Решение № 1548 от 22.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1548 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА в присъствието на прокурора К. М. М. като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120107598 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от В. Я. Я. искова молба, с която се моли да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв.

(равняващи се на 10 225,84 евро) - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх от ново задържане и от бъдещо осъждане, уронване на доброто име и репутация, влошаване на психическото й състояние, влошаване на възможностите за професионална реализация, отнемане на децата й, претърпяни от ищцата в резултат на незаконно задържане, незаконни обвинения в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, по чл. 182, ал. 1 от НК и по чл. 187 от НК по ДП № *** г. по описа на РУ-***, пр.пр. № *** г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, което е било прекратено, и незаконно разгласяване на материали по разследването в нарушение презумпцията за невиновност, и сумата от 1 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по горепосоченото досъдебно производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.08.2024 г. до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на 01.08.2023 г. със заповед на полицейски инспектор при РУ-*** ищцата е била задържана за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-***, като е била отведена от дома си без да й бъде предоставена възможност да си вземе никакви лични вещи. В 21,50 ч. на същата дата в присъствието на назначен служебен защитник и без да бъде уведомен упълномощения от нея адвокат, на ищцата било повдигнато обвинение и е бил проведен разпит за три престъпления. На 02.08.2023 г. прокурор при РП-Бургас издал постановление за задържане на ищцата до 72 часа, а на 03.08.2023 г. по искане на прокурор 1 при РП-Бургас, ТП-***, на ищцата е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и тя е била отведена в Затвора - Бургас, отново без да й бъде предоставена възможност да си вземе лекарства, дрехи, бельо и лични вещи за хигиена. На 09.08.2023 г.

ОС-Бургас изменил взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение, като е заменил мярката „Задържане под стража“ с „Подписка“. Заявено е, че ищцата е с онкологично заболяване и е трудоустроена с решение на ТЕЛК, като е преживяла десет кошмарни дни в ареста и в Затвора - Бургас. Сочи се, че медиите са узнали за задържането и за повдигнатите на ищцата обвинения, като прокуратурата им е предоставила еднопосочна информация, очерняща и сатанизираща ищцата и представяща я като чудовище, което малтретира и изтезава малолетни си деца, без да е имало доказателства за това. Не било обаче публично оповестено прекратяването на наказателните производства от прокуратурата, вследствие на което публичното злепоставяне на В. Я. не било опровергано по никакъв начин и тя останала заклеймена в обществото, което довело до поканването й да подаде оставка и да напусне работното си място в Община ***, както и до невъзможност тя да си намери работа в родния си град. Вследствие на неправомерното задържане на В. Я. и публичното й злепоставяне преди да бъдат доказани обвиненията срещу нея и да има влязла в сила осъдителна присъда, ищцата загубила децата си, животът й в малък град като гр. *** станал невъзможен и тя се принудила да напусне дома си и да търси работа възможно по-далече, защото всички страняли от нея, не желаели да общуват с нея, осъждали я, сочели я с пръст и това все още е така, въпреки прекратяването на производството срещу нея. С решение от 10.04.2024 г. по АНД № *** на РС-*** била отменена заповедта за задържане на ищцата за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-***. Ищцата твърди, че незаконното й задържане, повдигнатите й обвинения и предизвикания медиен скандал по този повод са променили изцяло живота й, повлияли са силно негативно върху личността, общественото й положение, доброто й име, психиката й, нейната самооценка, възможностите й за трудова реализация, както и на физическото й здраве, тя се изолирала, изпитвала срам и унижение, загубила самочувствие, променила се емоционално, загубила доверие в хората и в децата си. След телевизионните репортажи и публикациите в медиите и в интернет за обвиненията срещу ищцата, приятелите й, колегите й и нейните съседи се отдръпнали от нея, което още повече я потиснало и депресирало. В резултат на незаконния й арест ищцата отслабната с 13 кг. Сочи се, че безпочвените обвинения срещу шщцата били инициирани от бившия й съпруг като отмъщение за развода им и за да може той да вземе двете им деца и те да бъдат настроени срещу майка си, като ищцата изпитвала страх от нови провокации и клопки от страна на бившия й съпруг и това я принудило да поиска прекратяване на осиновителната й връзка с децата, които е отгледала от бебета и които по внушение на бившия й съпруг започнали да я наричат по име, да я клеветят и набеждават.

Според ищцата всичко гореизложено не би било възможно без помощта на Прокуратурата на Република България, като абсурдността на всички обвинения била изначално очевадна.

Незаконното задържане, незаконните обвинения и незаконното разгласяване на материали от разследването причинили на Я. стрес, страх от ново задържане, страх от изхода на наказателното производство и от евентуално осъждане, принудили я да напусне работата си и никой в гр. *** не искал да я назначи на работа, което я принудило да търси препитание в друго населено място, възможно по-далече от родния й град. Преди повдигане на незаконното обвинение ищцата била с необременено съдебно минало и ненакърнена репутация, работела като служител в Община ***, но обвинението станало достояние на нейните колеги и съседи, които били разпитвани по делото, както и на широката общественост, поради разгласяването му в различни публикации в медиите и в интернет.

