Решение № 186 от 13.07.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. гр. Д. 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Криста Ст. Кирова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20263200500342 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по жалба вх.№8948/20.04.2026г., подадена от К. Й. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ул. „ТТ.Д. № 9А,чрез адв.М.З., срещу решение №259/01.04.2026г. по гр.д.

№202/2026г. на РС-Д. с което е отхвърлена молбата му за допускане на промяна на фамилното му име от Й. на Д..

Въззивникът счита решението за неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно съдът приел, че исканата промяна не отговоря на изискванията на чл.14 от ЗГР и би била незаконосъобразна. Счита исканата промяна да попада в приложното поле на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека, позовава се на решения на ЕСПЧ, конкретно посочени. Излага обстоятелствени твърдения за исканата промяна, извежда извод за наличие на „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19 от ЗГР. Счита и да не е обществено оправдано ограничаването да промени фамилното си име , което винаги му е създавало емоционален дискомфорт, защото му напомня за човека, който го е изоставил в невръстна възраст и не се е интересувал от него, с приемане на фамилното име на съпруга на майка си, като член на чието 1 семейство се идентифицира, от който е получил грижи като от баща като какъвто го приема.

Писмен отговор на жалбата не е подаден от заинтересованата страна – Столична Община и Община Добрич .

Контролиращата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

На основание на разпоредбата на чл.19 ЗГР, К. Й. Й. с ЕГН ********** иска да бъде допусната промяна на фамилното му име Й. на Д..

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1375/17.12.1996г.. на СО-район Младост гр.С. ищецът е роден на *********г. в гр.С.. В удостоверението е записан с имената К. Й. Й., с произход от майка Ю.К.Й.а с ЕГН ********** , и баща Й.Х. Й. с ЕГН **********. Няма данни рождените му имена да са променяни, нито тези на баща му. Променено е фамилното име на майката , която след прекратяване на брака и с бащата на ищеца е сключила на 19.01.2013г. брак с Д. В. Д. и е приела фамилното име на съпруга си. От тогава и понастоящем е с фамилно име Д.а.

Искането за настоящата промяна ищецът мотивира с обстоятелства за изградена идентичност със семейството на майката, ролята на нейния съпруг в живота му и изграждането му като личност, с който е създал отношения като със свой баща, ако и да не му е биологичен такъв. Конкретно излага, че родителите му са разведени от 2000г., но не са съжителствали заедно от преди това. Баща му не го е търсил, не се е грижел за него, не е присъствал в живота му, не го познава.Да расте без баща било за него тежка психологическа травма, а носенето на бащино и фамилно, които го свързват с баща му му създавало силен емоционален дисконфорт-напомняло му за човека, който го е изоставил в невръстна детска възраст и в нито един момент от живота му не се е интересувал от него. Приемал като баща Д. Д., с когото майка му заживяла на съпружески начала, а след това през 2013г.сключила с него брак и приела неговата фамилия. Съпругът на майка му се грижел за него, той го възпитавал, 2 водел на училище, на тренировки, ходел на родителски срещи в качеството си на негов родител. В него виждал фигурата на баща и го приемал като такъв. В неговите съвети се вслушвал и продължавал да търси от него такива. Бил част от семейството, което майка му и Д. Д. създали, всички близки и познати знаели, че е част от фамилия Д.и. Повече от 12 години се представял с фамилия Д.. По-голямата част от осъзнатия си живот е живял като част от това семейство.

Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ю.К. Д.а/майка на ищеца/ и Д. В. Д./съпруг на майката на ищеца/сочат ищеца, понастоящем на 30 ненавършени години, да е отраснал в семейна среда на майката си и съпруга и –св.Д. В. Д., които съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №26/19.01.2013г. на Община Д. са съпрузи от 19.01.2013г.

Според св.Ю.К. Д.а малко след раждането на ищеца баща му ги напуснал и от тогава е без баща си. За всичките тези години баща му не се е обадил на нито един рожден ден, нито на една Коледа, от което К. страдал. К. бил приятел със сина на Д. Д., а в последствие тя се запознала с Д. Д.. През 2009г.двамата заживели заедно и от тогава заедно се грижели за К.. Никога не разделяли децата и се опитали да ги направят едно семейство-свидетелката имала дъщеря и син, Д. Д. имал един син, така общите им деца били три.

Момчетата се наричали „брат ми“ и се възприемали като такива. Скоро след като заживяла с Д. Д. К. го попитал дали може да му вика „баща ми“ и дали неговия син В. няма нищо против. От тогава се обръщал към него с „баща ми“, чувствал го като такъв и казвал, че най-после има баща. Д. бил изключително активен в тинейджърските години на К., подкрепял го във всичко-в училище, в хандбала, грижел се да посещава спортните мероприятия.

Сега като осъзнат човек К. разбирал, че няма вина за отношението на биологичния си баща, изразявал огромна признателност към съпруга и, чувствал се като негов син, наричал се Д..

