Решение № 194 от 10.06.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ№ 194 гр. Разлог, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20211240100594 по описа за 2021 г.

Предявен е установителен иск с правно основание в чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.189, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът И.Л.А., ЕГН*, с адрес в г.Г.Д., у.„Г.К.”№8, о.Г.Д., о.Б., дължи на ищеца сумата от 15`000.00 лв. по Заповед за изпълнение 84/23.09.2020 г. по ч.гр.д. №660/2020 г. по описа на РС-Г.Д. за паричното вземане, за задължение на длъжника за връщане на продажна цена и за заплащане на неустойка, което вземане произтича от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нот. акт №4 т.3 рег.№4976, дело №360 от 23.05.2019 г. на нот. В.Б., рег.№507 по регистъра на НК - документ по чл.417, т.3 от ГПК, и влязло в сила съд. решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, по гр.д. №1124/2014 г. на РС-Г.Д. - документ по чл.418, ал.3 от ГПК, ведно със законната лихва в/у горната сума, считано от датата на подаване на заявлението - 14.08.2020 г. до изплащане на вземането.

В условието на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.189, ал.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът И.Л.А. да заплати на ищеца реалната продажната цена от 15`000.00 лв. за процесния недвижим имот след осъществено съд. отстранение. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не е упражнил правото си на отговор.

В СЗ ищецът - редовно призован, се не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на ищеца, в което се поддържат предявените претенции и моли за уважаването им. Претендират се разноски.

В СЗ ответника - редовно призован, не се явява и не изразява становище.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.05.2019 г. страните са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нот. акт №4, т.3, рег. №4976, дело №360 по описа на нот. В.Б.. Продавач по договора е ответникът И.А., а купувач – ищецът Й.У.. Обект на сделката е самостоятелен обект (гараж) с идентификатор №*** в г.Г.Д.

В нот. акт е вписана продажна цена от 1`000.00 лв., но с разписка се установява, че действително е платена сума от 15`000.00 лв.

В договора за покупко-продажба /нот. акт/ страните включили и клауза за заплащане на неустойка, като ответникът декларирал, че за продавания имот не са сключвани предварителни договори и договори за наем на трети лица, нито каквито и да е други 1 договори, че за него няма вписана ИМ, няма наложена ипотека за лични и чужди задължения, както и никакви други вещни тежести.

Съгласно договореното в нот. акт, в случай, че някое от декларираните обстоятелства се окаже неистина и поради това купувачът претърпи съд. отстранение от имота на каквото и да е основание, както и при установяване по съд. ред на права на трети лица в/у имота, то ответникът дължи връщане на сумата, посочената за продажна цена 1`000.00 лева и заплащане на неустойка от 14`000.00 лева.

Установява се, че продавачът е декларирал невярно обстоятелството, че за имота няма предварителни договори, въпреки че е бил сключен такъв с трето лице – Д.П., още през 2004 г., обявен за окончателен с влязло в сила съдебно Решение №1052/26.03.2019 г. по гр. д.

№1124/2014 г. на РС-Г.Д..

Ответникът не изпълнил доброволно задължението си за връщане на сумата, поради което ищецът е инициирал заповедно производство, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение №83/21.09.2020 г. и ИЛ на осн. чл.417, т.3 от ГПК. В срока е постъпило възражение от длъжника и с указание на съда е предявен настоящият установителен иск.

Впоследствие с решение №*/12.02.2024 г. по гр. д. №590/2021 г. на РС-Р., е установено, че ищецът не е собственик на имота, тъй като е бил съд. отстранен от лице, придобило права въз основа на предварителния договор.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

Видно от заверено копие от Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №4, т.3, рег.

№4976, дело 350/2019 г, издаден от В.Б. – нот. рег. №507 по регистъра на НК, с район на действие – РС-Г.Д. е, че е бил сключен договор м/у ищеца и ответника за покупкопродажбата на процесния имот, както и р-ра на продажната цена от 1`000.00 лева.

Установява, че ответникът е декларирал, че за продавания имот не са сключвани предварителни договори и договори за наем на трети лица, нито каквито и да е други договори, че за него няма вписана ИМ, няма наложена ипотека за лични и чужди задължения, както и никакви други вещни тежести, като в случай че някое от декларираните обстоятелства се окаже неистина, се е задължил да заплати неустойка от 14`000.00 лева.

От приложеното заверено копие на декларация – разписка за изплатена продажна цена се установява, че на 23.05.2019 г. ответникът е получил в брой от ищеца сумата от 15`000.00 лева, представляваща действителната продажна цена на процесния имот.

Видно от заверено копие на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, издадена от СГКК-Б., е че са били оспорени правата на собственик на Й.И.У. от трето лице, установило свои права в/у имота, с извършена и вписана промяна в АГКК-Б., с вписването на лицето Д.В.П. също като собственик.

От заверено копие на решение №1052 от 26.03.2019 г. по гр.д.№1124/2014 г. по описа на РСГ.Д., влязло в законна сила на 26.05.2020 г., вписано в СВ при АВ под акт №95, т.1, рег.

№1479 от 17.06.2020 г. по чл.19, ал.3 от ЗЗД и заверено копие на уведомление изх. №* от 20.07.2020 г. от АГКК се установява моментът на узнаване от ищеца на това, че са установени по съд. ред права на трето лице в/у процесния имот.