Всичко това довело до уронване на доброто й име, което продължава и понастоящем, тъй като в медиите все още може да бъде открита информация за обвиненията, но не и за прекратяването на наказателното производство срещу нея. Твърди се, че медиите са узнали за задържането и за повдигнатите срещу ищцата обвинения от прокуратурата, тъй като 2 никой друг не е присъствал на производството по вземането на постоянна мярка за неотклонение, а журналистите от националните телевизионни и радио-медии били изпратени пред съдебната зала в гр. Бургас на датата и в часа, в които ОС-Бургас разгледал обжалването на взетата срещу ищцата постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, като никой от изпратените журналисти не подлагал на съмнение предоставената от ответника информация. Според ищцата очевидно е извършено нарушение от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност, както и обвиняемата е била представена като виновна преди да е била осъдена с влязла в законна сила присъда. Твърди се, че посочените по-горе стрес, страх от ново задържане, страх от бъдещо осъждане, уронване на доброто име и репутация, влошаване на психическото състояние, влошаване на възможностите за професионална реализация, отнемането на децата й, се явяват пряка последица от незаконното й задържане, от незаконните обвинения и от незаконното разгласяване на данни от разследването и не биха били преживени от ищцата без наказателната репресия срещу нея. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, поддържа исковете, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ, като същите са допустими.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който исковете са оспорени като неоснователни и недоказани. Твърди се, че липсват доказателства както за претърпени от ищцата вреди, така и за това, че твърдените негативни изживявания и нарушения на здравето на ищцата са пряка и непосредствена последица именно от воденото наказателно производство, а не се дължат на други обективни и/или субективни фактори. Сочи се, че по наказателното дело не са били представени доказателства, че Я. страда от онкологично заболяване и че е трудоустроена, въпреки че е била надлежно представлявана от защитник - адвокат от момента на нейното задържане.

Според ответника твърденията за преживените от ищцата „кошмарни“ дни в ареста и затвора в гр. Бургас представляват субективна оценка на задържаното лице за негативни негови усещания, а не обективен критерий за състоянието на помещенията за задържане в следствен арест в гр. Бургас, като ищцата не е пребивавала в затвора в гр. Бургас. Заявено е, че в случая са неотносими последиците, свързани с трудовото правоотношение на ищцата, тъй като прокуратурата не е искала отстраняването й от длъжност по смисъла на НПК.

Недоказани са и претенциите за претърпени неимуществени вреди във връзка с оповестяване в медиите на информация относно деянието и задържането на Я., тъй като наблюдаващият прокурор никога не е давал разрешение за огласяване на материали по досъдебното производство и РП-Бургас няма отношение към добиването на тази публичност. Заявено е, че досъдебното производство е било образувано на 01.08.2023 г. и е било прекратено на 13.08.2024 г., т.е продължило е в разумни срокове, а причината за забавянето на разследването е била извън обективните и субективните възможности на прокуратурата, тъй като се е изчаквало назначаването и изготвянето на комплексни психихолого-психиатрични експертизи на двете деца. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е с правно основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НК и е влязло в законна сила на 26.08.2024 г. след като не е било обжалвано от нито една от страните. Ако ищцата е счела за засегната нейната неимуществена сфера от воденото срещу нея наказателното производство, е могла сама или чрез своя процесуален представител да обжалва основанието за прекратяване, което тя не е сторила, т.е. приела е, че причината за преустановяване на разследването е само обективната невъзможност на правоохранителните органи да съберат достатъчно неопровержими доказателства спрямо самата нея. На следващо място се твърди, че са изцяло недоказани твърдяните негативни последици, настъпили в личната и семейната сфера на ищцата, тъй като пълното осиновяване на децата Б. Д, Г. и А. Д. Г. от нея е вследствие на нейното нежелание да полага грижи за тях, като в 3 хода на делото самата ищца е признала, че липсва емоционална близост, внимание, привързаност, уважение, подкрепа и истински семейни отношения, вследствие на което отношенията на Я. с децата са нездравословни за самата нея и тя се страхува от тях. При оценката на претърпените от Я. неимуществени вреди, съдът следва да има предвид и приобщените по делото множество доказателства за психическото и физическо състояние на двете деца, включително за наличието на травми върху тях, ухапвания от насекоми и поднорменото тегло на Б., докато децата са били отглеждани от ищцата. Сочи се, че претендираното обезщетение в размер на 20 000 лв. не съответства на принципа на справедливостта, като е оспорено твърдението на ищцата, че наказателната репресия, изразила се в задържане в срок от 9 дни, трансформирана в най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, са повлияли в такава значима степен върху емоционалния и социалния й живот. Възразено е и по отношение на иска за имуществени вреди в размер на 1000 лв., касаещи направени разноски по делото за адвокатски хонорар, като се твърди, че за изготвяне на исковата молба не са положени усилия, които да обуславят такава висока стойност на адвокатския хонорар. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени. Ангажирани са доказателства.