Присъда № 126 от 14.12.2021, Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 126 от 14.12.2021 г. по НОХД № 1466 по описа за 2021 година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемия Б. М. М. ЕГН ********** е внесен в Районен съд Варна обвинителен акт вх.№ 5224/09.04.2021 г. от Районна прокуратура Варна по тяхна преписка № 5962/2017 г., по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от Наказателния кодекс/НК/ за това, че през периода от 12.09.2016 г. до 31.03.2017 г. включително в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага извършил следните деяния:

1. На 12.09.2016 г. възбудил заблуждение у Г.И. Д., починал на 25.09.2016 г., че за оперативната му интервенция в МБАЛ Света Анна-Варна АД следва да бъдат вложени материали - протезно платно на стойност 542 лева, цената на което не се покрива от Здравната каса, с което на 13.09.2016 г. причинил на П. Г. Д. - негова дъщеря, имотна вреда в размер на 542 лева;

2. На 18.01.2017 г. възбудил заблуждение у ЯНК. СТ. Г., Г. СЛ. Г. и С.С. Г., че за оперативната интервенция на ЯНК. СТ. Г. в МБАЛ Света Анна-Варна АД следва да бъдат вложени материали - протезно платно на стойност 1360 лева, цената на което не се покрива от Здравната каса, с което причинил на ЯНК. СТ. Г. имотна вреда в размер на 1 360 лева;

3. През периода 27/31.03.2017 г. възбудил заблуждение у Д. Й. ЗЛ. от гр.Варна, че за оперативната интервенция на баща

Й.З.Д. в МБАЛ Света Анна-Варна АД са били вложени материали - циркулярен ушивател 31 мм, на стойност 1572 лева и пълнител за механичен ушивател, на стойност 438 лева, цената на които не се покрива от Здравната каса, с което причинил на З. имотна вреда в общ размер на 2010 лева, заплатени с фактура № 0000028423/03.04.2017 г. в МБАЛ Света АннаВарна АД и върнати на З. с фактура № 0000028719/17.05.2017 г.; всичко в общ размер на 3 912 лева.

Пострадалите лица П. Г. Д., ЯНК. СТ. Г. и Д. Й. ЗЛ. бяха уведомени за правата им по чл.76 и по чл.84 от Наказателно-процесуалния кодекс/НПК/ да се конституират като частен обвинител и/или граждански ищец по делото. До започване на разпоредителното заседание по делото не бе подадена молба от пострадалите лица за участие в съдебното производство като частен обвинител съгласно разпоредбата на чл.77 ал.3 от НПК или предявяване на граждански иск съгласно разпоредбата на чл.85 ал.3 от НПК. Пострадалите лица бяха редовно уведомени за датата на разпоредителното заседание. П. Г. Д. и ЯНК. СТ. Г. не се явиха на заседанието, Д. Й.

ЗЛ. се яви на разпоредителното заседание, отново бе запозната от съда с правата си, но заяви, че няма да се възползва от тях.

В разпоредителното заседание бе изразено становище от защитника и подсъдимия, че не желаят да се възползват от възможността за разглеждане на съдебното производство при условията на особените правила, поради което съдебното 1 производство бе проведено и решено по общия ред с разпити на свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Б. М. М.. Счита, че обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин чрез разпитите на свидетелите, заключенията на вещите лица и писмените доказателства. В резултат на измамливите действия на подсъдимия пострадалите лица са се разпоредили със свое имущество, в резултат на което им е била причинена имотна вреда. Те не биха били извършили тези действия без заблуждението, в което са били въведени. Подсъдимият е имал съзнанието, че ще набави парични средства по измамлив начин, с които да се разпореди в свой интерес, като въобще не е имал намерение да изпълни поетите задължения. Деянието е извършено с користна цел набавяне на имотна облага, за която подсъдимия съзнавал, че същата не му се следва. Подсъдимият е извършил деянието под форма на вината пряк умисъл, целейки постигане на облагодетелстването си. Според прокурора смекчаващи вината обстоятелства не се установяват, като отегчаващи вината обстоятелства отчита предходна съдимост. Счита, че целите на наказанието биха били постигнати с налагане на наказание на подс.М. лишаване от свобода за срок от три години, като основание чл.66 ал.1 от НК същото да бъде отложено с изпитателен срок от пет години. Моли съда да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия адв.Ж. анализира свидетелските показания, които не били категорични относно вложените медицински изделия при извършените операции от подс.М.. Кредитира обясненията на подсъдимия като подкрепящите се от медицинската практика и заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза и изготвеното заключение от съдебен одит, че правилно са проведени хирургическите намеси, правилно са отразени в оперативните протоколи и че единствено от компетентността на оператора е да прецени сложността на операцията и какви консумативи ще са му необходими и да използва същите по време на интервенцията.

