Решение № 261191 от 28.07.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София, 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ, в публичното заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА при секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 51 по описа за 2019 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО

ПРЕДЯВЕНИ

СА ОБЕКТИВНО И СУБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

ЧЛ.135 ЗЗД.

Ищецът „Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, п. к. 1766, чрез процесуалния си представител адв. Н.А.Г., член на САК, със сл. адрес:

***, с искова молба от 09.01.2019 г. и молба-уточнение от 28.01.2019 г., е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу ответниците „К.” ЕООД, ЕИК ********, „А.8.” ЕООД, ЕИК ********както и срещу ответника Щ. С.Щ., ЕГН

**********.

Ищецът твърди, че има вземане спрямо ответника „К.”

ЕООД, произтичащо ог сключен между страните Договор за банков кредит

Продукт „Бизнес Револвираща Линия - Плюс" № BL 2158/17.07.2006 г. По силата на същия договор „Българска пощенска банка” АД (със сегашно наименование „Ю.Б.” АД) е предоставила на „К.” ЕООД кредит в размер на 200 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Ответникът „К.” ЕООД систематично не е изпълнявал задълженията си по сключения договор за банков кредит като на 06.10.2014 г. е изпаднал в забава, а към 18.06.2015 г. задължението на последния по сключения договор за банков кредит е било в общ размер на 225 447, 47 лв., като формираните просрочия възлизат на 23 157, 92 лв. Вследствие липсата на плащания, банката е изпратила до кредитополучателя Нотариална покана, поредством която, поради констатирана от банката забава за плащане на 11 бр. вноски по кредита, същият е обявен за предсрочно изискуем.

Поради липса на доброволно изпълнение на паричното задължение, банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, а на 24.02.2016 г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в нейна полза.

С оглед подадено от длъжника „К.” ЕООД възражение срещу издадената заповед за изпълнение, е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, по който е образувано т.д. 1781/2017 г., по описа на СГС, ТО, 7 с-в. По делото е постановено Решение от 05.04.2018 г., по силата на което вземането на ищеца е признато за установено в пълния му претендиран от банката размер. Решението е влязло в законна сила на 11.09.2018 г.

След възникване на задълженията, а именно просрочия в размер на 23157,92 лв., на 18.06.2015 г. „К.” ЕООД е учредило дъщерно дружество с наименование „А.8.” ЕООД. От представените с исковата молба учредителен протокол и устав е видно, че капиталът на дружеството е внесен изцяло като апортна вноска, включваща собствени на „К.” ЕООД недвижими имоти, находящи с в гр. София, ул. .********подробно описани в исковата молба - 15.922

% идеални части от дворно място, находящо се на ул. „********цялото с площ от 588 кв.м., съставляващо парцел V-33 от квартал 202 по плана на гр. София, местността „Павлово- Бъкстон” на Район „Витоша”; АПАРТАМЕНТ № 6, представляващ обект за производствено - търговска и рекламно - изложбена дейност, находящ се в град София, на трети и четвърти (мансарден) етажи- на две нива, в сградата на ул. .********с площ на трети етаж от 158.92 кв.м., и на четвърти етаж от 63.17 кв.м., или с обща застроена площ 222 кв.м., заедно с МАЗЕ № 2 с площ от 20.04 кв.м., ведно с прилежащите 14.651% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото от 588 кв.м., съставляващо парцел V-33 от квартал 202 по плана на гр. София, местността „Павлово - Бъкстон” на Район „Витоша”; ГАРАЖ № 2, находящ се в град София, на партерния етаж в сградата на ул. „********със застроена площ от 19.60 кв.м, заедно с принадлежащите 1.271 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата на ул. „********съставляващо парцел V-33, от квартал 202 по плана на гр. София, местността „Павлово- Бъкстон” на Район „Витоша”.

