Решение № 8971 от 08.07.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 268/2026
- Вид
- Решение № 8971
- Подписан
- 08.07.2026
- Състав
- Красимир Кипров
Други актове по делото
- Разпореждане № 1315 от 02.02.2026 · Красимир Кипров
- Разпореждане № 2134 от 19.02.2026 · Красимир Кипров
- Определение № 4136 от 02.04.2026 · Красимир Кипров
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 62, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.62, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.39, ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 14, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл.190 · Закон за устройство на територията
- чл.190, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 190, ал. 3, пр.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 190, ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл.215 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 8971
Варна, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
КРАСИМИР КИПРОВ
При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20267050700268 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във вр. с чл.190 от ЗУТ.
Образувано е по съединени жалби на С. С. М. , И. Д. М. и В. Д. М. , срещу издадената от кмета на Община Варна Заповед № 4722/30.12.2025 г. за прокарване на временен път и Заповед № 0297/30.01.2026 г. също издадена от кмета на Община Варна , с която се допуска поправка на графичната част към Заповед № 4722/30.12.2025 г. в смисъл издадената скица с изх. № 43/26.01.2026 г. да се счита за неразделна част от Заповед № 4722/30.12.2025 г.
В подадената жалба срещу Заповед № 4722/30.12.2025 г. са релевирани доводи , че същата е издадена от некомпетентен орган , поради което била нищожна. В условията на евентуалност са изложени съображения, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се , че диспозитива на заповедта бил неизпълним , поради липсата на точни координати и граници. Навеждат се и доводи , че административният орган не се бил произнесъл по направеното във възражението предложение за друг вариант за достъп до имота на С. А. , който бил икономически най-изгоден , защото се засягала много малка част от ПИ с идентификатор № ***. Иска се постановяване на съдебно решение за обявяване на оспорената заповед за нищожна и връщане на преписката на компетентния орган за ново разглеждане , а в условията на евентуалност се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
В жалбата насочена срещу Заповед № 0297/30.01.2026 г. , с която е допусната поправка на графичната част към Заповед № 4722/30.12.2025 г., жалбоподателят излага доводи за нищожност с аргумента , че не била издадена от компетентен адм. орган. Твърди се още , че заповедта била издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се , че не ставало ясно коя скица представлява неразделна част от Заповед № 4722/30.12.2025 г. на кмета на Община Варна - тази посочена в самата заповед с изх. № 678/01.12.2025 г. или скица с изх. № 43/26.01.2026 г. посочена в заповедта за проправка на графичната част. Навеждат се и доводи, че не било отстранено противоречието в текста на разпоредителната част на Заповед № 4722/30.12.2025 г. и на Заповед № 0297/30.01.2026 г. за поправка на графичната част на цитираната заповед , доколкото и двете скици с изх. № 678/01.12.2025 г. и с изх. № 43/26.012.206 г. били посочени като неразделна част от първоначалната заповед от 30.12.2025 г. Иска се постановяване на съдебно решение за обявяване на оспорената заповед за нищожна и връщане на преписката на компетентния орган за ново разглеждане , а в условията на евентуалност се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбите се поддържат от упълномощения адвокат М. Т. , която в определеният от съда срок не представя поисканата от нея писмена защита.