Кредитира показанията на св.Т., че е било поставено платно при операцията на пациента Г. Д., а прокуратурата обвинява М., че не е поставил платно, въвел е в заблуждение неговите близки и е набавил за себе си облагата – стойността на платното.

Счита, че касателно пациента Г. Д. нито от обективна, нито от субективна страна е доказано деяние, съставомерно по чл.209 от НК. Според защитата медицинските експертизи категорично и безспорно посочват, че са вложени консумативи, които не се поемат от Здравната каса, но никой не може да задължи пациента откъде да се снабди с такива консумативи. Никой не може да задължи пациента да купува от болничната аптека. По отношение на втория пункт на обвинението касателно пациентката ЯНК.

СТ. Г. счита, че подс.М. коректно е информирал пациентката и близките ѝ, че трябва да се ползва такова платно по време на операцията, те са си избрали такова платно, предали сумата за закупуването на платното, което е закупено и поставено при операцията, което било установено при втората операция на Г.. Подсъдимият не е въвеждал никого в заблуждение и не е получил средства за себе си. За случая с Й.Д. според защитата няма никакво престъпление. Не е извършена измама, защото облагата е за болницата. Трябвало е да се ползва циркулярен съшивател по време на тази операция, това казват и вещите лица, защото е сложна, защото пациента е бил в изключително тежко състояние, операцията е била животоспасяваща и е било необходимо да се използва такъв циркулярен съшивател. Но той се е оказал негоден, въпреки това е ползван. В последствие М. бил накаран да закупи такъв съшивател и да 2 го възстанови на болницата. Другите участници в операцията д-р Д. и Г.И. не видели дали е използван циркулярен ушивател и пълнител към него. Голяма част от приложените медицински документи били с невярно съдържание. Оперативния протокол за операцията на Й.З.Д. не е подписан от подс.М.. При операцията на Д. анестезиолог е била д-р Х., а не записания д-р М. К. СЛ.. Според защитата към досъдебното производство са приложени документи, които са съставени постфактум, единствено и само за да може да се уличи д-р М. в някакви дисциплинарни нарушения и полицията да започне разследване. Акцентира върху заключението на графологична експертиза, че няма ръкописен текст в история на заболяването на Й.Д., в оперативен протокол, декларация за информирано съгласие на пациента и в талон за медицинско изделие, изписан от подс.М.. В подписите имало съвпадащи признаци с подписа на М., но не може да се направи категорично заключение, че са положени от него.

Наложените наказания на подс.М. са били отменени от съдебните инстанции като незаконосъобразни. При операцията на Д. М. е използвал съшивател, но той се оказал негоден. Заплащането на съшивател от дъщерята на пациента е довело евентуално до облага за болницата, поради което деянието е субективно несъставомерно по чл.209 от НК, тъй като не е довело до негова лична облага и не е била такава целта му.

Защитникът пледира, че събраните доказателства по категоричен и безспорен начин доказвали липсата както на субективна, така и на обективна съставомерност на деяния по чл.209 от НК, извършени от неговия подзащитен и моли съда да го признае за невиновен по повдигнатите му обвинения.

При разпитите на предварителното производство подсъдимият Б. М. М. не се признава за виновен В дадените обяснения посочва, че при операцията на Й.Д. бил подготвил циркулярен съшивател, но при отварянето му установил, че е дефектен и направил шевовете ръчно с линеен шев с друг апарат, наличен в операционната зала.

