Определение № 1371 от 20.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1371 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513102 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба,вх.№ 374163/14.11.2025год. подадена от С.

К. С.,ищец по делото ,чрез адв.Р. Ш. срещу Определение № 46281/06.11.2025год. постановено по гр.дело № 50825/2025год по описа на СРС,40 състав ,с което е прекратено производството по делото пред СРС и делото е изпратено по подсъдност на РС – Велики Преслав.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приложил специалната местна подсъдност, уредена в чл. 113 ГПК .Излага ,че тя била изборна,поради което не можела служебно да се прилага от съда .В процесният случай ищецът не се е позовал на искане ,делото по предявените от него, в качеството на потребител искове , да се разгледа по неговия настоящ адрес след като изрично е депозирал исковата си молба пред СРС, в чийто район е седалището на ответника.

С оглед гореизложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от С. К. С. срещу "ЕОС Матрикс" ЕООД за признаване за установено несъществуването на парични 1 вземания, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление (потребителски договор), сключен с "Банка ДСК" ЕАД.

Препис от исковата молба не е връчен на ответната страна .

С Определение № 46281/06.11.2025год. постановено по гр.дело № 50825/2025год по описа на СРС,40 състав , е прекратено производството по делото пред СРС и делото е изпратено по подсъдност на РС – Велики Преслав.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че ищецът има качеството потребител, както и че специалната подсъдност по чл. 113 ГПК по дела на и срещу потребители се прилага и в производството по искове с правно основание чл. 439 ГПК. Въз основа на служебно изготвена справка от Национална база данни "Население" СРС е установил, че настоящият адрес на потребителя е в с.Троица,общ.Велики Преслав, поради което е счел Районен съд – Велики Преслав за местно компетентен да разгледа спора.

Определението е правилно.

Настоящият състав намира изложените в обжалвания съдебен акт мотиви за правилни и се солидаризира с тях. Видно от представените по делото писмени доказателства /препис от изпълнителен лист и преписи от договори за цесия/ вземанията се основават на договор за банков кредит между ищеца и "Банка ДСК" АД, при което и при липса на твърдения и доказателства за противното, ищецът се явява потребител по смисъла на пар.

13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Нормата на чл. 113 ГПК предвижда, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. От изисканата в първоинстанционното производство справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца се установява, че настоящият му адрес към датата на подаване на исковата молба е бил в с.Троица,общ.Враца.

Неоснователен е доводът, че уредената в чл. 113 ГПК подсъдност била установена за удобство на потребителя, поради което могла да бъде дерогирана от него.

Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 65 от 2018 г. / установява задължение за съда да следи служебно за спазване на установената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл.

113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и той може да повдига служебно този въпрос до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Възражение за неподсъдност на спора от страна на ответника е необходимо единствено за останалите случаи, извън предвидените в тази разпоредба. Съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да направи избор само в хипотеза, в която законът предвижда алтернативни възможности за подсъдност, като например в случая на чл. 115, ал. 2 ГПК. Установената подсъдност за потребителите има изричен и императивен характер – по настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния /в този смисъл определение № 60386 от 1.11.2021 г. по ч. т. д.

№ 1997/2021 г., ІІ т. о, определение № 248 от 1.06.2021 г. по ч. т. д. № 923/2021 г., ІІ т. о. определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г., І т. о. /.

2

Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният е приел, че делото не му е подсъдно съобразно правилото на чл. 113 ГПК и е изпратил същото по компетентност на Районен съд – Велики Преслав. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 46281/06.11.2025год. постановено по гр.дело № 50825/2025год по описа на СРС,40 състав ,с което е прекратено производството по делото пред СРС и делото е изпратено по подсъдност на РС – Велики Преслав.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3