Определение № 4502 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4502 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана КА.нова

Членове:

Гълъбина Генчева

НатА.я Неделчева като разгледа докладваното от Светлана КА.нова Касационно гражданско дело № 20268002100922 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 141/07.01.2026г., подадена от Л. Д. Б., чрез процесуалния представител адвокат И. К. от АК-Пазарджик, срещу решение № 361/24.11.2025г. по в. гр. д. № 566/2025г. на Хасковския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №288/22.04.2025г. по гр.д.№1472/2023г. на Хасковския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу Е. Б. Р. и Ф. А. Р., осъдителен иск за собственост с правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху недвижим имот с идентификатор [№], ж.р.“Изгрев“, землище на [населено място], с площ 1325 кв.м. и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху имота, както и установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 405, том III, рег.

№ 1873, дело № 356/2004г. от 28.04.2004г. на Х. К. - нотариус с рег. № 081 по регистъра на НК на Република България, с район на действие - района на Хасковски районен съд, вписан в Служба по вписванията [населено място] с вх. № 1815 от 28.04.2005г., акт № 140, том VI, дело № 1323/2004г., поради липса на основание, както и е уважен предявеният от ответниците Е. Б. Р. и Ф. А. Р. срещу ищцата Л. Д. Б. насрещен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК като е признато за установено по отношение на ищцата, че ответниците са собственици в режим на СИО на процесния недвижим имот, а именно: поземлен имот (ПИ) с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-1863/05.10.2006г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], ж. р. „Изгрев“, площ на имота: 1325 кв. м., на основание договор за покупко-продажба, оформен с 1 нотариален акт за продажба на недвижим имот № 405, том III, рег.№ 1873, дело № 356/2004г. от 28.04.2004г. на Х. К. - нотариус с рег. № 081 по регистъра на НК на Република България, с район на действие - района на Хасковски районен съд, вписан в Служба по вписванията [населено място] с вх. № 1815 от 28.04.2005г., акт № 140, том VI, дело № 1323/2004г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.„Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба, като се произнесе по всички, изложени възражения и оплаквания в тяхната пълнота; и следва ли крайните изводи на решаващия състав да се изграждат върху съвкупната преценка на доказателствения материал“; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 73 от 05.07.2018г. по гр.д.№ 3228/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 29 от 13.01.2020г. по гр. д. № 3405/2019г. на ВКС, III г.о., решение № 6 от 31.01.2013г. по гр. д. № 470/2012г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 309/06.12.2012г. по гр. д. № 697/2012г. на ВКС.

2.„Следва ли да се счита, че придобивната давност по чл. 86 от Закона за собствеността върху публични, държавни или общински имоти, прекъсната с мораториум от Конституционния съд от 02.06.2006г. до 24.02.2022г., продължава да тече за лица, които са съставили през 1999 в тяхна полза нотариален акт за собственост по давност и наследство, върху общински имот, при започнала процедура по възстановяване по §4, при положение, че има издадени и влязли в сила заповед за възстановяване на собствеността по §4 от кмета на Общината; Може ли да се приеме, че преди приключването на административната процедура, индивидуализацията на имота е в състояние да се осъществи, като част от фактическия състав на придобиването на имот по давност“; Касаторът твърди, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 387 по гр. д. № 1180/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 595 от 05.07.2010г. по гр. д. № 1333/2009г. на ВКС, I г.о., решение № 225 от 06.07.2011г. по гр. д. № 559/2010г. на ВКС, I г. о., решение № 511 от 19.11.2010г. по гр. д. № 1080/2009г. на ВКС, I г. о. и решение № 262 от 10.07.2012г. по гр. д. № 944/2011г. на ВКС, I г.о., Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС, определение №2446 от 15.05.2025г. по гр.д. № 2636/2024г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 627 от 05.10.2010г. по гр. д. № 1623/2009г. на ВКС, І г.о., решение № 906/29.06.2011г. по гр.д.

№ 60/2010г. на ВКС, I г.о., решение № 556/18.06.2010г. по гр.д. № 1325/2009г. на ВКС, I г.о., решение № 496/21.05.2009г. по гр.д. № 905/2008г. на ВКС, IV г.о., решение № 54/23.04.2012г. по гр.д. № 1087/2010г. на ВКС, II г.о., решение № 373/21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на ВКС, I г.о.

3.„На основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва ли да се счита, че моментът на издаване на 2 разрешение за строеж от 2008г. на сграда и одобряването на строителните книжа и документи към 2013г., при незавършила процедурата по възстановяване на правото на собственост, започнала през 1998г., съгл. параграф 4а, т.6 ППЗСПЗЗ са релевантни за възникване на правото на собственост върху земята от страна на ползвателя“; Касаторът счита, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 173 от 26.06.2013г. по гр. д. № 1273/2013г., на ВКС, I г. о., решение № 137 от 17.08.2010г. по гр. д. № 3954/2009г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 61 от 13.02.2012г. по гр. д. № 291/2011г. на ВКС, І г. о., решение № 778 от 16.11.2010г. по гр. д. № 1096/2009г. на ВКС, І г. о., Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. и ТР №2/2011г.. на ВКС, ОСГТК; решение №22/11.01.2024г. по гр. д. №144/2023г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №32 от 20.04.2012г. по гр. д. № 153/2011г.на ВКС, II г.о., решение № 54 от 23.04.2012г. по гр.д. № 1087/2010г. на ВКС, II г.о., решение №501 от 20.08.2025г. по гр.д. 4689/2023г. на ВКС, ІІ г.о.

