Протокол № 61 от 22.01.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 61 гр. Варна, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Съдебни

Диана М. И. заседатели: Албена Кр. Димова при участието на секретаря Катя К. Апостолова и прокурора М. К. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Наказателно дело от общ характер № 20243100201303 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За прокуратурата се явява Прокурор М. А. – ОП Търговище, командирован със Заповед № РД-07-13/13.01.2025г. на Главния прокурор на РБългария.

ПОДС. П. Г. П. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Св. А. и адв. П.В.

– редовно упълномощени.

ГР. ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ Т. М. – МИХАЙЛОВА, Ж. М., Р. М. и В. М.

- - уведомени от предходно с.з., явяват се лично и с адв. Й. Й. – редовно упълномощен.

ГР. ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ Ж. М., Т. Е. И И. М. - уведомени чрез адв. А.

Селим, не се явяват, представляват се от адв. А. Селим – редовно упълномощен.

Свид. А. Ж. К. – редовно призован, явява се лично.

Свид. М. С. Х. – починал.

Свид. Б. Р. М. – уведомен по телефона, като е заявил, че ще направи всичко възможно за да се яви в с.з.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

АДВ. СЕЛИМ: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ПОДС.П.: Да се гледа делото.

1

Съдът като взе предвид становището на страните намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 273 НПК съдът отстрани свидетеля от съдебната зала.

Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи по чл.274 НПК, такива не се направиха.

На основание чл.274 ал.2 НПК съдът разяснява на подсъдимия правата му в наказателния процес.

Нови искания на основание чл.275 от НПК не се направиха.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на съдебното следствие.

АДВ. Й.: Да се даде ход на съдебното следствие.

АДВ. СЕЛИМ: Да се даде ход на съдебното следствие.

АДВ. А.: Да се даде ход на съдебното следствие.

АДВ. В.: Да се даде ход на съдебното следствие.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на съдебното следствие, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното производство.

На основание чл.276, ал.2 от НПК, председателят на съдебния състав предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.

Представителя на обвинението поддържа всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.

Представителите на гр. ищци и частни обвинители адв. Й. и адв. С. докладват предявените гр. искове и поддържат всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам обвинението, не се признавам за виновен. Желая да дам 2 обяснения, но на по-късен етап на съдебното следствие.

Съдът пристъпва към разпит на свидетелите.

СВИД. А. Ж. К.: ЕГН **********, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, без родство. Предупреден за отговорността по чл.290 НК. Обеща да говори истината.

Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл.121 НПК.

Предполагам, че делото е за злополуката която се случи. Годината не помня, 2013 г. ли беше, декември месец началото в „Шишеджам“ Търговище стана „Тракия глас“ завода се строеше и фирма участваше като изпълнител. Става въпрос за фирма „Елит 98“, която участваше като изпълнител на някакви дейности свързани с ел. кабели. Ние работихме във фирмата, но голяма част от колегите работеха там по-дълго време, а ние бяхме командировани във Варна и в Търговище. Вече фирмата не е „Елит 98“, разделиха се, но аз продължавам да работя дейността като ел. монтьор. За да работиш тази дейност, като цяло трябва да имаш някакъв ПУЦ, аз съм с изкаран курс за специалността, от там нататък ни задължават „Енерго-Про“, основния ни работодател така да се каже, работим на техни мрежи основно, те за техните съоръжения ни задължават да минаваме инструктажи при тях, като трябва да защитаваме и квалификационни групи за безопасност на труда и т.н. Това са моите документи, които ми позволяват да работя. Нас ни командироват когато има нужда от майстори - кабел майстори и аз, Владо и М. като такива кабел-майстори ходехме.

Мисля, че беше 2013 г., но не помня точно в началото на декември беше, защото ни командироваха във въпросния завод да извършваме дейности, да свързваме кабели, да заскобваме и т.н. Всяка сутрин си вземаме задачите от П. П., какво трябва да се извършва през деня, дали вътре или навън, защото има и вътре на закрито в халетата и до обяд работихме отвън, а след обяд работихме вътре. Става въпрос за конкретния ден. До 3 часа заскобихме там долу по кабелния простор, така се казва където вървят основно кабелите – „кабелен простор“. До 3 часа някъде е било, защото кафе пихме през почивката. Заскобихме, подадохме ги нагоре, Владо ги поемаше. Кабелния простор е на долния етаж, а таблата където е злополуката е на горния етаж. Общо са три етажа, но на първия етаж няма кабели.

Ние всички бяхме на втория етаж, пихме кафенце, пушихме цигари и почнахме, трябваше да разпределим работата, за да се свърши някак си. Един трябва да е отгоре, а ние отдолу да подаваме кабели, за да минат през тавана и отгоре някой да ги поеме. Аз и М. бяхме долу, а Владо се качи горе да ги поеме, и пое кабелите след което се чу пукот. Как да обясня - късо съединение, нещо такова, пукане, нестандартен звук такъв. За да се чуе на долния етаж, значи този звук не е бил много тих. По принцип при късо съединение винаги се чува.

Предположихме …, викахме „Владо-Владо“, хукнах нагоре да се кача на втория етаж, видях го вътре в „КРУ“-то, където трябва да се връзват кабелите, това е шкаф който трябва да се вържат кабелите. Този шкаф е 60х60 или 80х80, не знам точно, има и по тесни и го видях в 3 безжизнено състояние. След като почнах да викам за помощ, даже не ми дойде наум да правя нещо по безопасност на труда, да спасявам, да се мъча нещо, въобще. Почнах да търся помощ и т.н., като се върнах обикаляйки да търся помощ, П. П. вече беше там с колегата М. и оказваха някаква помощ, гасяха, имаше пушачи.

