Решение № 745 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от С. Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110104550 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „.“ ЕАД срещу Д. Б. Ш., М. П. Ш., З. П. Ш., Н. П. Ш., Г. П. Ш. и А. П. Ш., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми:

За Д. Б. Ш. сумата в размер на 971.60 лева, представляваща 7/12 от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.01.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 216.53 лева, представляваща 7/12 от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 22.01.2025 г., сумата в размер на 8,94 лева, представляваща 7/12 от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.01.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 2.44 лева, представляваща 7/12 от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.08.2022 г. до 22.01.2025 г.

За М. П. Ш., З. П. Ш., Н. П. Ш., Г. П. Ш. и А. П. Ш. сумата в размер на по 138.80 лева всеки от тях, представляваща по 1/12 от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. С., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.01.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на по 30.92 лева всеки от тях, представляваща по 1/12 от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за 1 периода от 15.09.2022 г. до 22.01.2025 г., сумата в размер на по 1.27 лева всеки от тях, представляваща по 1/12 от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.01.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на по 0.35 лева всеки от тях, представляваща по 1/12 от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.08.2022 г. до 22.01.2025 г.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците А. Ш., М. Ш. и Г. Ш., чрез назначения им особен представител. В отговора се оспорват предявените искове като неоснователни с твърденията, че липсват доказателства за наличието на облигационна връзка между страните, доколкото по делото не били представени доказателства, че наследодателя на ответниците е бил собственик на процесното жилище.

Подчертава се, че по делото не е установено, че ответниците са приели наследството, като се излагат аргументи, че наследството не преминава по право в патримониума на наследниците, а следва същото да е било прието. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се и, че ищецът не е ангажирал доказателства да е налице основание, на което да получава възнаграждение за извършена от трето лице услуга за дялово разпределение. Във връзка с това се изтъква и, че представеният по делото договор с „.“ АД е от 2002г и е със срок 5 години, т.е към исковия период е бил изтекъл. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Ответниците Д. Б. Ш., З. П. Ш. и Н. П. Ш. не са депозирани отговори на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ АД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че апартамент ., находящ се в гр. ., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

С оглед направеното оспорване от трима от ответниците относно наличиетето на облигационна връзка с ищцовото дружество Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците са били собственици на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост № ., съгласно Д. Б. Ш. и П. С. Ш. са закупили от . именно ап. 1, находящ се в в гр. ..

Следователно през 1997г имотът е станал съсобствени между П. и Д. Ш.и, като доколкото същите са били съпрузи /съгласно приета по делото справка за родствени връзки/, съсобствеността е била в условията на СИО.

Същевременно видно от приложена по делото справка за родствени връзки /л.35 от делото/ на П. Ш. е, че същият е починал на 21.09.2021г. Предвид това следва да се приеме, че със смъртта на П. Ш. е била прекратена семейната имуществена общност и Д. Ш. е станала собственик на 1/2 ид.ч на основание договора за покупко-продажба. След смъртта си съгласно приложената справка П. Ш. е оставил за свои наследници съпругата си Д. Ш. и петте си деца – ответниците М. Ш., З. Ш., Н. Ш., Г. Ш. и А. Ш., като на основани ечл. 5, ал. 1 ЗН всеки от тях е наследил по 1/12 ид.ч от имота /т.е по 1/6 от притежаваната от починалия 1/2 ид.ч от жилището/. По този начин ответницата Д. Ш. е станала собственик общо на 7/12 ид.ч, а останалите на ответници – на по 1/12 ид.ч всеки от тях. Същите обаче са наследили не само притежаваните от П. Ш. права, но и задълженията му натрупани до датата на смъртта му.

По отношение на оспорването на част от ответниците, че липсват доказателства за приемане на наследството, следва да се посочи, че същите не твърдят да са се отказали 3 от наследство. Следователно не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с изложени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца за установяване на това обстоятелство. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответниците твърдения за вписан отказ от наследство или пък за приемането му по опис, нито пък са представени доказателства за това, следва извода, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно.

Съгласно действащата към 1997г, когато ответницата Д. Ш. и наследодателя на останалите ответници са придобили право на собственост върху жилището, уредба - чл. 5 от Наредба . за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл.

153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период, в който период качеството потребители са придобили и наследниците на П.

Ш..

Ето защо настоящият състав приема, че ответниците се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот за притежаваните от тях квоти в съсобственост, тъй като в качеството си на собственици на топлоснабден имот са придобили и качеството потребители на топлинна енергия, както и за задълженията на П. Ш. до датата на смъртта му. Следва изрично да се посочи, че по делото липсват доказателства за подаване на молба-декларация от името на някой от шестимата ответници за откриване на партида единствено на негово име.

Придобивайки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.

Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответниците. По делото не е установено и някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 4 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно установена, Софийски районен съд намира, че другият спорен въпрос по делото е дали до имота на ответниците реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването.