Решение № 2345 от 15.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Варна, 15.06.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Т.Л.

Секретар: Д.Д. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 9404/2019 г. по описа на Варненския районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа искова молба на „А.Ш.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 8370, м-ст „Чучуринката“, вила „Качул“, с която против А.И.Т., ЕГН **********,***, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр.чл.66, ал.2 КТ, за заплащане на сума в размер на 16165,60 лева, представляваща неустойка, дължима съгласно Трудов договор от 22.12.2011 г. и договор за цесия от 14.02.2019 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.

На 22.12.2011 г., между ответницата и цедента „Оркид Мениджмънт -България“ ЕООД, ЕИК *********, е сключен трудов договор, по силата на който А.Т. е назначена на длъжността „маркетинг мениджър“, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 2979,08 лв. На същата дата между работодателя и служителя е сключено и споразумение за неогласяване на информация и конкуриране.

С допълнително споразумение към трудовия договор от 22.10.2011 г., страните съгласуват полагането на труд при предварително изготвен график, а със споразумение № 2 към трудовия договор от 22.10.2011 г., считано от 01.09.2016 г., месечното трудово възнаграждение на ответницата е увеличено на 3233,14 лв.

На 31.10.2018 г. А.Т. подава пред работодателя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което със заповед на ищеца от 26.11.2018 г. е прекратено. След прекратяване на трудовия договор, работодателят „Оркид Мениджмънт - България“ ЕООД, получава информация от трети лица, че ответницата, е започнала работа при неговия основен конкурент на територията на гр. Варна - а именно „Мол Делта Планет Варна“, собственост на „Галерия Варна“ АД, като е назначена на същата позиция „мениджър маркетинг“ още в деня следващ освобождаването ѝ от длъжност при „Оркид Мениджмънт -България“ ЕООД, без прекъсване на трудовия стаж.

Налагат се твърдения, че през срока на предизвестието, когато трудовото правоотношение все още не е било прекратено, служителката е работела паралелно в интерес на бъдещия си работодател, като в работно време е осъществявала конкурентна дейност в полза на последния. Твърди се също, че за тези констатации на работодателя ответницата е била уведомена с уведомление от 23.01.2019 г. и със същото е била поканена да заплати процесната сума, като е отказала плащане.

Ищецът сочи, че ответницата е нарушила разпоредбата на чл.4.2, т.4 и т.5 от трудовия договор, във връзка с член 4 и следващите, вкл. чл.8 от Споразумение за конфиденциалност, като е извършила конкурентна дейност с тази на дружеството работодател през определения срок - за срока на своите трудови отношения с работодателя и до три години след тяхното прекратяване без предварително писмено съгласие на работодателя си.

По същество ищецът основава претенцията си на уговорки в трудовия договор, съгласно които при извършване на такава дейност, служителят дължи обезщетение на работодателя в петкратен размер на основното трудово възнаграждение. В тази връзка, при установено към момента на извършване на нарушението трудово месечно възнаграждение, в размер на 3233,14 лв., претендира заплащане на неустойка в размер на 16165,70 лв.

Въз основа сключен с Оркид

Мениджмънт - България“ ЕООД, договор за цесия от 14.02.2019 г., ищецът е придобил вземането на кредитора срещу ответницата, която на 28.03.2019 г. е била уведомена за извършената цесия. Твърди се, че уведомлението е редовно, като същото е извършено по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с нотариална покана, peг.

№ 971, том I, № 64, на М.Д.- нотариус peг. № 529 на НК. Моли се за положително решение по иска. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата оспорва основателността на предявения иск. Не спори, че е изпълнявала длъжността „маркетинг мениджър“, съгласно сключен с „Оркид Мениджмънт - България“ ЕООД, трудов договор от 22.12.2011 г., при уговорено в същия трудово възнаграждение. Не оспорва, че трудовото правоотношение е прекратено, по взаимно съгласие, считано от 30.11.2018 г., на основание чл.326 ал.1 КТ с Допълнително споразумение от 30.10.2018 г. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, касаещи поведение, изразяващо се в нарушаване принципа на лоялност. Оспорва да са извършвани каквито и да е действия в нарушение на договорни клаузи и/или законови текстове; да е работила в ущърб и срещу интересите на работодателя си; да е злоупотребявала с поверителна информация станала ѝ известна в процеса на работата, или да я е унищожавала по какъвто да е начин такава; да е работела „паралелно“ и в интерес на бъдещия си работодател, както и изобщо по никакъв начин да е използвала информация или служебно положение против интересите на тогавашния си работодател, в полза на трети лица. Твърди, че всичките ѝ действия са били съобразени със задълженията ѝ по действащия трудов договор, допълнителните споразумения към него и длъжностната характеристика, за което от страна на работодателя са били подписвани декларации и отлични характеристики.

Оспорва твърденията на ищеца, че е заела въз основа на сключено трудово или гражданско правоотношение, длъжността „мениджър маркетинг“ с конкурентно на предходния ѝ работодател, дружество. В тази връзка твърди, че въз основа трудово правоотношение с нов работодател, заемала длъжност „Мениджър екип“, код по НКПД 2011, № 3341, 3003, която длъжност изпълнява и към настоящия момент. Съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност, изпълнявала трудови задължения и дейности, които не съответствали на тези при предходния ѝ работодател. В допълнение се твърди наличие на изрично писмено съгласие на работодателя-цедент, оформено в Декларация от 30.11.2018 г., с което ѝ е била предоставена възможност да осъществява конкурентна дейност и при други работодатели, като работодателят се отказал от настоящи и бъдещи претенции, както и искания за неустойки, обезщетения, вреди, пропуснати ползи и други от него. Така претенцията за заплащане на неустойка, според възраженията на ответницата, е неоснователна, доколкото самият работодател се е отказал от това си право с подписването на декларация от 30.11.2018 г. и Допълнително споразумение от 30.10.2018 г.