Оценката на непаричната вноска, формирана от стойността на апортираните недвижими имоти, съгласно извършена оценителна експертиза по акт 20150526115441 от 27.05.2015 г. възлиза на сумата от 304 885 лв., съставляваща и капитала на новоучреденото дружество. За управител на новоучреденото дружество е назначен Щ. С.Щ., ЕГН ********** (син на управителя и едноличен собственик на калитала на „К. ЕООД - С.Щ.Щ.).

Само един ден след учредяването на „А.8.” ЕООД - на

19.06.2015 г. С.Щ.Щ., в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „К.” ЕООД, е продал на сина си Щ.

С.Щ. всички притежавани от „К.” ЕООД 304 885 дружествени дяла.

Продажната им цена, посочена в чл. 4, ал. 1 от Договора за продажба на дружествени дялове, е в размер на 14 890 лв. - в пъти по - ниска от общата стойност на дружествените дялове, съгласно извършена оценителна експертиза от 27.05.2015 г.

Ищецът твърди, че посочената поредица от две взаимосвързани сделки значително е увредила интереса на кредитора - „Ю.Б. АД, тъй като е довела до съществено намаляване на имуществото на дружеството ответник в резултат на отчуждаване на основния му актив. Поради това са налице изискуемите от закона предпоставки за атакуване на двете взаимносвързани сделки, а именно - извършеният апорт, вписан в Търговския регистър на 18.06.2015 г. и извършената продажба на дружествени дялове, вписана в Търговския регистър на 01.07.2015 г. и обявяването им за недействителни спрямо ищеца посредством отменителния иск по чл.135 от ЗЗД, като в тази връзка се позовава на следното:

Ищецът е носител на вземане спрямо ответника „К.” ЕООД, произтичащо от сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес Револвираща Линия - Плюс"

№ BL 2158/17.07.2006 г. Вземането е установено с Решение от 05.04.2018г., постановено по т.д. 1781, по описа на СГС, 7 с-в, влязло в законна сила на 11.09.2018 г.

Сделките увреждат кредитора поради следните обстоятелства:

Относно извършения на 18.06.2015 г. в новоучреденото дружество „А.8.” ЕООД апорт, кредиторът се счита за увреден, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил неплатежоспособността си и по този начин е затруднил удовлетворяването на кредиторите. В случая е извършен апорт - тоест правно действие, представляващо особен вид отчуждаване, имащо едностранен характер, чрез което били отчуждени недвижими вещи от едно търговско дружество - длъжник в друго. С атакувания апорт на описаните подробно по

- горе недвижими имоти, длъжникът се разпоредил с почти цялото свое недвижимо имущество в полза на новоучреденото дружество А.8.” ЕООД.

Макар и възмезден, актът на апортирането на това имущество в патримониума на втория ответник - „А.8.” ЕООД намалява значително възможността за удовлетворяването на кредитора на длъжника, тъй като поради особеността на това правно действие, не е налице еквивалентност на престациите. С оглед характера на придобитите от ответника „К.” ЕООД дружествени дялове, същите представляват финансов актив, чиято стойност зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество при това длъжникът е придобил един финансов актив, спрямо който принудителното изпълнение е далеч по-трудно осъществимо, отколкото такова, насочено срещу недвижими вещи.

Извършеният апорт, вписан в ТР на 18.06.2015 г. е увреждаща сделка по смисъла на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, което се потвърждава и от константната съдебна практика на ВКС. Наред с това, непосредствено след учредяването на „А.8.” ЕООД, ответникът „К.” ЕООД се разпоредил с дружествените дялове от капитала на новоучреденото дружество, чрез сключването на договор за продажба на дружествени дялове с Щ. С.Щ., и то за цена, много по - ниска от реалната стойност на дяловете. Това обуславя извод за увреждащия характер и на втората от двете взаимносвързани сделки, а именно извършеното прехвърляне на дружествени дялове, като в тази връзка излага следните съображения:

