Решение № 328 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300500265 по описа за 2025 година

С решение №430/04.12.2024г., постановено по гр.д.№1351/2024г. по описа на Районен съд- Карлово, I – ви гр.състав са отхвърлени предявените от М. М.

В., с адрес: К., ул. „*** ЕГН ********** срещу „ПРОФИКЛИЙН“ ЕООД, ЕИК 131577467, със седалище и адрес на управление: С., ул. „Л., представлявано от В. П. И., обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване уволнението, извършено със заповед №1451/14.06.2024г. за незаконно и за неговата отмяна; по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност „*** в НКЖИ-УДБГД Адм. Сграда, пл.М. - жп гара Карлово и по чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ - за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето останал без работа в размер на 4731.70 лева, като неоснователни, съответно е разпределена и отговорността за разноски в производството.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.

М. В., чрез адв. Б. В., с която се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че неправилно съдът приел, че трудов договор №1186/07.06.2023г. бил сключен със срок до завършване на определена работа, като в тази връзка се навежда, че в съдържанието на договора съответната работа не била идентифицирана. Липсвали уточнения за естеството и обема на работата.

Цитира се решение №22/31.01.2012г. по гр.д. №450/2011г. на ВКС, съгласно което при трудов договор, сключен на основание чл. 68, ал. 2 КТ, при който липсва конкретизация на работата, за извършването на която се наема 1 работникът/служителят, следвало да се смята сключен за неопределено време, а породеното трудово правоотношение – за безсрочно. Сочи се съдебна практика в подкрепа твърденията на въззивника. Районният съд допуснал свидетелски показания за установяване елементите на трудовия договор, с което нарушил разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 4 от процесния договор се отнасяла до начина на изплащане трудовото възнаграждение и това не се отразявало върху срока на действие на трудовия договор, като жалбоподателят не се позовавал на посочената разпоредба. В атакувания съдебен акт не били обсъдени и всички аргументи на страната.

Прекратяването на трудовия договор било извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1 КТ. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него бъде признато уволнението на работника/служителя за незаконно и бъде отменена заповедта за прекратяване №1451/14.06.2024г., жалбоподателят да бъде възстановен на заеманата от него длъжност до уволнението, както и работодателят да бъде осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа за срок от 5 месеца и 5 дни в размер на 4731.70 лв.

Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Профиклийн“ ЕООД, ЕИК 131577467, чрез адв. С. Х., с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Сочи, че съдебната практика, на която основава своите възражения насрещната страна била неотносима към конкретиката на настоящия случай. Навежда, че дружеството-работодател било определено за изпълнител по обществена поръчка за хигиенизиране, поддържане и почистване на открити и закрити площи, стопанисвани от НКЖИ-УДВГД, в която връзка между НКЖИ, като възложител и въззиваемото дружество, като изпълнител бил сключен Договор №11991/14.06.2023г. по реда на ЗОП, със срок от една година, а именно: 21.06.2023г.-21.06.2024г. Към датата на прекратяване на трудовия договор на работника, работодателят вече не се намирал в договорни отношения с възложителя по поръчката. За изпълнение на задължението по договора по ЗОП, работодателят сключил трудови договори с две лица на 08.06.2024г., които влизали в сила от датата на влизане в сила на Договора по ЗОП – 21.06.2023г., като така сключените договори със служителите били срочни по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, именно до завършване на работата на дружеството по обществената поръчка, поради което и договорът на жалбоподателя бил прекратен, считано от 22.06.2024г. От друга страна В. знаела, че срокът на трудовия договор бил обусловен от завършване изпълнението на задълженията на работодателя, породени от правоотношението му с НКЖИ, като с оглед на това работникът подписал и нарочна декларация. Процесният трудов договор бил срочен, тъй като срокът му бил определяем въз основа на елементи от съдържанието му като мястото на работата на В.. Излагат се подробни доводи за правилността на атакуваното съдебно решение. Искането е жалбата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява 2 процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба от М. М. В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед за прекратяване

№1451/14.06.2024г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност на чистач/хигиенист в НКЖИ-УДБГД административна сграда, както и за осъждане работодателя да заплати на работника обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 23.06.2024г. в размер на 5598.00 лв., ведно със законната лихва. Изложени са твърдения за наличието на трудово правоотношение между работника и работодателя, възникнало от 21.06.2023г. по силата на сключен договор на 07.06.2023г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършването на определена работа, с предвиден 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Ищцата работила на длъжност чистач в НКЖИ-УДБГС в административна сграда с посочено в исковата молба месечно възнаграждение. Със заповед №1451/14.06.2024г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, считано от 22.06.2024г. Счита, че прекратяването на трудовия договор било незаконосъобразно. Трудов договор, сключен като срочен до завършването на определена работа, в който обаче липсвало посочване на работата, за която се наема работникът се считал сключен за неопределено време, като прекратяването могло да се извърши на основанията за безсрочните трудови правоотношения. Сочи и съдебна практика.

