Решение № 55 от 16.05.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Раднево, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100028 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Я. М., действаща чрез пълномощника адв. М. от АК-Стара Загора, срещу „Креди Йес“ ООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между нея като кредитополучател и ответното дружество „Креди Йес“ ООД в качеството му на кредитодател бил сключен договор за паричен заем с №*****/24.02.2023 г., с който ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 700 лв., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителната лихва, при ГПР от 48,978% и месечен лихвен процент 3,330 %, при срок на договора – пет месеца. Твърди, че бил сключен и договор за паричен заем с №*****/15.05.2023 г., с който ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 2000 лв., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителната лихва, при ГПР от 48,978% и месечен лихвен процент 3,330 %. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба и двата процесни договора са изцяло погасени, като по първия е заплатила сума общо в размер на 1120 лева, а по втория 3275,54 лева. Счита, че действително приложените по договорите стойности на ГПР са различни от посочените в договорите за кредит, тъй като съгласно договорите се дължала неустойка, посочена в чл. 8 от двата договора и освен нея в, чл. 15 от Общите условия със сключването на договорите кредитополучателят имал право да сключи и застраховка „Живот“, с която да обезпечи погасяването им в случай на смърт на кредитополучателя. Твърди, че уговорените неустойка и застраховка са разходи по кредита, които е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР и поради тяхното 1 невключване в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв, като това от своя страна представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 ЗЗП и води до недействителност на процесните договори. Посочва, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя да посочи поръчител, отговарящ на условията в договора, води до повишаване на лихвените проценти по договорите за кредит за месец неколкократно, тъй като тези неустойки представляват прикрита възнаградителна лихва. Предвид изложеното счита договорите за кредит за недействителни на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност на кредитите.

В заключение посочва, че посоченият лихвен процент по договорите за паричен заем в размер 3, 330 %, не отговаря на действително приложения такъв, тъй като уговорената „неустойка“ представлява добавък към договорната лихва. Твърди, че поради по –високия лихвен процент нараства и стойността на ГПР, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл. 2, ал.1, т.8 от договорите в действителния му размер и представлява нарушение на чл.11, т.10 ЗПК. Счита, че договорната лихва, уговорена в двата процесни договора противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на Договорите, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва от 3,330 % . Като съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл.

9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва.

Счита за нищожни и уговорените неустойки в чл. 8 от договорите за паричен заем, с които кредитополучателят целял единствено неоснователно обогатяване, поради което същата излиза извън присъщите на неустойката функции. Изтъква и, че с така уговорените неустойки се цели заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.

Поради изложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата на основание чл. 55 ЗЗД:

- недължимо платена сума в размер на 1275,54 лв. във връзка с договор за паричен заем №*****/15.05.2023 г., представляваща сбор от възнаградителни лихви и неустойка ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба.

2

- недължимо платена сума в размер на 420,00 лв. във връзка с договор за паричен заем №*****/24.02.2023 г., представляваща сбор от възнаградителни лихви, неустойки, считано от датата на депозиране на исковата молба .

Моли да му бъдат присъдени сторените в производството съдебно – деловодни разноски, както и авокатско възнаграждение в полза на адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Креди Йес“ ООД действащо чрез адв. Ш. от АК-Хасково, в който взема становище за допустимост на исковете, но поддържа тяхната неоснователност.

Твърди, че действително между ищеца и ответника са сключени процесните договори за кредит - №*****/24.02.2023 г., с който ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 700 лв. за срок от 5 месеца, с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР в размер на 48,978%, както и договор за паричен заем с №*****/15.05.2023 г., с който ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 2000 лв. с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР в размер на 48,978%.

Твърди, че заемните суми по договорите били предоставени в брой на заемателя, за което са издадени РКО съответно на 24.02.2023 г. и 15.05.2023 г.

