Определение № 653 от 16.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 653 гр. Ловеч, 15.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500337 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 915 от 11.05.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 305 по описа за 2023 година, Тетевенският районен съд е уважил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, седалище в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от изп.директор А. В. Д. и изп.директор М. М., за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Тетевен, ул.

„Вършец“ № 59, обл. Ловеч за вземане в размер на 1,720.34 лева, представляваща сборна сума за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, законната лихва върху тази сума, начиная от подаване на заявлението в съда, за мораторна лихва в размер на 480.07 лева, изчислена върху главница в размер на 1,720.34 лева за периода от 26.04.2020 г. до 05.04.2023 г., за държавна такса в размер на 44.00 лева, съразмерно уважената част от претендираното вземане и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. Отхвърлил е молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за вземане за вземане в размер на 1,408.83 лева, представляващо сборна неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане, за мораторна лихва в размер на 384.94 лева, начислена върху неустойка в размер на 1,408.83 лева за периода от 12.07.2020 г. до 05.04.2023 г., както и за разликата от уважената част на разноските и до петендираната такава от 229.88 лева.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК:

***, чрез пълномощника – юрисконсулт П. П., с която е обжалвано като незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумите 1,408.33 лева общ размер неустойки като противоречащи на добрите нрави, както и мораторна лихва 1 върху отхвърлените неустойки.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че за кредитора възниква задължение да уведоми своя длъжник за предсрочното прекратяване, до колкото същото е породено от договорно основание съгласно чл. 54.12 от ОУ и съгласно което „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена." Посочва, че длъжникът е удостоверил с подписа си, че е запознат с приложимите към договора ОУ и в тази връзка е наясно с последствията от неплащане на задълженията му, продължило повече от 124 дни, за което не следва да бъде уведомяван повторно.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, претендира разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Тетевенския районен съд по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ***, за парично вземане в размер на: 3,129.17 лева, включващо неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М5925273, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 502637970 за период от 26.03.2020 г. до 25.08.2020 г. на обща стойност 699.52 лева ; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 1,020.82 лева; неустойки в общ размер на 1,408.83 лева, както и мораторна лихва върху цялата сума в размер на 865.01 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане. Претендирани са и разноски държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 229.88 лева.

Тетевенският районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл.

411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба конкретен период на претендираната мораторна лихва, както и да посочи върху какъв размер на главницата същата е начислена.

Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил, че мораторната лихва в общ размер на 865.01 лева е формирана като сбор от следните суми: 200.58 лева мораторна лихва върху сумата от 699.52 лева, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода от 26.04.2020 г. до 05.04.2023 г.; 279.49 лева мораторна лихва върху сумата от 1,020.82 лева, претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на 2 изплащане, начислена за периода от 26.04.2020 г. до 05.04.2023 г.; 384.94 лв. мораторна лихва върху сумата от 1,408.83 лева, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № 502637970, начислена за периода от 12.07.2020 г. до 05.04.2023 г.

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. Видно от приложените договори, допълнителни споразумения и ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по тях по вина на потребителя е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и лизингови вноски. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задължението за периода 26.03.2020 година до 25.08.2020 година в общ размер на 1,720.34 лева, поради което е възникнало задължение за Х. за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по негова вина.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Безспорно длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Касае се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и договора за лизинг на мобилното устройство преди изтичане на уговорения срок.

Като последица от приетата неоснователност на процесните неустойки е и 3 недължимост на сумата 384.94 лева мораторна лихва върху сумата от 1,408.83 лева, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № 502637970, начислена за периода от 12.07.2020 г. – 05.04.2023 г.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 915 от 11.05.2023 година, постановено по ч.гр.д. № 305 по описа за 2023 година на Районен съд Тетевен, в частта, с която е отхвърлена молбата на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Т. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. Тетевен, ул.

„Вършец“ № 59, за вземане за неустойка в размер на 1,408.83 лева и мораторна лихва в размер на 384.94 лева и съответните разноски.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4