Решение № 1087 от 10.03.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1087

Стара Загора, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

Членове:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ НИКОЛОВ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА канд № 20267240600028 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от С. А. И. против Решение № 482/03.12.2025 г., постановено по АНД № 2684/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 25-1228-003939/04.09.2025 г. на Началник група при ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с наложени на касатора на основание чл.175а, ал.1, пр.3 и чл.185 ЗДвП административни наказания – глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 20 лв. за нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Излагат се доводи за липса на мотиви, както и несъответно отнасяне на установените факти към правната [жк], административнонаказателното обвинение за деяние по чл.104б, т.2 от ЗДвП, което е възможно само при умисъл, не е доказано. С подробно изложени доводи по наведените касационни основания се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В подаден писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна с искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 25-1228-003939/04.09.2025 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 4388595/27.07.2025 г., на С. А. И. на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 и чл. 185 ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, и глоба в размер на 20 лв. за извършено нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Изложени са следните факти: На 26.07.2025 г., около 23:25 ч., в [населено място], по [улица], в посока изток-запад, С. А. И. е управлявал собствения си лек автомобил [Марка] с рег. №[рег. номер], като на кръстовището с [улица], при сухо пътно платно, предприема и извършва маневра завой наляво, като водачът използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като рязко подава газ, извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, отклонява /приплъзва/ задната част на автомобила последователно вляво и вдясно, отклонява се вдясно по посоката си на движение и с предната част на автомобила се блъска в стоманен стълб, находящ се на [улица]. Водачът реализира ПТП с материални щети по МПС и по пътната инфраструктура.

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд – Стара Загора е приел неговата процесуална и материална законосъобразност. За изложената фактическа обстановка съдът е ценил частично от показанията на актосъставителя и основно доказателствените материали от преписката – протокол за ПТП, справка за нарушител, фотоснимки, видеозапис, предявен чрез възпроизвеждането му в открито съдебно заседание. Заключил е, че водачът съзнателно и без причина от обективен характер е извел автомобила извън контрол форсирайки двигателя, при което задната част на автомобила се е отклонила. Видеозаписът, според съда, удостоверява преднамерено, целенасочено форсиране на двигателя без причина и приплъзване на автомобилните гуми. Направен е извод за умишлено поведение, целящо извеждане на автомобила извън контрол. Едновременно с горните мотиви съдът е приел за доказано, че при същото фактическо обвинение жалбоподателят като водач на МПС не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, с което е нарушил и чл.20, ал.1 от ЗДвП. Наложените санкции за двете нарушения са установените в закона и последният е правилно приложен от административно-наказващия орган.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Макар да липсва легално определение на "дрифт", в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено /целенасочено, т.е. умишлено/ извежда дадено превозно средство извън контрол чрез "презавиване", довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Деянието се осъществява при форма на вината пряк умисъл.

Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Съгласно последователната съдебна практика контролът, който има предвид чл.20, ал.1 от ЗДвП представлява владеене на управляваното превозно средство във всяко отношение. Той обхваща всички действия на водача, които засягат не само техническото състояние на пътното превозно средство и показанията на неговите уреди, както и възможността то да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, положението му спрямо други участници в движението, спрямо пътя или спрямо терена, включително ако се намира в покой. /Решение № 842/1975 г. по н. д. № 512/75 г. на ВС, 3-то н.о., решение № 1234/1976 г. по н. д. № 1097/76 г. на 3-то н.о., решение № 945/1978 г. по н. д. № 826/78 г. на 3-то н.о., решение № 960/1980 г. по н. д. № 866/80 г. на 3-то н.о., Решение № 164/1988 г. по н. д. № 148/88 г. на 3-то н.о., Решение № 283/2023 г. на ВКС по н. д. № 459/2023 г., I н. о. и др./ Чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение. Нарушението на това задължение се изразява в изгубване на контрол и може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейването му, в резултат на което превозното средство се отклонява от праволинейното си движение, опасно се скъсява дистанцията с движещо се странично или пред него превозно средство и т. н. Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е нарушение на правилата за движение, което може да бъде осъществено само ако не е налице другото вменено нарушение.

В конкретния случай не се установява касаторът да е извършвал шофиране под формата на "дрифт". Приобщеният от въззивния съд видеозапис от камера в кръстовището се явява единствен доказателствен източник за поведението на И. и доколкото няма звук не удостоверява форсиране, рязко подаване на газ или друга информация, сочеща нарушение на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Видно е, че автомобилът е спрял в зоната на кръстовището, изчаквайки преминаването на насрещно движещо се ППС, след което при предприетата маневра завой наляво се отклонява вляво и вдясно, в резултат на което се удря в дясностоящ стълб на [улица], където преустановява движението си. Не са установени и разпитани свидетели очевидци за изясняване на фактите, такъв не е и актосъставителят, който е посетил местопроизшествието, но е възприел случилото се от видеозаписите. Свидетели на деянието са могли да възприемат/чуят форсиране на двигателя или свистене на гуми, но такива данни отсъстват във видеозаписа. Обвинението за деяние по чл.104б, т.2 от ЗДвП освен обективно е и субективно недоказано. Няма доказателства за преднамерено, целенасочено, демонстративно поведение на водача да изведе автомобила от контрол, т.е. не е доказана субективната страна под формата на пряк умисъл. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на несигурни изводи относно извършеното административно нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, неговия извършител и вината е на административнонаказващия орган, който е следвало да проведе пълно доказване на спорните по делото факти и обстоятелства, което видно от събраните доказателства не е направено.

Доказано е обаче чрез видеозаписа неизпълнение от водача на общото задължение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът след маневрата завой наляво се отклонява наляво вместо да продължи праволинейното си движение на юг по [улица], а при опит да овладее автомобила водачът отклонява същия надясно, където предизвиква удар с пътната инфраструктура. При тези факти законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на глоба по административнонаказателния състав на чл.185 от ЗДвП /в относимата редакция преди изменението с ДВ бр. 64/2025 г./ в размер на 20 лв.

При установената конкретика фактите неправилно са квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, тъй като от обективна и субективна страна това деяние не е доказано по безспорен начин. Въззивното съдебно решение се явява частично неправилно, поради което следва да се отмени в тази част, респ. да се отмени наказателното постановление в частта относно наложената санкция за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. В останалата му част решението на районния съд следва да се остави в сила като законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 482 от 03.12.2025 г., постановено по АНД № 2684/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 25-1228-003939/04.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, с което на С. А. И. за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1228-003939/04.09.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, с което на С. А. И. за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 482 от 03.12.2025 г., постановено по АНД № 2684/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: