Решение № 2394 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2394 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110200580 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по повод депозирана жалба от П. И. Ш., ЕГН: ********** против наказателно постановление № 24-4332-025224 от 24.10.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че нарушението не било извършено. Отделно се твърдят множество и различни процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Иска от съда да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със служебно назначения си процесуален представител адв. М. Т.. Поддържа жалбата като излага и допълнителни мотиви за отмяна на обжалваното наказателни постановление. Иска от съда да ги отмени.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. С.М..

Същата оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразност на обжалвания акт, които доразвива и в представено писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима – атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред настоящия състав на СРС.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.06.2024 г., около 14:50 часа, свидетелят А. В. управлявала лек автомобил марка „БМВ“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'' като се движел в град София по ул. „Златовръх“ с посока на движение направи. Кръстовището на ул.

„Златовръх“ и ул. „Бигла“ било регулирано с пътни знаци – Б2 за движещите се по ул. Бигла с посока на движение от ул. „Якубица“ към ул. „Кораб планина“ и Б-3 за движещите се по ул. „Златовръх“

По същото време по ул. „Бигла“ с посока на движение от ул. „Якубица“ към ул. „Кораб планина“ се движел лек автомобил марка „Хонда“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', собственост на Е.А. и управляван от жалбоподателя П.

Ш.. Последният предприел маневра завой наляво без да се съобрази с поставения знак Б-2 и реализирал ПТП с движещо се по пътя с предимство МПС, управлявано от св. В..

От произшествието настъпили материални щети по двата автомобила.

Участниците в ПТП не постигнали съгласие относно вината за настъпването му и същото било посетено от екип на ОПП. Служителите на реда – св. Б. К. и колегата му Х.Х. – изискали декларации от двамата участници, съставили на място скица и протокол за ПТП. Двамата водачи били изпробвани за употреба на алкохол като пробите и на двамата били отрицателни.

Срещу жалбоподателя П. Ш. бил съставен АУАН № 1277420 от 01.06.2024 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, което било квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя Ш., който го подписал без възражения.

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 24-4332-025224 от 24.10.2025 г., с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Б. К. – актосъставител и А. В. – участник в ПТП, както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят В. е очевидец на извършеното нарушение и настъпилото ПТП, като ясно си спомня за случая и подробно разказва, как на процесната дата се движела с автомобила си по ул. „Златовръх“ като жалбоподателят не спрял на знак „Стоп“ и реализирал ПТП с нейния автомобил. Посочва, че след 2 произшествието тя е подала сигнал на тел. 112.

Свидетелите Б. К. е полицейски служител, който е пристигнал заедно с колегата си Х.Х. на мястото на произшествието. Той споделя, че е посетили произшествието по сигнал на техния дежурен на кръстовището на ул. „Бигла“ и ул. „Златовръх“. Установили, че имало два ударени автомобила с водачите на място. Разпитали ги и изготвили необходимите документи. Също така ги тествали за употреба на алкохол като техническото средство дало грешка и при двамата и се наложило да извикат втори екип с друго техническо средство. Същото отчело отрицателни резултати и при двамата водачи.

Служителите на реда съставили протокол за ПТП и акт на водача на лекия автомобил марка „Хонда“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', за нарушението.

Съдът се доверява изцяло на показанията на двамата разпитани свидетели, тъй като същите са логични, последователи, непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно кореспондират с описаното в съставения АУАН, протокола за ПТП и скицата на произшествието. Свидетелите дават показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели. Очевидецът е категоричен, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището без да се съобрази с пътен знак Б-2 и това е причината за настъпилото ПТП.

С оглед на изложеното са неоснователни твърденията в жалбата, че нарушението не било извършено.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.

1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят Ш. е осъществил състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, който гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" Това задължение не е било изпълнено от жалбоподателя Ш., тъй като категорично се установи, че управляваният от него автомобил е навлязъл в кръстовището без преди това да спре о не е пропуснал управлявания от св.

В. автомобил.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените от закона случаи, а този не е такъв. Дори жалбоподателят да се е разсеял и да не е извършил деянието умишлено, то същото се явява извършено при форма на вината непредпазливост, тъй като водачът обективно е могъл и е бил длъжен да види, че има поставен знак „Б2“/ И двамата свидетели изрично посочват, че видимостта към него е била пряка като нищо не е пречело на бъде възприет от водачите.

Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждащ в редакцията си към датата на нарушението глоба от 200 лева за водач, който поради неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране причини пътнотранспортно произшествие. Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя. В случая следва да се приложи редакцията на закона, която е действала към датата на нарушението и е предвиждала глоба от 200 лева.

Предвид високата обществена опасност на извършеното нарушение, съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят да се третира като маловажен. Нарушението е формално такова и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Напротив същото е довело до реализиране на ПТП. Отделно от това жалбоподателят е многократно наказван за различни по вид на нарушение на ЗДвП, което го характеризира като личност, която трайно не зачита посочените разпореди.

Във връзка с изложените от жалбоподателя възражения в тази посока, следва да се посочи, че нарушаването на правото на защита не се презумира, а подлежи на преценка за всеки конкретен случай. От самото начало на образуваното административнонаказателно производство жалбоподателят Ш. е узнал за какво точно нарушение му се търси отговорност, като по никакъв начин не е бил лишен от възможността да организира своята защита и да подаде възражения срещу съставения АУАН, а впоследствие и жалба срещу НП. Невръчването по посочения от него начин на обжалвания акт има отношение единствено към правото му да подаде жалба, което същият 4 законосъобразно е реализирал в рамките на настоящото производство.

Изтеклият е момента на издаването до връчването период (макар и по-дълъг) не е самостоятелно основание за съмнения в датата на издаване на наказателното постановление.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.

Такива следва да бъдат присъдени в минимален размер на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, определено по реда н чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-025224 от 24.10.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на П. И. Ш., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. И. Ш., ЕГН: ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 68,17 евро (130 лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5