Тъй като неизползвания съшивател не се поема от здравната каса решил, че следва да бъде възстановен и казал на старшата сестра и на дъщерята на Д., че следва да се поръча и заплати на болницата такъв съшивател. След това бил задължен от д-р К. и той купил и върнал на болницата такъв съшивател. Асистент на операцията бил д-р Д..

Оперативния протокол за операцията не е писан от него, поднесен му е много след това и той го подписал. В историята на заболяването оперативната намеса е писана от д-р Д. и в оперативния журнал. За операцията на Я.Г. бил използвал и вложил протезен материал - платно, който те заплатили, той го купил и поставил.

В съдебно заседание подсъдимия М. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Обяснява, че е работил в болницата в гр.Разград 24 години и след покана от д-р К. и д-р Т. е започнал работа в болница Света Анна на 01.12.2015 г. като лекар неврохирург в Първа хирургия. Според подс.М. проблемите му с д-р К. и ръководството на болницата започнали след като едно момче починало след операция, в която участвали той и д-р К. и искали той да излезе виновен за смъртта на момчето, а да се оневини д-р К.. След това започнали да търсят начин да се освободят от него и му правили постоянни проверки. Установил, че всеки хирург при операциите ползва остатъчни платна от предишни операции. Относно пациента Й.З.Д. – той е постъпил в МБАЛ Света Анна на 27.03.2017 г. сутринта, но приемащия лекар преценил, че няма данни за остър хирургичен корем. Около 11 часа д-р М. го прегледал в отделението и веднага разпоредил да бъде подготвен за спешна операция, тъй като бил с чревна непроходимост - състояние изискващо спешна оперативна намеса. В отделението отишла дъщерята на пациента доцент Д.З., разговаряли и обяснил, че на баща е необходимо извършване на спешна операция, защото той е с остър перитонит и най3 вероятно перфорация. Обяснил , че може да се наложи извършване на резекция на голяма част от тънкочервата и използване на автоматичен съшивател. Тя знаела, че тези консумативи не са по Здравна каса. Казал на старшата сестра, че вероятно при операцията ще трябва съшивател, тя му отговорила, че при нея има и ще го свали в залата. При операцията този съшивател се оказал дефектен и той не могъл да го използва и направил операцията с наличните инструменти в операционната зала.

Извършил операцията, болният го настанили в реанимация. З. му се обадила да пита как е баща . Той обяснил какво е извършил и че е във видимо добро състояние, тя поискала лична среща с него, но подсъдимият отказал. На другата сутрин след операцията подс.М. казал на старшата сестра, че апаратът е бил повреден и не го е ползвал, тя му казала, че апаратът е изписан и трябва да се плати. Старшата сестра е говорила с Д.З. и казала, че трябва да плати циркулярен ушивател и пълнител. Не е попълвал талон за медицинското изделие и не го е подписвал. Той обяснил и на З., че не е ползвал апарат. След това му поискали обяснение и той написал такова ръкописно до директора на болницата, което в последствие било подменено с печатно, което не било подписано от него. Оперативният протокол бил фалшифициран, но не от него. Др А. не е участвал в операцията. Не е поставял стикери в оперативния протокол, той не е писал този протокол. Относно пациента ЯНК. СТ. Г. обяснява, че е приета по спешност. Тя поискала от него да сложи качествено платно, била със съпруга си, прегледали каталога и си избрали платно, М. се обадил на фирмата-доставчик и поръчал платно, което Г. и близките платили на фирмата и той го поставил при операцията. Пари не бил взел от тях. За пациента Г. Д. обяснява, че не му е бил лекуващ лекар, на 13.09.2016 г. бил дежурен и установил, че Д. трябва да се оперира по спешност. Не е имал никакви уговорки с този пациент за някакви платна, за нещо друго, което трябва да му се поставя на него. При операцията останал голям отвор и др А. казал на сестрата да намери от някъде някакво парче платно. Сестрата донесла този стерилизиран протезен материал и той бил поставен в коремната кухина. Не е ставало въпрос за някакви пари, близки не са ходили при него, нито той е водил разговор с този пациент. След това е направена и втора операция, по по-късно пациентът починал. Била направена аутопсия, която установила, че направената от него операция няма връзка със смъртта на пациента. В последната си дума подс.М. заявява, че не е извършил никакви престъпления и моли да бъде оправдан.