Ответникът – Кмета на Община Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Г. И. , в съдебно заседание и с представеното от същата писмено становище с.д. 4518/05.03.2026 г. , изразява такова за отхвърляне на жалбите като неоснователни и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – С. Н. А. , чрез упълномощения адв. М. С. изразява становище за неоснователност на жалбите. Изложени са от нея доводи , че Заповед № 4722/30.12.2025 г. на кмета на Община Варна и Заповед № 0297/30.01.2026 г. на кмета на Община Варна били издадени от компетентен орган. Сочи , че с Решение № 10-8 по Протокол № 10 от 24.10.2025 г. , Комисията за определяне на трасе за достъп по процедура за прокарване на временен път е допуснала прокарването на временен път с ширина 3.50 м. до имота на А., като съществуващ път [ПИ] се разшири на север и се засегне част от [ПИ] покрай южната му граница. Изложени са съображения , че засегнатата част от [имот номер] е с площ от 88 кв.м. , като допуснатия временен път следва изцяло трасето на уличната регулация съгласно ПУП – ПУР на [жк], одобрен през 2012 г. Оспорва твърдението на жалбоподателите за липса на произнасяне по искането им да се разгледа предложеният от тях във възражението друг вариант за достъп до имота на А. с аргумента , че е налице произнасяне на Комисията в Решение № 11-5 по Протокол № 11/27.11.2025 г. , както и че такова произнасяне има в оспорената заповед , в която е посочено , че предложеният от тях вариант за временен път обозначен на КК с идентификатор № *** от западната страна на имота не съществува , същият е с голяма денивелация, залесен е с дървета , ще се наложи да се засегнат общо шест поземлени имота и трасето е по-дълго. Излагат се доводи за спазване на изискването временните пътища да не засягат заварени сгради и постройки , както и дълготрайни декоративни дървета. Изложено е още , че видно от скицата към Заповед № 4722/30.12.2025 г. , трасето на временния път е повдигнато в зелен цвят , като са налични и осевите точки на временния път , а площта на трасето е изрично определена на 88 кв.м. , които са в границите на повдигнатия в зелен цвят временен път. Претендира присъждане на съдебни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Със заявление с рег. № АУ116539ВН/21.10.2025 г. , С. Н. А. отправя до кмета на Община Варна искане за прокарване на временен път до [ПИ] във връзка с предстоящо изработване на ПУП и необходимост от осигуряване на постоянен транспортен достъп до имота.
Документът който заявителя С. А. прилага към сезиращото кмета на Община Варна искане е [НА]/*г. , т. *, д.*на СВ – Варна /л. 54-56 от административната преписка/ , от съдържанието на който се установява , че с него е изповядана нотариално покупко – продажба на недвижим имот , с която А. купува имот с идентификатор №*, с площ по скица [рег. номер].м. , а по предходен нотариален акт с площ [рег. номер].м.
Назначената със Заповед № 1891/16.06.2025 г. на кмета на Община Варна /л.59 от административната преписка/ Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път , приема решение по т.10-8 от Протокол № 10 от 24.10.2025 г. /л.47-49 от административната преписка/ , според което от западната страна на имота има път представляващ [ПИ] със средна ширина от 3 м. , образуван вследствие урегулиране на [ПИ] , но видно от Ортофото от 2022 г. , същият не е отворен на място. Посочено е , че този път може да се продължи като се премине през северозападния ъгъл на [ПИ] , като при това трасе ще се засегнат приблизително 300 кв.м. , но трябва и да се разшири на север до ширина 3.50 м. , като ще се наложи да се засегнат още пет поземлени имота. Прието е , че този вариант не е икономично изгоден , трасето е дълго , има денивелация и се засягат много поземлени имоти. Посочено е , че от източната страна на имота има пътека представляваща [ПИ] , която достига до [ПИ] – съседен на имота на заявителката. Тази пътека може да се разшири на север през [ПИ] , следвайки трасето на уличната регулация , като при този вариант ще се засегнат 88 кв.м. Комисията е посочила , че това трасе е по-икономично изгодно , като се засяга по-малко площ от един поземлен имот. Комисията е взела решение да уважи заявлението на С. А., като е допуснала процедура за прокарване на временен път с ширина 3.50 м. до [ПИ] по КК на [населено място] , [жк] , като съществуващ път представляващ [ПИ] се разшири на север и се засегне част от [ПИ] покрай южната му граница. Посочени са засегнати части от имот с идентификатор № **– 88 кв.м. След подадено възражение от С. С. М. , И. Д. М. и В. Д. М. е постановено от Комисията решение № 11-5 по Протокол № 11/27.11.2025 г. /л.27-30 от административната преписка/ , в което е изложено , че не съществува пътя обозначен в КК с идентификатор № **и намиращ се от западната страна на имота , същият е с голяма денивелация , залесен е с дървета и трасето е по-дълго. Посочено е , че временния път допуснат с Решение № 10-7 по Протокол № 7/2025 г. следва изцяло трасето на уличната регулация и е по-икономично изгоден и лесен за изпълнение на място. Процедурата по прокарване на временен път завършва след изготвяне и влизане в сила на оценка за обезщетение на засегнатите части от имота и наличните подобрения и насаждения.
