Определение № 503 от 03.11.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. В., 03.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

СЖС

НДН като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20251300500242 по описа за 2025 година

Делото е образувано по жалба на И. Ц. Д., ЕГН ********** против Постановление за изготвяне на разпределение от 22.07.2025 г. на Държавен съдебен изпълнител при РС - В. по изп. дело № 20251320401106. Развиват се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Излага се, че предмет на разпределението е сума в размер на 964,00 лв., постъпила от запор върху банкова сметка на длъжника в „УБ" АД. Твърди се, че произхода на вземането е пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната на длъжника, която считано от 01.07.2025 г. е в размер на 662,03 лв. и се превежда по сметка на длъжника в „УБ” АД.

Поддържа се в жалбата, че вземането е изцяло несеквестируемо, поради което спрямо него не може да бъде реализирано принудително изпълнение,поради което жалбоподателят уведомил с молба от 18.07.2025 г. съдебния изпълнител за характера на вземането.

Позовава се на разясненията на т. 13 на тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, където е прието: „Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по 30 сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.”

Жалбоподателят поддържа, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, поради това, че съдебния изпълнител не е изпълнил задължението си да събере необходимата информация за произхода на постъпленията при направено възражение и е разпределил парично вземане, което е несеквестируемо.

Иска се да бъде отменено Постановление за изготвяне на разпределение от 22.07.2025 г. на Държавен съдебен изпълнител при РС - В. по изп. дело № 20251320401106 от Държавен съдебен изпълнител при PC - В..

В законоустановения срок не е постъпило възражение от взискателя.

Постъпили са мотиви от ДСИ Илза Станева към РС В. по изп.д.№1106 по реда на чл. 436, ал.

1

3 от ГПК, в които се изразява мнение за правилност на обжалваното разпореждане и становище за недопустимост на настоящата жалба на поради неотстраняване в срок нередовностите по жалбата.

Към настоящото дело е приложено копие на изпълнително дело № 20251320401106.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, прие следното:

Изпълнително дело № 20251320401106, по описа на ДСИ при В.ски районен съд е образувано въз основа на представения от заявителя Изпълнителен лист № 2 / 09.01.2020г., издаден от М. Районен съд по ГД № 2095/2016г. на М. РС със страни :

Взискател : Районен съд М.

Длъжник : И. Ц. Д. ЕГН **********

Предмет на изпълнение - сума в размер на 450,00лв - присъдена държавна такса и 300,00лв присъдено възнаграждение в полза на бюджета на съдебната власт заедно с дължимите държавни такси и разноски в изпълнителния процес.

По делото на основание чл. 458 ГПК е присъединена Държавата като взискател за дължимите от същия длъжник публични задължения в размер на 1585,71лв, съгласно удостоверение, издадено от НАП на 08.07.2025г. От наложен запор на 07.07.2025г. върху банковите сметки на длъжника в УБ АД на 15.07.2025г. по сметка на Вид.ския РС е постъпила сума в размер на 964,00лв, която е недостатъчна да удовлетвори взискателите.

Длъжникът с молба от 18.07.2025г. е направил възражение, че запорираните суми са с произход пенсия и на това основание са несеквестируеми. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност и е поискал възстановяване на запорираните суми по сметката, от която същите са удържани.

С разпореждане на държавен съдебен изпълнител от 22.07.2025г. на длъжника са дадени указания в едноседмичен срок да представи писмени доказателства в подкрепа на твърденията си относно несеквестируемостта на запорираната сума, а относно възражението за изтекла погасителна давност същият е уведомен, че не е в компетентността на ДСИ да се произнесе относно давността. Указанията са сведени до знанието на длъжника на 02.09.2025г.

Длъжникът е депозирал Жалба с вх. № 71/88/04.08.2025г., във връзка с която са дадени указания от ДСИ при ВРС в едноседмичен срок да отстрани нередовности като представи писмени доказателства за внесени такси : 25,00лв - по сметка на ОС-В. и 12,00лв - по сметка на Вид. РС .

Указанията са сведени до знанието на жалбоподателя на 02.09.2025г, , а на 10.09.2025г. в СИС при Вид. РС е постъпила молба с приложени към нея платежни документи за внесени такси, съгласно дадените указания.

В мотивите ДСИ при ВРС е посочил, че счита, че указания срок не е спазен и на това основание Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане от въззивния съд.

Съгласно чл. 436, ал. 1, вр. с ал. 4 ГПК, жалбите срещу действията на частния съдебен изпълнител се подават чрез съответния съдебен изпълнител, на когото законът възлага администрирането на жалбата, връчването на преписи от нея и извършването на проверка за редовност, включително с правомощията да върне подадената жалба при условията на чл. 262, ал. 2 ГПК. Според разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, частният съдебен изпълнител връща жалбата, когато констатираните от него нередовности не са отстранени в срок. Законовите изисквания за редовност на жалбата са изчерпателно изброени в чл. 262, ал. 1 ГПК, а съгласно чл. 261, т. 4 ГПК такова изискване е представянето на доказателство за внесена такса. Таксата по смисъла на цитираната законова разпоредба (също както тази по чл. 128, т. 2 ГПК) представлява държавна такса, дължима по сметка на съда в полза на бюджета, за разглеждане на жалбата. Държавните такси представляват по своя характер публични държавни вземания на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 2

ДОПК, чието предварително събиране съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДТ е предпоставка, обуславяща извършване на съответното искано действие от страна на сезирания държавен орган.

При неспазване на дадените указания, ДСИ би следвало да приложи неблагоприятните последици, предвидени в чл.262, ал.2, т.2 ГПК.

Предвид горното, жалбата следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по нея, като делото следва да се върне на ДСИ при ВРС, който трябва да изпълни точно задълженията си по чл.262, ал.1 ГПК, която норма е приложима в изпълнителното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 436, ал.4 ГПК.

Така мотивиран, В.ският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ООСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Ц. Д., ЕГН ********** против

Постановление за изготвяне на разпределение от 22.07.2025 г. на Държавен съдебен изпълнител при РС - В. по изп. дело № 20251320401106.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 242/25 г. по описа на ВОС.

Връща делото на ДСИ при ВРС, за точно изпълнение на задълженията по чл.262, ал.1 ГПК, която норма е приложима в изпълнителното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 436, ал.4 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. В., 03.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

СЖС

НДН като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20251300500242 по описа за 2025 година

Делото е образувано по жалба на И. Ц. Д., ЕГН ********** против Постановление за изготвяне на разпределение от 22.07.2025 г. на Държавен съдебен изпълнител при РС - В. по изп. дело № 20251320401106. Развиват се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Излага се, че предмет на разпределението е сума в размер на 964,00 лв., постъпила от запор върху банкова сметка на длъжника в „УБ" АД. Твърди се, че произхода на вземането е пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната на длъжника, която считано от 01.07.2025 г. е в размер на 662,03 лв. и се превежда по сметка на длъжника в „УБ” АД.

Поддържа се в жалбата, че вземането е изцяло несеквестируемо, поради което спрямо него не може да бъде реализирано принудително изпълнение,поради което жалбоподателят уведомил с молба от 18.07.2025 г. съдебния изпълнител за характера на вземането.

Позовава се на разясненията на т. 13 на тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, където е прието: „Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по 30 сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.”

Жалбоподателят поддържа, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, поради това, че съдебния изпълнител не е изпълнил задължението си да събере необходимата информация за произхода на постъпленията при направено възражение и е разпределил парично вземане, което е несеквестируемо.