Решение № 2788 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2788 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20251100503604 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба на Й. и В. Д.и срещу Разпореждане от 07.02.2025г., с което е отказано да се прекрати изпълнително дело № 476 от 2021 г. по описа на ЧСИ Б.Б., на осн.чл.433,т.8 ГПК.

Излагат се съображения, че отказа е неоснователен, тъй като по делото взискателя не е извършвал изпълнителни действия повече от две години.

При образуване на делото са извършени изпълнителни действия през март 2021г., чрез налагане на запори на длъжника в банки, НОИ и РУСО . Макар и да има подадена молба на 02.02.2023г. за нови изпълнителни действия от взискателя, то такива по изп.дело не са извършени, а през 2024г. е установена смъртта на длъжника, настъпила на 16.05.2022г., след което са конституирани частните жалбоподатели като наследници. Намира,че по изпълнителното дело следва да се извършват регулярни изп.действия и в конкретния случай такива не са извършвани и по изп.дело е настъпила перемция т.е. същото е прекратено по силата на закона.

Моли разпореждането да се отмени и се иска указване на ново произнасяне на ЧСИ със съобразяване, че изпълнителното дело е перемирано на осн.чл.433,т.8 ГПК. Претендират се направените разноски.

Ответната страна по частната жалба оспорва същата и я намира за неоснователна. Излага съображения, че са предприемани изпълнителни действия по делото като на 11.03.2021г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в Банка ДСК АД и Юробанк България АД и върху вземанията за пенсия. От взискателя са депозирани молби за извършване на конкретни изпълнителни действия на дати 02.02.2023г. и 29.01.2025г.. Изпълнително действие е било спряно по силата на закона , докато се конституират наследниците на починалия длъжник Ц. Д.. Наред с това е имало спиране на изпълнителните действия и течене на срокове, считано от 13.03.2020г. и до отмяна на извънредното положение обявено на територията на Р България по силата на ЗМДВИП, един от които е срока за настъпване на перемция. Моли частната жалба да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юристконсултско 1 възнаграждание в размер на 150 лева.

Съдебният изпълнител по изп. д. №20218560400476 е изложил подробни мотиви по обжалваните действия, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.

Изредил е подробно извършеното по изпълнителното дело, чрез налагане на запори и двете молби с искане за изпълнителни действия от взискателя. Сочи, че след смъртта на длъжника изпълнителното производство се счита спряно по силата на закона от 16.05.2022г. и съответно двугодишния срок за този период също не тече. След приемане на наследството от двамата наследници на длъжника производството е възобновено и е продължило спрямо тях, като са им изпратени покани за доброволно изпълнение, а взискателя с молба от 29.01.2025г. е поискал налагане на обезпечителни мерки – запор върху банковите им сметки. Счита жалбата за недопустима и неоснователна.

Съдът, като съобрази, че жалбата е подадена от легитимирани страни – конституираните като длъжници двамата на наследници, в законовия срок, намира същата за ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело е образувано въз основа на депозирана молба за образуване от 24.02.2021 г. от „Топлофикация София „ ЕАД , въз основа на изп-.лист от 21.12.2020г. за събиране на присъдена сума от 458.43 лева, законна лихва върху същата от 29.06.2020 г. , мораторна лихва от 76.70 лв. и разноски от 23.20 лева.

Не се спори относно предприетите изпълнителни действия и наложени запори по банкови сметки и вземания от пенсия на 11.03.2021г. Не се спори и относно факта на смъртта на длъжника Ц. Д., починал на 16.05.2022г..

Твърденията за настъпила перемция и прекратяване на делото съдът намира за неоснователни. След първоначалните изпълнителни действия, има подадена молба с искания за нови такива от взискателя на 02.02.2023 г..

Нормата на чл.433,т.8 ГПК изрично обвързва перемпцията с поведението на взистателя – той да не е поискал извършване на изпълнителни дейсйтвия .

Същото е прието и в т.10 от ТР 2 от 2015 г. за настъпване на перемпция, а именно взискателя да не е поискал извършване на изпълнителни действия в период от две години. Тук молбата за нови изпълнителни действия е подадена малко повече от месец преди изтичане на двугодишния срок и същия не може да се приеме за изтекъл. Вярно е, че ЧСИ не е предприел исканите изпълнителни действия, но перемцията, уредена в закона, изисква бездействие от страна на взискателя, както се посочи по-горе . Наред с това към този момент длъжника е бил починал и на основание чл.432,т.3 от ГПК вр.чл.229, т.2 от ГПК съдебното производство се счита спряно. През този период двугодишния срок за настъпване на перемпция не тече. Макар и констатирането на смъртта на длъжника от страна на ЧСИ да е станало едва през 2024г. и да е постановено определението за спиране, при липса на страна в производството не би могло да се извършват изпълнителни действия. Едва след приемане на наследството,уведомяване за това на ЧСИ, то наследниците| стават длъжници в изпълнителното производство и същото продължава спрямо тях. Това в случая е станало след изявлението от тяхна страна за приемане на наследството с молбата от 04.02.2025г., като са им изпратени и получени и покани за доброволно изпълнение на 13.02.2025г.

С оглед на изложеното не е налице изтекъл двугодишен непрекъснат срок в рамките на изпълнителното дело, в който взискателя да не е предприемал изпълнителни действия, поради което не са налице предпоставките на чл.433,т.8 ГПК. Предвид на това обжалваното Разпореждане от 07.02.2025г. за отказ за прекратяване на изпълнението се явява правилно и частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на спора и с оглед направеното искане за разноски от 2 страна на ответника по жалбата, на същият се следват разноски на осн.чл.78,ал.3 ГПК. Съдът намира, че на същия се следват разноски за юристконуслтско възнаграждение в размер на 50 лева, които частните жалбоподатели следва да заплатят по равно .

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й. Ц. Д. ЕГН ********** и В.

Ц. Д. ЕГН ********** срещу Разпореждане от 07.02.2025г., с което е отказано да се прекрати изпълнително дело № 476 от 2021 г. по описа на ЧСИ Б.Б., на осн.чл.433,т.8 ГПК.

ОСЪЖДА Й. Ц. Д. ЕГН ********** и В. Ц. Д. ЕГН ********** да заплатят на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД ЕИК 831609046 сумата от 50 лв.

/ петдесет / разноски за настоящото съдебно производството на осн.чл.78 ,ал.3 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3