Определение № 1252 от 11.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1512/2024
- Вид
- Определение № 1252
- Подписан
- 11.12.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Веселина Вълева, Нина Иванова Кузманова, Красимира Костова
Цитирани разпоредби
- чл.253, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1252 гр. София, 11.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601512 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал.8 НПК.
С атакуваното определение състав на Софийски градски съд е изменил постановление от 28.06.2024г. на прокурор при СГП, с което частично е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 696/2022г. по описа на СО-СГП по отношение повдигнатите на обвиняемия Я. И. З. обвинения по чл. 321, ал.6 от НК и по чл.253, ал.1 от НК, относно основанието за прекратяване на наказателното производство.
Против определението е постъпил протест от прокурор при СГП с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като са изложени доводи за недопустимост на жалбата пред първата инстанция, поради липсата на правен интерес от обжалване; допуснати процесуални нарушения, поради неспазване на правилото „reformatio in peius“ за влошаване положението на обвиняемия, приемайки различно основание за прекратяване на производството, както и доводи за необоснованост на съдебния акт, поради липсата на изложени съображения в подкрепа на изводите, че деянието не съставлява представление. Така, искането е за отмяна на атакувания съдебен акт и прекратяване на производството по жалбата, поради недопустимост на същата или потвърждаване на постановлението на СГП за частично прекратяване на наказателното производство спрямо обв. Я. З..
Прокурорът е активно легитимирана страна в настоящето 1 производство и тъй като протестът е депозиран в законоустановения срок, то той е допустим за разглеждане.
Апелативен съд-София, като въззивна инстанция провери в рамките на направените оплаквания и служебно правилността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Простетът е основателен, за който извод въззивният съд съобрази следните обстоятелства:
Първоинстанционното производство пред СГС е образувано по жалба на обв. Я. И. З. срещу постановлението на прокурор от СГП от 28.06.
2024г. по ДП №696/2022г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал., т.1 пр.1 от НПК, е частично прекратено наказателното производство по делото, водено срещу обв. З. за престъпления по чл. 321, ал.6 от НК и по чл.253, ал.1 от НК. С жалбата единствено е отправено искане до съда за изменение на прокурорското постановление относно прекратителното основание.
Тази жалба се явява процесуално недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. Наказателното производство по отношение обв. Я. З./както и по отношение на други обвиняеми лица/ е било прекратено на реабилитиращото основание по чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, като прокурорът е приел, че не е осъществено изпълнителното деяние, покриващо престъпните състави по чл.321, ал.6 от НК и чл.253, ал.1 от НК. В мотивите прокурорът е посочил, че анализът на доказателствата и доказателствените средства обуславя извод, че деянието не е извършено.
За да разгледа жалбата по същество, първостепнният съд е приел, че в случая, макар наказателното производство да е прекратено на реабилитиращото основание по чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, то обосновката на тези изводи, изхождайки от обстоятелствената част на постановлението, на практика сочи на липса на съставомерни признаци на двете престъпления. С оглед на това е приел, че законосъобразното основание за прекратяване на наказателното производство, следва да е по чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК.
Подхода на СГС е незаконосъобразен.
От една страна, между обстоятелствена и заключителната част част на прокурорския акт няма противоречие. За да обоснове крайния извод, 2 прокурорът е следвало да изложи обстоятелства, които имат значение за неговото произнасяне, което се свежда и до анализ на доказателствената съвкупност. В крайна сметка, след проведеното разследване, наблюдаващият прокурор е преценил, че не е налице осъществено деяние от обв. З. по посочените престъпни състави. Няма никакво съмнение относно волята на прокурора, като решаващ орган в досъдебната фаза, да прекрати наказателното производство на приетото основание по чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК
На следващо място, първоинстанционният съд, изхождайки от предоставеното в НПК право на жалба по отношение на основанията за прекратяване, незаконосъобразно е приел същата за допустима, игнорирайки възприетото от прокурора основание, което в случая е най- реабилитиращо и в пълна степен охранява интересите на лицето. Напълно споделими в тази връзка са възраженията, изложени във въззивния протест. Последователно в тази връзка е разбирането на съдилищата, че когато наказателното производство е прекратено на реабилитиращо основание, се изключва правния интерес от съдебен контрол чрез обжалването по реда на чл.243, ал.5 и сл. от НПК. В същия смисъл са определение №154 от 28.05.2015г. по в.ч.н.д.
№470/2017 на САС; определение №418 от 27.04.2023г. по в.ч.н.д. № 391/2023г. на САС, определение № 142 от 14.05.2015г. по в.ч.н.д.№427/2015 г. на САС.
Единственото изключение е производството да е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, в който случай обвиняемият може да обжалва с искане за изменение на основанието за прекратяване. В конкретния случай не е налице подобна хипотеза. Развитите в протеста аргументи се споделят от настоящия състав на САС и се заключават в това, че прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, винаги удовлетворява интересите на обвиняемия в пълна степен. Още повече в случая, с атакуваното пред градския съд прокурорско постановление, е даден приоритет на най-реабилитиращото основание- по чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, с което се отрича изобщо извършването на деяние. Липсата на деяние изключва изобщо възможността да се свързва някаква деятелност на лицето със соченото наказателно производство.
Напълно основателни са аргументите в протеста, че от двете предложения на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, по-висока степен на реабилитация дава основанието по пр.1-во, поради факта, че липсата на деяние винаги 3 изключва неговата противоправност. Несъставомерността на деянието, което основание е въприето с атакувания съдебен акт по смисъла на пр.2-ро на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, не е в такава степен реабилитиращо, колкото липсата на осъществено деяние.
Поради горното, след като прокурорът е посочил, че не е налице изпълнително деяние, посредством което да са осъществени престъпните състави по чл.321, ал.6 от НК и чл.253, ал.1 от НК , за които наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 пр.1 от НПК, за обвиняемия и неговия защитник отсъства правен интерес да обжалват прокурорския акт. Това е така, защото с този акт не се засягат права на лицето. Прави впечатление, че в жалбата против прекратителното постановление не са изложени каквито и да е обстоятелства, мотивиращи искането за произнасяне. На практика, без каквито и да е доводи, е искано съдът служебно да обсъди обосноваността на прокурорския акт.
С оглед на това, неправилен се явява изводът на първостепенният съд за допустимост на подадената пред него жалба от обв. Я. З. и разглеждането й по същество. Същата е следвало да бъде оставен без разглеждане като недопустима. Това от своя страна налага извода, че атакуваното определение на СГС следва да бъде отменено, доколкото този съд неправилно и незаконосъобразно се е произнесъл по жалба, депозирана от лице, което няма правен интерес от обжалване на прокурорското постановление от 28.06.2024г. по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Предвид констатираните процесуални пречки за разглеждане на жалбата на обвиняемия З. пред първоинстанционния съд, поради нейната недопустимост, то въззивният състав счита, че не следва да обсъждат изложените в протеста доводи по същество.
Предвид гореизложеното, Апелативен съд-София, НО, 11 състав ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3571 от 01.11.2024г. по ЧНД № 6429/24г. на Софийски градски съд, НО, 30 състав, с което е изменено постановление на прокурор при СГП от 28.06.2024г. за частично прекратяване на наказателното производство спрямо обв. Я. И. З. по ДП № 696/22г. по описа на СО-СГП.
4
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. Ю. Н., в качеството му на защитник на обв. Я. З. срещу посоченото по-горе прокурорско постановление като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД №1512/2024г. по описа на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5