Решение № 11-5 по Протокол № 11/27.11.2025 г. на Комисията е възприето от кмета на община Варна , който е издал обжалваната заповед № 4722/30.12.2025 г. с явяващата се неразделна част от нея скица № 678/01.12.2022 год. Заповедта е съобщена на С. М. , И. М. и В. М. на 08.01.2026 г. , видно от известията за доставяне на л. 14 от административната преписка. Жалбата до АС-Варна срещу заповедта е приета в Община Варна с рег. № РД26001354ВН/20.01.2026 год.
След образуване на настоящото дело е назначена и изготвена от вещото лице инж. С. С. А. съдебно -техническа експертиза (СТЕ) , според заключението на която са налични два варианта съобразени с изискванията на чл. 190, ал. 3, пр.2 от ЗУТ за достъп до имота на заинтересованата страна с идентификатор № ***. Вещото лице е изготвило Комбинирана скица № 1 към СТЕ на която показва вариант на временен път ползващ частта от ПИ с идентификатор № *** и части от следните ПИ – от [ПИ] – 24 кв.м. , от [ПИ] – 7 кв.м. , от [ПИ] – 6 кв.м. , от [ПИ] – 10 кв.м. , от [ПИ] – 8 кв.м. , от [ПИ] – 14 кв.м. Посочено е от вещото лице , че общо засегнатите имоти са 6 броя , за които уличната регулация по ПУП-ПУР на [жк] не е приложена. Вещото лице е изготвило Комбинирана скица № 2 към СТЕ на която показва вариант на временен път ползващ частта от ПИ с идентификатор № *** и части от следните ПИ – от [ПИ] – 24 кв.м. , от [ПИ] – 7 кв.м. , от [ПИ] – 6 кв.м. , от [ПИ] – 11 кв.м. , от [ПИ] – 41 кв.м. Посочено е от вещото лице , че засегнатите имоти са 5 броя , за които уличната регулация по ПУП-ПУР на [жк] не е приложена. Вещото лице е направило заключение , че засегнатите площи от тези два варианта са близки до варианта на трасето за временен път предложен с оспорената Заповед № 4722/30.12.2025 г. на кмета на Община Варна , като предложените нови варианти засягат дървесна растителност 2 броя дъб и бадем , попадащи в [ПИ] представляващ общински път , като броя на засегнатите имоти не е един , а 6 броя във вариант 1 и 5 броя във вариант 2.
В изготвените от вещото лице Комбинирани скици № 1 и № 2 е посочено , че проектът за достъп до [ПИ] е с ширина на временния път от 3.5 м. и дължина от 132 м. , като по Комбинирана скица № 1 общата засегнатата площ на поземлените имоти е 69 кв.м. , докато по Комбинирана скица № 2 общата засегнатата площ на поземлените имоти е 89 кв.м. Според вещото лице и в двата варианта има денивелация и естествен наклон.
В издадената от кмета на община Варна Заповед № 0297/30.01.2026 г. , с която е допусната поправка на графичната част към Заповед № 4722/30.12.2025 г. в смисъл издадената скица с изх. № 43/26.01.2026 г. да се счита за неразделна част от Заповед № 4722/30.12.2025 г. е посочена като правно основание за нейното издаване разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК. Подадената до АС-Варна жалба срещу тази заповед е приета в Община Варна с рег. № РД26003111ВН/11.02.2026 год.
При така установените обстоятелства , съдът намира от правна страна следното:
Жалбите на С. С. М. , И. Д. М. и В. Д. М. срещу двете горепосочени заповеди са процесуално допустими – същите са подадени пред надлежния съд , при спазване на предвидения в разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен срок за обжалване и при наличие у жалбоподателите на правен интерес от съдебно оспорване.
Разгледани по същество , съдът намира жалбите за неоснователни по следните съображения :
Разпечатката съдържа 26 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be93ac95-ca36-48b3-8289-c2f15de88309