4.„Допустимо ли е вещото лице да коментира като неправилни и доказва пред съда цялостна порочност в процедурата по възстановяване на земеделските земи по §4, дейността на Поземлената комисия, валидността на влязъл в сила ПНИ, както и всички актове на общината и Областния управител, свързани с §4, при положение, че такива въпроси не са му поставяни от съда“; По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Е. Б. Р. и Ф. А. Р., чрез процесуалния си представител адвокат М. Г. от АК-Х., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Л. Д. Б. срещу Е. Б.

Р. и Ф. А. Р. два обективно и субективно съединени иска с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.26, ал. 2 ЗЗД. В срока за отговор на исковата молба ответниците по първоначалните искове, са предявили насрещен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК. Предмет на иска за ревандикация и установителният иск за собственост е недвижим имот с идентификатор *** в землището на [населено място], при граници и съседи: [№], [№], [№], [№], [№], за който имот ответниците притежават нотариален акт № 140 том VI, peг. № 1815, дело № 1328 от 28.04.2004г., вписан в Служба по вписванията [населено място], който ищцата иска да бъде прогласен за нищожен, поради липса на основание за издаването му. В исковата молба са наведени твърдения, че ищцата е собственик на процесния имот, на основание земеделска реституция, съгласно влязла в сила Заповед № 319/03.02.2020г., издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл.

28а ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал. 1 изр. първо ПЗРЗСПЗЗ на кмета на [община], с 3 която е било възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет Х., с идентификатор [№], по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1863/05.10.2006 в ж.р. „Изгрев“, с площ 1325 кв.м. в землище на [населено място], при граници и съседи: [№], улица; [№], жил. територия;[№], жил. територия; [№], жил. територия; [№]. жил. територия. Посочено е, че със Заповед № ДС-28-1/ 11.06.2019г. на Областният управител на Област Х. на основание §4 к, ал.6, вр. ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ бил одобрен плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място], приети от Комисията по чл.

28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на кмета на [община] и Заповедта на Областния управител не били обжалвани от ответниците. Поддържала, че на 28.04.2022г. е била въведена във владение на новообразувания имот с идентификатор [№], във връзка с влязлата в сила Заповед № 319/03.02.2020г. на кмета на [община], като към протокола за въвод във владение бил приложен и трасировъчен карнет.

В отговора на исковата молба, ответниците са оспорили предявените искове като са предявили насрещен положителен установителен иск за собственост с твърдения, че са собственици на процесния имот на основание договор за покупко-продажба от наследниците на Х. К. Х. - А. В. Х., Т. Х. Калинова и З. Х. К., обективиран в нотариален акт № 140, том VI, peг. № 1815, дело № 1328 от 28.04.2004г., издаден от Служба по вписванията [населено място]. При условията на евентуалност заявили, че са придобили собствеността на процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на осн. чл. 78 ЗС или на осн. чл. 79 ЗС и чл. 82 ЗС, тъй като същите, вкл. и техните праводатели владели и продължавали да владеят процесния имот в реални граници и никога не били загубвали това владение. Посочили, че имотът бил деклариран в Данъчна служба при [община] и ответниците редовно заплащали дължимите за него данъци и такси. Навеждат и доводи, че цялата процедура по възстановяване на собствеността върху имота на наследниците на П. Г.

Б. е била опорочена, т.е. не е проведена при спазване на установените в ЗСПЗЗ правила и в тази връзка оспорват валидността и законосъобразността на решенията по възстановяване на собствеността с искане съдът да упражни косвен съдебен контрол върху тях по реда на чл.

17, ал. 2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцата Л.

Д. Б. е единствен наследник на Г. П. Б., като със заявление по преписка № 50261, подадено на 20.09.1991г. наследодателят на ищцата, като наследник на П. Г. Б., е поискал възстановяване на: нива 5 дка в местността „Чешме дере“, нива от 5 дка в местността „Чешме дере“ и нива от 3.360 дка „Чешме дере“ или общо 13,360 дка, като към заявлението за установяване правото на собственост е представена записка от 22.04.1943г. за вписване на частен писмен договор от 28.03.1941г., с който Л. Д. продава на П. Г. Б. нива от 3.358 дка в местността „Чешме дере“ и нотариален акт № 163, том I, от 17.04.1940г., с който П. Г. Б. купува нива от 11.1 дка в местността „Чешме дере“, както и нотариален акт № 188, том III от 13.10.1958г., с който П. Г. Б. продава на Г. П. Б. Лозе от 1.8 дка и нива от 0,2 дка, съставляващо част от нива цялата от 11.1 дка в местността „Чешме дере“. Посочено е, че по 4 заявление за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. Г. Б., е постановено неподписано решение (дубликат) № 36-51 от 01.04.1998г. на Поземлена комисия-Х. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] на наследниците на П.