Решение № 1607 от 15.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1607 гр. Плевен, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Д.а Банкова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело № 20234430103331 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ЕТ“М.**. В.“-гр.Д.Д. против ЗАД „Д.Ж.З.“.В молбата си ищецът твърди, че на ***г. на път ***, км. **+**, посока гр.И., Л. Л. А. от гр.Л., като водач на автомобил “П.”, модел „***”, с рег.№ ***, движейки се с несъобразена скорост, като не се съобразил с останалите участници в движението, е ударил собствения на ищеца лек автомобил „Д.”, модел „Т.”, е рег.№ ***, управляван от С. Т. А. от гр.Д.Д., който е извършвал маневра завой наляво, за да излезе извън пътя. Вследствие на удара е било деформирано цялото купе на автомобила на ищеца.Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП е водача Л. Л. А. от гр.Л., управлявал автомобил “П.”, модел „***”, с рег.№ ***, видно от Протокол за ПТП с бланков № ***/***г., издаден от РУ-МВР-Д.Д..Посочва се, че на виновния водач е бил съставен и АУАН серия АА № ***/***г. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на 1 движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а също са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.Посочва се, че към датата на произшествието - ***г. виновният водач е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество - „З.Д.Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ***, обективирана в застрахователна полица № ********, с начална дата на покритие от *** часа на ***г. до *** часа на ***., като полицата е прекратена от *** часа на ***.Твърди се, че водачът Л. Л. А., по чиято вина е настъпило посоченото ПТП, има качество на застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ, а ищецът има качеството на трето увредено лице по смисъла на чл.477, ал.З от КЗ.Твърди се, че автомобилът му е увреден непоправимо вследствие на реализираното ПТП и е негоден за ползването му по предназначение, като счита, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от Кодекса за застраховането, съгласно която норма „тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.”Действителната стойност на уврежданията към датата на настъпване на застрахователното обезщетение определя на сумата от 40*** лева /***/.

Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорносттта на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по 2 застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

Предявил писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ в ответното дружество, за което в същото е образувана застрахователна преписка (щета) № *** за уврежданията на автомобила.По образуваната щета ответното дружество отказало да му плати застрахователно обезщетение, мотивирайки се, че водачът на автомобила , собственост на ищеца и е нарушил нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Ищецът счита, че ПТП е възникнало и реализирано изцяло по вина на Л. Л. А., като водач на автомобил “П.”, модел „***”, с рег.№ ***, за който е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника, за което е издадена застрахователна полица № ********, с начална дата на покритие от ***г. до ***.Съгласно чл.496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции, който срок в случая е изтекъл.

Адресът на управление на търговеца-ищец е в град Д.Д., като същият, като трето увредено лице, има качеството на "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ, съгласно която норма по смисъла на този кодекс "ползвател на застрахователни услуги" е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Горепосочените обстоятелства обуславят правният му интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, с който да претендира заплащането на застрахователно обезщетение от ответника за имуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” по повод настъпило 3 застрахователно събитие на ***г., поради което и на основание чл.115, ал.2 от ГПК, тъй като седалището и адрес на управление е в град Д.Д., депозира тази молба пред ПлРС.Моли съда на основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането да осъди ответника „З.Д.Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността: град С. ***, район И., ж.к. „Д.”, бул.”Г.М.Д.” ***, да му заплати сумата от 40*** лева /***/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по автомобил марка „Д.”, модел „Т.”, с рег.№ ***, вследствие на настъпило застрахователно събитие на ***г., на основание застрахователна полица № ********, с начална дата на покритие от ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция по чл.380 от КЗ пред застрахователя до датата на окончателно изплащане на застрахователното обезщетение. Претендира разноски.С определение от 13.11.2023г. е допуснато изменение на исковата претенция на ***.

В срока по чл.131 от ГПК ответника ангажира становище, че предявената искова претенция е неоснователна, като прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на ищеца, намира за установено следното:

С оглед изложеното от страните и представените доказателства съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр с чл.409 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на ***./ след допуснато изменение на исковата претенция по чл.214 от ГПК/, обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от ***8г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред ЗД до окончателното изплащане на сумата.

От приложените доказателства е видно, че на на ***г. на път ***, км.

**+**, посока гр.И., Л. Л. А. от гр.Л., е бил водач на автомобил “П.”, модел „***”, с рег.№ ***, а на лек автомобил „Д.”, модел „Т.”, е рег.№ ***, С. Т.

А. от гр.Д.Д., но собственост на автомобила на ищеца и е възникнало ПТП.

Вследствие на удара е било деформирано цялото купе на автомобила на ищеца.Представен е Протокол за ПТП с бланков № ***/***г., издаден от РУМВР-Д.Д.. Съставен е и АУАН серия АА № ***/***г. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвПна водача на л.а.“П.“, като е посочено съгласно която норма 4 водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а също са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.От приложената АНП се установява, че е издадено НП на водача на същия автомобил-Л. А. и е влязло в сила на ***г.Към датата на произшествието ***г. ,водача на л.а.“П. е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество - „З.Д.Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК ***, обективирана в застрахователна полица № ********, с начална дата на покритие от *** часа на ***г. до *** часа на ***., като полицата е прекратена от *** часа на ***.Предявил писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ в ответното дружество, за което в същото е образувана застрахователна преписка (щета) № *** за уврежданията на автомобила.По образуваната щета ответното дружество отказало да му плати застрахователно обезщетение, мотивирайки се, че водачът на автомобила , собственост на ищеца и е нарушил нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Спорен по делото е въпроса налице ли е съпричиняване от страна на ищеца и дължи ли се обезщетение и в какъв размер.

Въз основа на изложеното, съдът приема, следното:

Съдът приема, че искът е допустим, т.к. ищецът е изпълнил задължението по чл.498, ал.1 от КЗ, като ищецът не е бил съгласен с размера на определеното за плащане обезщетение.Правната квалификация на предявеният иск е по чл.432, ал.1 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от 5 застрахователя на делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от делинквента автомобил и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.

Разпитани са като свидетели- водачите на двата автомобила и е изготвена САТЕ.

Свид. А. посочва, че работи при ищеца и е участвал само в едно ПТП – процесното от ***, като при маневра наляво, с подаден мигач, добра видимост, ниска скорост и почти навлязъл в земния път отстрани е бил ударено от другото МПС.Свид. А. посочва, че е подал мигач и въпреки това другия е завил наляво и са се ударили.Посочва, че са дошли полицаи и е подписал акта без възражения. Свид. М., съставител на Протокола за ПТП посочва, че не помни всичко точно, но е посетил местопрозшествието и поддържа изложеното в протокола.