Твърди, че по договор за паричен заем с №*****/24.02.2023 г. били извършени плащания в общ размер на 1120 лв., а договор за паричен заем с №*****/15.05.2023 г. в общ размер на 3275,54 лв. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 19,ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване размера на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора, тъй като по своята същност съставлява разход , който потребителят следвало да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем посочено в чл. 6 от договора. Относно размера на договорната лихва, счита че същия не противоречи на добрите нрави, предвид обстоятелството, че не надхвърля петкратния размер на законната лихва за периода. Не споделя твърдението на ищеца, че размерът на неустойката следва да бъде включен към размера на договорната лихва и към ГПР. Счита за неоснователно и недоказано твърдението на ищеца за нищожност на клаузата по чл. 8 от договорите.Развива съображения за валидност на клаузата за неустойка, за липса на нарушение на добрите нрави при сключването на договора, както и за липса на неравноправност на клаузата за неустойка.

Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Моли на ответника да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Възразява срещу искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна до 3 следните фактически и правни изводи:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в първото и единствено по делото открито съдебно заседание, за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем №*****/24.02.2023 г., с който ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 700 лв. за срок от 5 месеца, с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР в размер на 48,978%, както и договор за паричен заем с №*****/15.05.2023 г., с който ответникът се задължил да му предостави кредит в размер на 2000 лв. с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР в размер на 48,600%. Допълнително с протоколно определение от 28.04.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата с оглед изявлението на ответника, че годишният процент на разходите по договора не е включен размерът на неустойката по чл. 8 от процесните договори, както и обстоятелстовото, че по процесния договор № ***** от 24.02.2023 г. общата сума, заплатена от ищеца е в размер на 1120 лв., а по договор № ***** от 15.05.2023 г. общо заплатената от ищеца сума е размер на 3275 лв.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно всички основания за нищожност на договорите, че е заплатила, а ответникът е получил процесните суми, без да е имало основание за извършване на престацията.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

Следва да се посочи, че съдържанието на процесните договори за кредит не е спорно между страните.

По договор за паричен заем №*****/24.02.2023 г. ответникът предоставя на ищеца заемни средства в размер на 700 лв., дължими с 5 вноски, с дата на първо плащане 24.03.2023 г. и последна падежна дата – 24.07.2023 г., с месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите от 48,978 %. Обявена е общата сума за плащане е 771,45 лв. Според погасителният план в тази сума се включва главница и редовна лихва. Там е предвиден и вариант на месечна вноска при начисляване на неустойка, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията по чл. 6 от договора за кредит - предварително обособена сума и платима разсрочено с месечната вноска на 4 обща стойност 224,00 лв. С посочената клауза на чл. 6 във вр. с чл. 8 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от сключването на договора, да предостави обезпечение – гарант/и или още едно от посочените в договора обезпечения: ипотека върху недвижим имот, банкова гаранция, особен залог върху движими имущество или ценна книга в полза на заемателя, а на основание чл. 8 при неизпълнение заемателят заплаща по този договор - неустойка в размер на сумата 348,55 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.

По договор за паричен заем №*****/15.05.2023 г. ответникът предоставя на ищеца заемни средства от 2000,00 лв., дължими с 14 вноски, с дата на първо плащане 29.05.2023 г. и последна падежна дата – 14.12.2023 г., с месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите от 48,60 %. Обявена е общата сума за плащане е 2258,69 лв. В договора е предвидена и посочената по – горе клауза по чл. 8 за начисляване на неустойка в размер на 975,31 лева.

С оглед предмета на процесните договори за кредит съдът приема, че страна по същите е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

По отношение на доводите на ищеца за нищожност на процесните договори за кредит съдът приема следното:

Основателно от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай не са необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в същия неустойката, не нарушава това изискване, а при тяхното включване с положителност би бил надхвърлен законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В договорите е посочено, че неустойката се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски по договора, като увеличава нейния размер. Съдът счита, че вземането за неустойка, на практика 5 представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Следователно и сами по себе си клаузите за неустойка се явяват нищожни с оглед нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с включена неустойка). Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.