Половината му тяло на Владо беше вътре в шкафа и половината навън, така се виждаше от вратата като се качихме. Владо беше поел кабелите, които ние му подадохме отдолу, даже щеше да ги работи, да ги заголваме, да ги обелваме. Когато се качихме на третия етаж кабелите бяха през КРУ-то, те са в пъти по-дълги. В смисъл те не са точния размер, а са предполагаем, може да стърчат до 1.50 м., може и 2.00 м. да стърчат след като ги извади той от това КРУ. Кабелите са с предполагаема дължина на долния етаж, щото не може да ги вземе точно, после ги подава. Кабелите бяха извадени през кутията, за да почнем да ги работим, те са изкарани вече през кутията и стърчат назад. Ние ги качваме от долния етаж и бяха стигнали до кутията. Аз ги подавам отдолу и той ги поема и ги изтегля, всичката дължина да мине през кутията и да щръкне настрани.

На въпроси на прокурора:

Мисля, че бяха минали две седмици от като отидохме в Търговище и като стана инцидента. Като отидохме една седмица мина и втората седмица беше под въпрос дали да ходим. Бяхме командировани от нашата фирма, то няма кой друг да ни командирова. Всяка сутрин като сме там, в офисите, те са едни фургончетата на фирмата и като се съберем всички, и като ни дадат задачите се подписваме за ежедневен инструктаж. Г-н П. по принцип ни казва какво трябва да се свърши през деня и какви са задачите, всеки трябва да се пази, щото като цяло ако не се пазиш ти, няма кой. Това е като цяло всяка сутрин. Него ден сутринта пак той постави задачите и обясни през деня какво трябва да се случи. Друг освен г-н П. не ни е поставял задачи, то там като цяло и трудно се разбираме на български език, защото са турско говорящи повечето. Него ден ние до обяд работихме навън на трафопост-трансформатор /както и да го кажем/, след това трябваше да заскобим тези кабели и т.н. Известно ни беше, че в някой от КРУ-тата има ел. захранване, в смисъл за последното КРУ съм сигурен, че там има захранване и то беше затворено. Другите всичките с които трябваше да работим са отворени капаците и има достъп до всички. Тези които са с напрежение бяха затворени. Тези КРУ-та които имат захранване светлините светеха, но светлините светят отпред, а ние извършваме работата отзад и дефакто трябва да минаваш и да гледаш и т.н. Когато са отворени капаците и ние сме били там и трябва да се работи тук и тук, тогава светлините не са светили, но когато стана злополуката светлините светеха, като минахме в последствие.

В пода има три отвора, за всеки един кабел да влезе, като над самия отвор има тоководеща част, където трябва да се закачи с болт. Когато се обработят кабелите са закачат на това КРУ. Предния ден бяхме работили в други такива КРУ-та. Може би са над 10 КРУта, не помня колко са, но всеки един кабел може да захрани цялата уредба и от всеки един може да се взема ток, както с един разклонител, към даден трансформатор. Всички КРУ-та са на един етаж и са едно до друго. И предните дни като сме работи са по тези КРУ-та, те са 4 на един етаж- третия и са заболтени едно за друго. Общия отвор е долу, това на което казваме „кабелен простор“, там вървят всички кабели и едните се качват тук, другите там, във всяка кутия се качват по три кабела. Всички кабели тръгват от различни трансформатори, вървят по различни трасета, накрая се събират в този кабелен простор на втория етаж и от втория етаж се качват вече в индивидуална дупка на третия. Ние знаем, че когато има напрежение в КРУ-то не трябва да се работи, само че това което щеше да работим, ние го видяхме, видяхме че няма напрежение. Това го знаехме от предните дни, където са ни казали къде трябва да се работи. М. С. като по-дълго работещ, командирован там от началото на строежа, ни се явява като бригадир. Той е запознат с работата, ние с Владо сме командировани. За да се издава по принцип наряд трябва да са трима човека – отговорен, изпълнител и т.н., когато работим по „Енерго-Про“. Там нямахме такъв наряд, но винаги М. С. се явява като бригадир, и възрастен, и запознат и така, като запознат с всичко там което се случва. Ние му помагаме на него, защото сам не става, не може да се изработи, да се извърши тази дейност която трябва да се извърши от двама или трима. Той казва къде трябва да се работи, щото ние днес може да работим цял ден навън, ако задачите позволяват и времето. Него ден до обяд работихме навън на трансформатора, а след обяд работихме на етажите, мушнахме кабелите и до там. Като цяло пак казвам, той е запознат от къде, какво, тези трите дето лежат на земята да ги качим и вкараме там. Това бяха задачите, да свършим работата отвън и да продължим да работим вътре по КРУ-то. От сутринта си знаем задачите.

Сутринта като си вземем задачите от П., пак казвам М. С. е по-запознат на кой траф да отидем. И тримата обиколихме преди това този трети етаж, огледахме, защото за да включиш даденото КРУ и да дадеш ток по тези кабели, които трябва да се вържат има една шейна, която се бута и подава ток отзад, където евентуално ние трябваше да работим. Бяха отвънка, бяха от другата страна ….

Като цяло трябваше някой да се навре вътре и да поеме кабелите, дали ще съм аз или Владо, но чичо М. нямаше да е, щото той беше голям- едър човек.

На въпроси на адв. Й.:

Тримата обиколихме целия трети етаж, като се качихме от едната страна и слязохме от другата. Етажа на който се качихме не е бил заключен и табели които да уведомяват, че там има напрежение, не съм видял да има също. По тези КРУ-та, по които трябваше да работим не светеха дисплеите, което подсказва, че няма напрежение. В последното, което светеше знаехме че има напрежение и то индикираше, че има нещо, светеше индикацията.