Решение № 3152 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3152 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. К. като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110200340 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесети май две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.К. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 340 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Д. П. срещу Наказателно постановление /НП/ № 254332-024974 от 01.10.2025 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяната на НП като постановено при нарушения на материалния закон и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с процесуален 1 представител, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител е депозирала становище, с което иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На *** г. С.К.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени на същата дата нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели.

Нарушителят подписал акта без възражения. Такива не били депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 01.10.2025 г. Г. Б. – началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като достатъчно ясно е описано нарушение и същото е съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Н а * * * г. около 22.46 ч. жалбоподателката управлявала лек автомобил, модел "Порше Макан", с рег. № *** в гр. София, по бул.. „България“, с посока на движение от ул. „Васил Стефанов“ к ъ м ул. "Тодор Каблешков". Тя била спряна за проверка от служители на СДВР, които поискали да я тестват за употреба на наркотични вещества.

Тя обаче отказала да бъде тествана с техническо средство Drug Test 5000, като й били разяснени последиците от отказа. Издаден й бил талон за медицинско изследване, който бил подписан от жалбоподателката, като тя не посетила посоченото в талона лечебно заведение и предоставила кръв за изследване.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите С.К. и М.П., приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на водач, справка за МПС, заповеди и др, както и от заключението на СПЕ, приобщено при условията на чл. 282 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че 2 според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г. Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН. Както жалбоподателката, така и свидетелите потвърждават, че жалбоподателката е управлявал МПС на процесната дата., че е била спряна от полицейски служители и че е отказала да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества при разяснени последици от това и че му е й е издаден талон за изследване. Жалбоподателката признава, че не е отишла да даде кръв за изследване на посоченото място.

При така установените факти съдът намира, че жалбоподателката от обективна и субективна страна е е осъществила състава на административно нарушение по чл.

174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.

Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или" нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай по делото бе прието за установено, че на процесната дата жалбоподателлката е управлявала превозно средство. По този повод е била извършена проверка и след като й е било предложено да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, тя е отказала. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателката е осъществила от обективна страна вмененото й нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали е била употребил наркотични вещества или не, респесктивно дали е управлявала МПС след тяхната употреба.

На жалбоподателката е представен талон за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, като не се твърди или установява той да е предоставил проба на посоченото в талона време и място. Това последващо обстоятелство подлежи на изследване в процеса, тъй като 3 отговорността на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП би отпаднала, ако евентуално бе доказано от нея, че се е подложила на последващо изследване в предвидения срок, което в случая не е сторено.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителката е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици – като водач на МПС напълно съзнателно е отказала да бъде изследвана за употреба на наркотични вещества и е искала именно това.

Жалбоподателката изтъква причините да стори това, които съдът обаче не намира за уважителни в случая. Обстоятелството, че в близкото минало е била подлагана на идентична проверка, не означава, че тя не може да бъде обект на същата проверка отново, доколкото законът не предвижда минимален период от време, в които полицейските служители да нямат право да спират и проверяват водачи на МПС. На следващо място, както бе посочено за нея са съществували две възможности да не осъществи нарушение на чл. 174 от ЗДвП – да позволи да и бъде извършена проверка с техническо средство на място или да даде впоследствие биологична проба, като жалбоподателката съзнателно е отклонила и двете възможности. Ако според жалбоподателката консумираните от нея лекарства създават възможност за даване на положителна резултат от техническото средство, тя би могла да избере да не е водач на МПС, а не да отказва да и извършвани проверки по ЗДвП. Здравословното състояние на майка и също заслужава внимание и грижи, но тези грижи тя би могла да полага и без да управлява МПС, ако не желае да бъде тествана за употреба на наркотични вещества.

Наложените на жалбоподателката административни наказания "глоба" и „лишаване от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта относно санкцията.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Настоящото нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол или наркотици е поведение със значителна обществена опасност за всички участници в движението по пътищата, включително и самият нарушител. Поради това законодателят е предоставил на служителите на МВР с оглед контролната и охранителната им функция правомощие да проверяват водачите на МПС за употреба на алкохол и наркотици и съответното задължение на водачите на МПС да окажат съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства установяването дали нарушителят управлява МПС след употреба на наркотици и му предоставя възможност да избегне наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 70 евро – юрисконсултско възнаграждение.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-024974 от 01.10.2025 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на Д. Д. П. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.