Оспорва се и сключеният договор за цесия от 14.02.2019 г., като нищожен, поради невъзможен предмет. В тази връзка се налагат твърдения, че доколкото произтича от трудово правоотношение, описаното вземане по естеството си е непрехвърлимо.

Твърди се липса на надлежно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, като се излага, че такова уведомление е получено едва с исковата молба, поради което цесията до този момент не е произвела правното си действие.

Оспорват се като нищожни уговорките в Трудов договор от 22.12.2011 г. в частта му в чл. 4.2., т.4, в която е предвидена клауза за забрана за извършване на конкурентна дейност с тази на дружеството работодател и произтичащата от нея неустойка, във връзка с чл.4, вкл. чл.8 от Споразумението за конфиденциалност, поради противоречие с КРБ и закона. Моли се за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.

Претендират се разноски.

В първо открито съдебно заседание по делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията на страните е отделено обстоятелството, че между праводателя на ищеца – „Оркид Мениджмънт – България“ ЕООД и ответника А.И.Т. е бил сключен валиден трудов договор, по силата, на който Т. е полагала труд в предприятието на „Оркид Мениджмънт – България“ ЕООД, като трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие през 2018 г.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

По делото е безспорно установено, че до прекратяването му със заповед от 26.11.2018 г., между „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД, като работодател и ответницата А.Т., като работник, е налице трудово правоотношение, валидно възникнало въз основа сключен между тях трудов договор от 22.12.2011 г., обвързващо страните с постигнатите със същия съглашения.

Видно от текста на чл.4.2, т.4 от трудовия договор, работникът се задължава да не извърша конкурентна дейност с тази на работодателя, без писменото съгласие на последния, за времето на действие на договора, както и за период от три години след неговото прекратяване, като в случай на доказана такава дейност, работникът дължи в полза на работодателя обезщетение в петкратен размер на основното си трудово възнаграждение. Тези обстоятелства се установяват от представен по делото препис от трудов договор от 22.12.2011 г.

Със споразумение от датата на сключване на трудовия договор – 22.12.2011 г., в тежест на ответницата е възложено задължението, по време на действие на трудовия договор и три години след прекратяването му да не огласява пред трети физически и юридически лица, поверителната информация за дружеството -работодател, както и да не извършва дейности, който конкурират дейността на работодателя.

Видно от представени от ищеца преписи от допълнителни споразумения, на 26.02.2014 г. между „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД и А.Т. е подписано допълнително споразумение към трудов договор от 22.12.2011 г., като считано от 01.03.2014 г. ответницата приема да изпълнява длъжността „маркетинг мениджър“, а с допълнително споразумение от 29.08.2016 г., размерът на трудовото ѝ възнаграждение е променен на 3233,12 лева.

Трудовото правоотношение на ответника с „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД е прекратено със заповед на работодателя от 26.11.2018 г., на основание чл.325, ал.1 КТ.

От представен по делото договор за цесия от 14.02.2019 г. се установява, че на посочената дата, между „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД като цедент и „А.Ш.Л.Б.“ ЕООД, като цесионер, е сключен договор, по силата, на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си срещу ответницата, при цена на договора 3000 лева.

С нотариална покана рег. №

971/07.03.2019 г. на М.Д.– нотариус рег. № 529 на НК, връчена на А.Т. на 28.03.2019 г., по реда на чл.47, ал.5 ГПК, „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД уведомява ответницата за извършената цесия, като ѝ указва, че кредитор по вземането за неустойка по трудовия договор от 22.12.2011 г. е цесинерът „А.Ш.Л.Б.“ ЕООД.

От представен от ответницата препис от допълнително споразумение от 30.10.2018 г. към трудов договор от 22.12.2011 г., се установява, че страните по последния са постигнали съгласие, след изплащане в полза на работника на дължимите възнаграждения и обезщетения, отношенията им да се считат за окончателно уредени, като същите декларират, че нямат и няма да имат и за в бъдеще каквито и да е претенции една към друга, в т.ч. и за непозволено увреждане.

Видно от декларация от 30.11.2018 г. работодателят „Оркид Мениджмънт-България“ ЕООД декларира съгласието си, след прекратяване на трудовия договор от 22.12.2011 г., работникът А.И.Т. да извършва дейности, свързани директно или индиректно с предмета на работата му при работодателя, както и да сключва договори с други организации.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на чл. 92, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл.66, ал.2 КТ. Същият е допустим, а разгледан по същество, той е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 КТ, трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор, или ги заобикаля, е недействителен. Според чл.74, ал.4 КТ за недействителни могат да бъдат обявени и отделни клаузи на трудовия договор. Страните по трудовото правоотношение могат да искат обявяване на недействителността на трудовия договор или само на отделни клаузи, както в нарочно исково производство, така и по време на висящ процес с предмет обезщетение за неспазване на такава клауза.