Разпитаният по делото като свидетел Д. В. Д. споделя, че познава К. от 2004г., бил приятел със сина му, често посещавал дома му, момчетата били неразделни.Доброто им приятелство го запознало с майката на К., с която през 2009г.заживели на семейни начала. Към него момент К. бил на 13 години, 3 имал нужда от мъжко присъствие, много бързо се привързал към свидетеля и от тогава свидетелят се грижел за него. Малко след като свидетелят заживял с майката на К. последният му казал, че говорил с В./сина на свидетеля/и той нямал нищо против, и ако свидетеля нямал нищо против, да го наричал „баща ми“. От тогава до ден днешен се обръщал към свидетеля с „татко“, „баща ми“.

Представял го на свои приятели като „баща ми“. Свидетелят не е виждал и не познава биологичния баща на К.. Нямало нито СМС, нито телефонно обаждане, нито посещение за нито един негов празник. Свидетелят приемал К. като негов син, така го приемали и приятелите му, приятелите от последващите запознанства дори не знаели, че не е негов син. Свидетелят ходел на родителски срещи на К.. Някой от познатите му учители го питали защо в училище се нарича Д., а по дневника е Й.. Д. го знаели повечето приятели, с които се запознал след 2010-2011г. Отношенията им и понастоящем били същите. Тази година К. щял да навърши 30 години, до ден днешен се обръщал към свидетеля с „баща ми“, постоянно го търсел за негови значими събитияпървата му любов, кандидат-студентски изпити, нямало ден да не се чуят.

Промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания по чл.19 от ЗГР- името следва да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или "важни" обстоятелства да налагат промяната му. В случая не се твърди и установява фамилното име да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, с оглед на което произнасянето на съда е ограничено до това налице ли са "важни" обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна. В свои решения ВКС е посочил, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като преценката за тяхното наличие се прави за всеки конкретен случай /така в решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1164/2009 г. на ІV г. о. на ВКС /. В правомощието на съда е във всеки конкретен случай да преценява дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват "важни" такива по смисъла на закона. Преценката следва да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на собственото, бащиното и фамилното име на физическото лице, но съдът следва да съобрази 4 и наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции /Решение № 138 от 19.03.2009 г. по г. д. № 611/2007 г. на ВКС, II г. о./.

В случая при образуването на фамилното име на ищеца са спазени императивните правилата на чл.14 от ЗГР, респ. фамилното му име и към настоящия момент е съответно на законоустановените правила за образуване имената на българските граждани. Налице са обаче обстоятелства от субективно естество, свързани с липсата на отношенията между молителя и биологичния му баща по причина, че последният е избрал да не присъства в живота му, програмирали у ищеца липсата на ценностна значимост на произхода му по баща/без да отрича този произход/, ново личностно самоопределяне чрез името на човека, който го е отгледал като свой син и фактически е приел като свой баща.

Името е право на лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност и идентичност и в конкретния случай е налице противоречие между идентификационната функция на името и действителното самоопределяне на личността по причина на установените обстоятелства за изградена идентичност в семейството, създадено от майка му и съпруга и – св.Д. Д., в което семейство е отгледан, изграждане на самоличността си с фамилното име на съпруга на майка си с оглед създадените помежду им отношения и припознаването на съпруга на майка си като свой баща с ясното съзнание да не му е биологичен такъв, сочат на превес на личният интерес над общественият интерес от запазване на настоящото фамилно име като елемент на индивидуализацията на личността в обществото.

Въпросът за промяната на името попада в обхвата на тази чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), тъй като името се отнася до личния и семейния живот на лицето, т.е. правото на промяна на собственото име е част от личния живот на човека и се защитава пряко от разпоредбата, която като част от вътрешното ни право, прогласява принципа за зачитане на личния и семеен живот на индивида. В многобройните си решения по чл.8 от Конвенцията, ЕСПЧ е подчертавал ,че ако задължителната смяна на име се разглежда чисто и просто като намеса в личния живот на гражданина, то същото не се отнася еднозначно до недопускането лицето да 5 приеме ново име, различно от името, което е длъжно да носи, съгласно правото на държавата, приложимо при определянето му.

В случая исканата промяна се явява обоснована, респ. налице е правнозначима причина по смисъла на чл.19 ЗГР за допускане на исканата промяна, с която да се приведе правното отношение в съответствие с действителното фактическо положение, да се предотвратят неудобства, които биха могли да произтекат от разликата между установената самоличност и самоличността, призната от българския граждански закон. Промяната няма да отрече биологичното родство-бащиното име на ищеца, което се състои от първото име на неговия баща се запазва, респ.запазва се информацията за връзката му с него. Освен интереса на ищеца, при положение, че е изслушано и лицето, пряко засегнато от исканата промяна на името/св.Д. Д./, промяната не засяга никакви други интереси, вкл. обществения интерес.

По изложените съображения молбата следва уважена.Обжалваното решение следва да бъде отменено. да бъде

С оглед гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №259/01.04.2026г. по гр.д.№202/2026г. на РС-Д. с което е отхвърлена молбата на К. Й. Й. с ЕГН ********** гр. Д. ул. „ТТ.Д. № 9А, за промяна на фамилното му име от Й. на Д., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: