУЕС. В Определение №*89/22.05.2017 г. по ч. гр. д. №*1464/2017 г., I г. о. на ВКС, е прието, че решенията на ОС следва да бъдат атакувани по специалния ред, а не безсрочно да се релевира нищожност при всяко възражение. Тази практика обаче не освобождава ищеца от доказване на вземането в осъдителния процес. Съдът не отменя решението на ОС, а проверява дали от него, при съобразяване на императивните норми на ЗУЕС и събраните док-ства, произтича конкретно, изискуемо и доказано по размер вземане срещу ответницата. В този смисъл възраженията на ответницата са допустими като материалноправна защита срещу предявения осъдителен иск.

Съдът намира, че ищецът не доказа реално извършени разходи за управление и поддръжка, относими към процесния период и към процесния обект в претендирания размер.

Представеният протокол от ОС установява вземане на решение за такса, но не установява самостоятелно действително направени разходи, тяхната структура, разпределение, относимост към обекта на ответницата и съответствие със законовия метод по чл.51 от ЗУЕС.

Наред с това, липсата на книга на ЕС препятства проверката дали таксите са разпределени спрямо броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Това е съществено, защото именно този критерий е релевантен за разходите по управление и поддръжка. При липса на такава отчетност ищецът не установява годно фактическата основа на претенцията си.

Съдът съобразява и че от справката на ВиК не се установява индивидуална консумация на вода от процесния имот, а отговорът сочи общо отчитане за сградата. Това обстоятелство не доказва ползване от ответника. Справката от ЕРМ„З.“ сочи наличие на ел.мер и клиентски №, но не установява лично ползване на имота от ответника, нито пребиваване над 30 дни годишно. Отделно, че ел.енергията е отчитана по партида на „ГХБ“ ЕАД, което също не позволява да се направи категоричен извод относно действителното потребление именно от ответника.

При това положение съдът приема, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на основанието и размера на претендираното вземане. Съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за фактите, от които произтича вземането, е в/у ищеца. По делото тези факти не са установени.

Предвид гореизложените аргументи, главните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Поради неоснователност на главния иск следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД, за мораторна лихва. Лихва за забава се дължи само при съществуващо, изискуемо и неизпълнено парично задължение. След като не е доказано главното задължение, не може да бъде уважена и претенцията за обезщетение за забава.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора ищецът няма право на разноски.

Ответникът е представляван от особен представител, като по делото е определено възнаграждение за всеки особен представител от 1`296,82 €, платимо от внесения от ищеца депозит. Доколкото разноските за особен представител са внесени от ищеца като депозит и са изразходвани за осигуряване правото на защита на ответника, същите остават в тежест на ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователени предявените от ЕС на с-р вх.„А..“ в сграда на „ГХБ“ (с 3 предходно име „Ф.К.С.“), с адм. адрес: *, представлявана от Е.В.П., ч/з адв. Б.Б. от КАК, против Т.Ш., гражданин на Г., роден на *, в К.. с адрес: *, и с адрес в Р.Б.: *, искове за заплащане на сумата общо на 12`136,88 € - половината от следните задължения:

1. Такса за управление и поддръжка за 2022 г., с падеж 31.12.2021 г. от 3`221,60 €, и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2022 г. до 30.12.2024 г. от 1`175,45 €;

2. Такса за управление и поддръжка за 2023 г., с падеж 31.12.2022 г. от 3`221,60 €. и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2023 г. до 30.12.2024 г. от 848.82 €;

3. Такса за управление и поддръжка за 2024 г., с падеж 31.12.2023 г. от 3`221.60 €. и лихва за забава за това задължение за периода 01.01.2024 г. до 30.12.2024 г. от 447,81 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4