На първо място: от механизма на осъществяване на двете взаимносвързани сделки ищецът прави извод, че покупко - продажбата е осъществена единствено с цел да затрудни евентуално удовлетворяване на кредиторите на „К.” ЕООД. В това се изразява и нейният увреждащ характер. Така, дори и извършеният апорт да бъде обявен за недействителен по отношение на „Ю.Б." АД, то след извършената продажба на дружествени дялове, кредиторите нямало да могат да се удовлетворят дори и от правата, получени срещу извършения апорт, предвид тяхното отчуждаване чрез сключения договор за покупко -продажба на дружествени дялове;

На второ място: ищецът поддържа, че цената, получена в резултат на извършената сделка, е в пъти по-ниска от реалната стойност на дружествените дялове. Стойността на последните възлиза на сумата от 304 885 лв. , съгласно чл.1, ал. 1 от Договора за покупко -продажба на дружествени дялове. Същевременно в чл.4, ал. 1 страните се съгласили купувачът Щ. Щ., да придобие дяловете като заплати на продавача - „К.” ЕООД общо за всички дялове сумата от 14 890 лв., която е била заплатена в брой съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора. Получената цена е абсолютно недостатъчна, за да послужи за удовлетворяване на кредиторите и е в пъти по - ниска от реалната продажна цена на дяловете и дори от данъчната оценка на имотите в размер на 299 784, 90 лв. (според удостоверение за данъчна оценка с изх. № ********** от 19.05.2015 г.).

На трето място: ищецът поддържа, че в случай на обявяване относителната недействителност на апорта, то извършената покупко - продажба на дружествени дялове се явява недействителна спрямо „Ю.Б.” АД, предвид установеното ретроактивно действие на отменителния Павлов иск. Чрез извършените свързани сделки, „К.” ЕООД се е лишило от имущество, оценено за сумата от 304 885 лв., като първоначално е апортирало това имущество в свое дъщерно дружество, а впоследствие - ден след учредяването на това дружество, е взело решение да продаде дяловете си за сума от 14 890 лв., а кредиторът - „Ю.Б.” АД се е лишил от възможността да се удовлетвори от ликвидни активи на длъжника, каквито безспорно са отчуждените недвижими имоти.

Ищецът поддържа, че страните са знаели за увреждащия характер на двете взаимносвързани сделки. Основание за този извод е обстоятелството че С.Щ.Щ. е управител и едноличен собственик на капитала на „К. ЕООД от самото му учредяване. Ето защо той е запознат в детайли с неговото финансово състояние, както и е знаел за задължението, произтичащо от сключения с „Ю.Б.” АД договор за банков кредит.

С.Щ. е знаел, че отчуждаването на основния актив на „Ковекс” би довело до увреждане на кредитора „Ю.Б.” АД и именно с тази цел е предприел извършването, както на апорта, така и на последвалата го продажба на дружествени дялове. Предвид апортирането от „К.” ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала С.Щ., на процесното имущество в новоучреденото „А.8.” ЕООД - то като едноличен собственик на капитала му следва да се приеме, че е налице знание у физическото лице - С.Щ.Щ. за увреждане на кредитора вследствие на осъществяването на този акт. В настоящия случай вносът на собственост върху вещ в учредяващо се дружество представлява особен вид отчуждаване в полза на юридическо лице, при което поради едностранния му характер не е налице договаряне, изискващо установяването на знание за увреждането от третото лице, нововъзникнало като правен субект.

Освен това физическото лице, назначено за управител на новоучреденото дружество - Щ. С.Щ., е син на С.Щ.Щ.. Предивид горното, в случая е приложима презумцията, предвидена в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По същите съображения е налице знание за увреждането и при извършване на втората сделка, а именно покупко - продажбата на дружествени дялове от Щ. С.Щ., вписана в ТР на 01.07.2015 г. Договорът за покупко - продажба на дружествени дялове е сключен между С.Щ.Щ., ЕГН ********** - в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „К.” ЕООД като продавач и сина му - Щ. С.Щ., ЕГН ********** - като купувач. Поради това в случая отново намира приложение презумцията, предвидена в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, водеща към извод, че е налице знание за увреждането, както от страна на длъжника, така и от страна на третото лице.