Определение № 4291 от 27.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4291 гр. София, 27.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100608203 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК, с правно основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

Образувано е по повод на депозирана от името на тъжителя Л. П., чрез повереника му – адв. С.С. частна жалба срещу Разпореждане №

14562/27.11.2024г., постановено по н.ч.х.д. № 6342 по описа на СРС, НО, 16 – и състав за 2024г., с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК районният съд прекратил образуваното наказателно производство.

Застъпва се принципно становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, с мнение, че в достатъчна степен са изложени фактически твърдения, конкретизиращи изпълнителното деяние, описано в тъжбата.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по депозирана тъжба от Л. П., с която се инкриминира деятелност, осъществена на 17.03.2024г., в платформата Messenger на социалната мрежа „Facebook”, където тъжителят бил наричан „крадец“, „да го духаш“, „боклук крадлив“, както и клетвенически изрази „да умреш ти и твоята фамилия до 10 поколение“, „да не дочакаш велигден“, „купиш свещи и ковчези за твоята фамилия“.

Изявленията, били получени от профил във фейсбук, регистриран под името на Л.К., поради което частния тъжител твърди, че изхождат именно от него.

Счита, че така описаното, представлявало престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.

С разпореждане от 23.10.2024г., по ч.н.д. № 6342/2024г., съдията – докладчик констатирал, че така подадената частна тъжба не отговаряла на минималните изисквания, визирани в чл. 81 НПК, в частност липсата на посочени конкретни фактически твърдения, досежно осъщественото изпълнително деяние на престъплението както и конкретни твърдения по 1 повод авторството, в която насока дал указания.

В изпълнение на последното, с допълнителна молба, бил направен опит да бъде отстранена нередовността в тъжба, като било конкретно посочено, че изпълнителното деяние се твърди да е реализирано чрез обидни квалификации „боклук крадлив“; чрез формулиране на клетви, в рамките на които се заявява „да умреш ти и твоята фамилия до 10 поколение“; „да не дочакаш велигден“,“купиш свещи и ковчези за твоята фамилия“ , като се твърди, че именно с тези изрази се целяло унизяването на честта и достойнството на частния тъжител. Конкретизирана е датата, на която се твърди да е извършена инкриминираната деятелелност, респективно мястото, на което тя била възприета. Допълнително било конкретизирано и лицето, сочено за автор, чрез посочване на трите имена, адрес и единен граждански номер.

Независимо от горното, СРС приел, че дадените указания не са били изпълнени и в частност не бил отстранен пропускът даа се индивидуализира изпълнителното деяние посредством посочването на конкретни действия от обективна страна, които се твърди да е извършил К., „т.е. дали се твърди той да е написал, казал, публикувал, изпратил обидните твърдения или по друг начин да е извършил престъплението по чл. 146, ал. 1 НК.“ В този смисъл приел, че наличното описание не е достатъчно, за да формира годно обвинение, съответно прекратил наказателното производство.

При така установеното, Софийски градски съд достигна до следните правни изводи:

Контролиращият съд е сезиран с процесуално допустимо искане, доколкото последното е депозирано в рамките на законоустановения 7-дневен срок, от активно легитимиран субект, пред родово компетентния съд и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по инстанционен контрол.

Доколкото сезиращият документ отговаря на изискванията за съдържание и форма, съдът приема, че жалбата е и редовна. Разгледана по същество, последната е и основателна, по следните съображения:

Съдържанието на тъжбата като процесуален документ е императивно определено в чл. 81, ал. 1 НПК и съдържа 3 групи данни: за подателя, за лицето срещу което се подава, за обстоятелствата на престъплението. Интерес за настоящото производство представлява последната група, доколкото констатираният от първоинстанционният съд порок, се изразявал в това, че не било в достатъчна степен изяснено какъв е конкретния механизъм на изпълнително деяние, който се инкриминира, в тази насока, подчертал, че липсва описание на конкретното престъпно поведение, извършено от страна на подсъдимия.

Настоящия състав на Софийски градски съд не споделя изводите на СРС за липса на описание за начина на извършване на престъплението.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 146, ал. 1 НПК, като обективен признак на престъпния състав се реализира, чрез казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на пострадалия.

Обидните думи могат да бъдат казани устно или да бъдат изразени писмено по начин, че да бъдат непосредствено възприети от пострадалия. При съвкупната преценка на изложеното в тъжбата и уточнителната молба става ясно, че пострадалият твърди да е получил от подсъдимия множество съобщения в платформата Messenger на социалната мрежа "Facebook", съдържащи изрази, 2 целящи да унизят честта и достойнството на Л. П., а именно: "боклук крадлив", "да умреш ти и твоята фамилия до 10 поколения", "да не дочакаш велигден", "купиш свещи и ковчези за твоята фамилия". В процесния случай, без съмнение за настоящия състав, от описаните фактически твърдения в тъжбата и уточнителната молба, се касае за първото визирано в разпоредбата изпълнително деяние - казване на обидни думи и изрази. Не се споделя становището, застъпено в ревизирания акт, че няма достатъчна фактически твърдение, които да индивидуализират конкретното инкриминирано престъпно поведение. Съображенията, поради които СРС намерил, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, според въззивния съд касаят конкретния механизъм на извършване на изпълнителното деяние казване, като впрочем за ревизиращият съд, дори в тази си част последните се явяват в достатъчна степен индивидуализирани.

В светлината на гореизложеното, следва да се акцентира, че законодателят поставя значително по - занижени изисквания към тъжбата в сравнение с обвинителния акт, които произтичат от качеството на субекта в частното обвинение - непрофесионален обвинител. Съдържанието на тъжбата трябва да е такова, че да позволи на съда и страните да разберат ясно, точно и недвусмислено какви факти инкриминира тъжителят, съответно по какви факти дължи произнасяне решаващия орган и по какви факти следва да се защитава подсъдимия. В който смисъл, следва да бъдат съобразени и дадените в т.4 на ТР № 2/2002, ОСНК задължителни указания, касаещи съдържанието на обвинителния акт, където се разяснява, че непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието, би било основание за връщане на делото, само ако касае елемент от престъпния състав, а когато не съставлява признак на престъплението, последното може да се установява в хода на съдебното следствие. По аргумент за противното, щом спрямо обвинителния акт не се поставят в такава степен завишени изисквания спрямо описанието на механизма на престълението, когато последният не е обективен белег на състава на престъплението като основание за прекратяване на наказателното производство, поради допуснато съществено процесуално нарушение, то въвеждането на подобно изискване към съдържанието на частната тъжба се явява прекомерно.

На следващо място, с достатъчна степен на конкретизация са посочени и обстоятелствата, при които деянието е било извършено: изразите са получени от тъжителя в платформата Messenger от профил във “Facebook”, регистриран на името на Л.К.. Описани са конкретно датата на получаване на съобщенията, както и мястото, на което са възприети от пострадалия.

По повод на аргумента, че не е изпълнено указанието за посочване на конкретен профил, на който пострадалия е получил съобщенията, според настоящия състав отново се касае за релевантни, но несъставомерни белези касаещи конкретното престъпление, като същите няма пречка да бъдат установявани в хода на съдебното следствие, поради което и не съставляват порок в тъжбата, приравняващ я на липса на съдържание като аргумент за прекратяване на наказателното производство.

Мотивиран от всичко изложено до тук, Софийски градски съд, счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, на основание чл. 345 НПК, Софийски градски съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 14562 от 27.11.2024г., постановено по н.ч.х.д. № 6342 по описа на СРС, НО, 16-ти състав за 2024 г., с което наказателното производство по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4