Видно от материалите по приложеното ч. гр. д. №660/2020 г. по описа на РС-Г.Д. е, че Й.У. е предявил вземането си - 1`000.00 лева - връщане на заплатената продажна цена по договора за покупкo-продажба на недвижимия имот и 14`000.00 лева – неустойка, по реда на заповедното производство, като била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №83/21.09.2020 г., както и ИЛ. С/у издадената заповед е постъпило писмено възражение в срок, поради което с разпореждане №7 от 27.01.2025 г. е указано на У., че може да предяви иск за съществуването на вземането си.

От заверено копие на решение №50056 от 12.02.2024 г. по гр. д. №590/2021 г. на РС-Рг, влязло в законна сила на 06.03.2024 г., се установява, че Й.И.У. и А.Р.У. не са собственици на 2 самостоятелен обект с идентификатор №*** по КККР на г.Г.Д..

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

По установителния иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр. чл.189, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Искът по чл.422 ГПК, е предявен в законоустановения едномесечен срок, след подадено възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.2 ГПК. Ищецът е представил необходимите доказателства. Следователно, искът е допустим.

Установителният иск е насочен към потвърждаване на вземане, произтичащо от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нот. акт №4, т.3, рег. №4976, дело №360/2019 г. по описа на нот. В.Б. с район на действие РС-Г.Д. и влязло в сила съд. решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, по гр.д. №1124/2014 г. на РС-Г.Д..

В представения нот. акт страните са уговорили продажна цена от 1`000.00 лв. и клауза за неустойка от 14`000.00 лв., платима в случай, че някое от декларираните обстоятелства се окаже неистина. Установи се, че продавачът изрично е декларарирал, че не са сключвани предварителни договори за същия имот.

От доказателствата по делото е видно, че към момента на сключване на нот0 акт обаче съществувал предварителен договор, сключен м/у ответника и трето лице – Д.В.П., още през 2004 г., който е обявен за окончателен с влязло в сила съд. решение №1052/26.03.2019 г. по гр.д. №1124/2014 г. на РС-Г.Д. Впоследствие, по съд. ред е установено и вписано право на собственост на третото лице, с което ищецът е бил съдебно отстранен от имота. Това обстоятелство е потвърдено с решение №50056/12.02.2024 г. по гр. д. №590/2021 г. на РС-Рг.

Тези обстоятелства са от съществено значение по смисъла на чл.189 ЗЗД, според който продавачът е длъжен да възстанови цената на купувача, когато последният бъде отстранен от имота по съд. ред. Допълнително, чл.92 ЗЗД, дава възможност за договорна неустойка, в случай че страните са я уговорили, както е в настоящия случай.

Въз основа на така изложеното, съдът намира че вземането на ищеца от 15000.00 лева е възникнало валидно на основание чл.189, ал.1 ЗЗД /връщане на платена цена при съд. отстранение/, вр. чл.92 ЗЗД /договорна неустойка/. Това вземане е обективирано в документ – горепосочения нот. акт и допълнително обосновано с влязло в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Издадена е Заповед за незабавно изпълнение №83/21.09.2020 г. по ч. гр. д. №660/2020 г. на РС-Г.Д. и ИЛ за сумата от 15`000.00 лева, ведно със законна лихва от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане. В срока по чл.414, ал.2 ГПК, ответникът е подал възражение с/у издадената заповед, поради което ищецът надлежно е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

С оглед горното, искът по чл.422, вр. чл. 415 ГПК, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По евентуалния осъдителен иск по чл.189, ал.1 ЗЗД.

Евентуалният иск е предявен при условие, че съдът отхвърли установителния иск – т.е. в хипотезата, при която няма да бъде признато съществуването на вземането по чл.422 ГПК.

Тъй като в настоящия случай установителният иск следва да бъде уважен, на практика съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск /съгласно принципа на евентуалност, регламентиран в чл.214, ал.2 ГПК/.

Следва да бъде осъден ответникът да заплати и разноските, сторени в заповеденото производство общо на 1`130.40 лева, от които 300.00 лева - платена държ. такса, 705.00 лева за заплатено адв. възнаграждение и 125.40 лева за снабдяване с документи.

По правилата на процеса и с оглед неговия изход, ответникът дължи на ищеца и разноски, сторени в настоящето исково производство, а имено държ. такса от 300.00 лева и 1`850.00 лева за адв. възнаграждение. Същите са общо на 2`150.00 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр. чл.189, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, че И.Л.А., ЕГН*, с адрес: г.Г.Д., у.„Г.К.“№8, дължи на Й.И.У., *, с адрес: г.Г.Д., у.„Б.“№17, сумата от 15`000.00 лева, представляваща: 1`000.00 лева – връщане на продажна цена на недвижим имот и 14`000.00 лева – договорна неустойка, прозтичаща от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нот0 акт №4 т.3, рег.№4976 дело №360 от 23.05.2019 г. на нот. В.Б., рег. №507 по регистъра на НК и влязло в сила съд. решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, по гр. д. №1124/2014 г. на РС-Г.Д., ведно със законната лихва в/у тази сума, считано от 14.08.2020 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №83/21.09.2020 г. по ч. гр. д. №660/2020 г. по описа на РС-Г.Д..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.Л.А., ЕГН*, ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.У., ЕГН*, с адрес: г.Г.Д., у.„Б.“№17, сума от 2`150.00 лева, - разноски в исковото производство и сумата от 1`130.40 лева, разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №660/2020 г. по описа на РС-Г.Д..

Решението може да бъде обжалвано пред ОС-Бл. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4