Ответникът оспорва исковете, като счита същите за неоснователни по подробно изложени съображения. Намира, че трудовото правоотношение с ищцата било законосъобразно прекратено, с оглед на което моли за отхвърляне на исковете.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че срокът на трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ следвало да бъде определен от съдържанието на самия трудов договор, където трябвало изрично и точно да се определи работата, за изпълнението на която договорът е сключен. Срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ бил определяем и чрез други елементи от съдържанието на трудовия договор, определял се чрез работата, която би могла да се дефинира по вид, обем, съдържание още към момента на сключването на договора. Решаващата инстанция приема, че в случая работникът, ищец в процеса, писмено декларирал за знанието си относно това, че трудовият му договор щял да се прекрати с прекратяването на договора между работодателя и възложителя му по реда на ЗОП. Служителят бил наясно и относно това кога точно щял да изтече срокът на трудовия договор. В тази връзка е отбелязано, че в проведено производство по реда на чл. 176 ГПК ищцата посочила, че година за година ги карали да приподписват трудовите си договори, като всеки договор бил срочен, а освен това служителката признала, че договорите им били прекратявани поради това, че НКЖИ и ответното дружество сключвали договори помежду си, което налагало приподписването на трудовите договори. Обсъдени са събраните в хода на производството свидетелски показания, от които се установявало, че срокът на 3 трудовия договор бил в зависимост от срока на друг сключен договор. От друга страна срокът могъл да бъде индивидуализиран с посочването на дейността на търговския договор между работодателя и друг субект, в който смисъл се сочи и съдебна практика. Прието е, че такъв бил и настоящият случай. На служителите на ответното дружество, в т.ч. и на ищцата, устно било разяснено, че работата, за която се задължили била съобразена със срока на действие на търговския договор, сключен между работодателя и неговия възложител по реда на ЗОП. С оглед на това ищцата подписала и декларация за знание по отношение на това, че срокът на трудовия договор бил в зависимост от завършването на задълженията на работодателя по договора, сключен по реда на ЗОП. След като съдържанието на търговския договор било изчерпано, то това водело и до изтичането на срока на трудовия договор по см. на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Работата по сключения договор по ЗОП била завършена на 21.06.2024г., поради което и определяемият срок на трудовия договор на ищеца изтекъл към датата на издаване на Заповед №1451/14.06.2024г., считано от 22.06.2024г., като тази заповед имала декларативно действие, а не конститутивно. Поради неоснователността на главния иск, като неоснователни са приети и съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното от фактическа страна:

Представена по делото е Заповед за прекратяване №1451/14.06.2024г., издадена от „Профиклийн“ ЕООД, на основание по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, в която е посочено, че се прекратява трудовото правоотношение с М. М. В., звено – НКЖИ- УДВГД Адм. сграда пл. “***, на длъжност „***“, считано от 22.06.2024г., а като причина за прекратяване е посочено – поради завършване на определена работа. Посочена е дата на връчване – 22.06.2024г.

Видно от съдържанието на трудов договор №1186 от 07.06.2023г., същият е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, между „Профиклийн“ ЕООД, в качеството си на *** и М. М. В., в качеството си на работник/служител, на***/***. Като направление/дирекция е посочено НКЖИ-УДВГД Адм. сграда пл. „*** гара К., със срок на изпитване – 6 месеца в полза на работодателя и уговорена месечна заплата в размер на 780 лв. Посочено е още и задължението на служителя да постъпи на работа на 21.06.2023г.

Видно от съдържанието на представената декларация от М. М. В., ЕГН ********** пред „Профиклийн“ ЕООД, В. е декларира за знанието си, че трудовият договор ще бъде прекратен с прекратяването на договора между работодателя и възложителя му, както и че е наясно, че ако се намира в болничен или отпуск, те ще бъдат прекратени.

Представен е Договор №11991/14.06.2023г., сключен между Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ), в качеството на възложител и „Профиклийн“ ЕООД, в качеството на изпълнител, на осн. чл. 112, вр. с чл. 82, ал. 3 ЗОП, след проведена процедура 4 за избор на изпълнител на договор въз основа на сключено Рамково споразумение №11299/11.12.2020г., открита с Решение №1/23.02.2023г. и на основание Решение №3/10.05.2023г. за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет – „***“. В т. II, чл. 3 от договора е посочено, че същият влиза в сила от 21.06.2023г., а в чл. 4 е посочено, че срокът за изпълнение на услугите е 1 една, считано от датата на подписването му. В чл.5 е определено и мястото на изпълнение на поръчката – обекти на територията на Р България, съгласно техническата спецификация (Приложение №1) на възложителя.

Представен е и препис от трудовата книжка на М. М. В., като на страница 20 и 21, под графа „****“ е посочено ответното дружество „Профиклийн“ ЕООД, като дата на постъпване на работа е отбелязано 21.06.2023г., като дата на прекратяване на правоотношението - 22.06.2024г., а като основание за прекратяване е посочено чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. В открито съдебно заседание от 30.10.2024г., съдът е констатирал от представената му трудова книжка в оригинал, че същата е идентична с представеното копие от книжката, като в оригиналния екземпляр липсва друго отбелязване след страница 21-ва.