Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 471 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 581/2026
Вид
Определение № 471
Подписан
19.05.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов, Венелин Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 20 · Наказателен кодекс
  • чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.20 ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл. 255 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.321 ал.6 · Наказателен кодекс
  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.246 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249 ал.4,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. София, 19.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Венелин Иванов

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600581 по описа за 2026 година

Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1,т.3 НПК,като е образувано по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против Определение №1457/07.10.2025 година на Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №5717/2023 година по описа на съда.

С атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпросите разписани в чл.248 НПК,а след обсъждане доводите на страните е приел да прекрати съдебното производство,поради наличие на допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените при изготвянето на обвинителния акт.Определението в тази му част се атакува от представителя на държавното обвинение с оплакване за незаконосъобразност и с твърдение,че не са налице условията на чл.249 ал.4,т.1 НПК,не са допуснати твърдените съществени процесуални нарушения,а правата на предадените на съд лица не са нарушени.Твърди се в подадения частен протест,че постановения съдебен акт в атакуваната му част е необоснован и незаконосъобразен.

Излагат се подробни съображения,развити в няколко насоки:

Неправилно първият съд е приел,че са налице основания за прекратяване на съдебното производство,доколкото изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти са непълни и неясни и не обосновават повдигнатите обвинения.

Твърди се,че неправилно първият съд е намерил,че те са вътрешно противоречиви и противоречат на обвиненията,включително за съставомерни обстоятелства,а по този начин са ограничили процесуалните права на подсъдимите.

Сочи,че първият съд посочил и описал в атакуваната част на съдебния си акт няколко отделни нарушения на процесуални правила,които вече са били предмет на обсъждане в 1 проведено разпоредително заседание на 18.09.2025 година по нохд №2414/2019 година на СНС.

В тази насока прокурора твърди,“…че непълнотата на обвинението е налице само,когато то е до такава степен неясно,че е обективно затруднена защитата по него“,а в настоящия случай подсъдимите и техните защитници са разбирали обвинението,оспорвали са го във всяка фаза от съдебното производството и активно са се защитавали по него.В тази насока се позовава на разписано в Решение №112/27.07.2015 г. по н.д.№ 2024/2014 г., III н. о.

ВКС.Оспорват се изводите на съда,включително за деянията по чл.321 ал.6 НК,оспорва се да има пороци на обвинителния акт по см. На чл.246 НПК.Като сочи да са налице „…известни несъвършенства в акта…“ се твърди,че фактическите параметри на обвинението са разбираеми,без да е налице „педантично структуриране на обвинителния акт“ като белег на “прекомерен формализъм”.Намира,че повторното отразяване в диспозитива на обвинителния акт на всички факти от обстоятелствената му част,е ненужно,а в диспозитивната част се посочва само правната квалификация и данни за самоличността на извършителя,доколкото „…Обвинителният акт представлява единство от обстоятелствена част и диспозитив,поради което последният обективира в обобщен вид основните факти,покриващи обективните и субективни признаци на престъплението.Повторното изписване в диспозитивната част на акта на всички релевирани и словно материализирани данни,при очертаване на правнозначимата фактическа обстановка е процесуално ненужно,а твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения в тази насока индицират прекомерен формализъм...“ с позоваване на Решение №352/24.09.2012 г. по н.д.№1195/2012 г.,III н.о.ВКС,Решение №360/14.11. 2008 г. по н. д. № 297/2008 г., II н. о. на ВКС,Решение № 50/06.02.2013 г. по н. д.№ 2040 /2012 г., II н.о.на ВКС,Решение №26/29.01.2015 г.по н. д.

№1812/2014 г., I н. о. ВКС,Решение № 180/01.06.2015 г. по н. д.№ 393/2015 г.,1-во н.о. на ВКС.

Сочи,че изпълнителното деяние на престъплението,за което е обвинен подс.Х. Г. е ясно описано в обстоятелствената част и съответства на изискването на ТР№4/12.03.2016 година на ОСНК на ВКС и ТР №2/07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. №2/2002 година,а при престъпна дейност на множество лица,част от която е извършена в съучастие е допустимо фактическите обстоятелства в обвинителния акт за един подсъдим да бъдат систематизирани на едно място.Доводите си,че в “…тези случаи обвинителният акт следва да е преценява в цялост като логическо единство на факти и обстоятелства…“ подкрепя с разписаното в Р№ 126/17.06.2016 г. по н.д.№360/2016 г.,II н.о.ВКС.

Намира,че описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт,относно правната квалификация на деянията „…позволява да се заключи,че непълнотата….касателно посредственото извършителство в заключителната му час представлява формален технически пропуск, който не накърнява правото на защита на подсъдимите“ и не маже да се оцени като липса на реквизити , водещи до противоречие между обстоятелствената част и диапозитива.Сочи се,че неправилно съдът е посочил необходимост от разширяване на инкриминирания период,поради подробно предходно описание на поведение на 2 подсъдимите.

Обобщително се възразяват изводите на съда,че са налице пороци,касателно обвиненията по чл. 255 НК.Твърди се,че “…съдът по никакъв начин не е съобразил спецификата на данъчните престъпления“,които са със сложен механизъм на извършване,утежнен от „специфичната материя“.

В частния протест са изложени пространни съображения,свързани с естеството на престъпление от този вид,като се сочи,че са приложими специфични изисквания на ЕС по ДФЕС, Директива 2017/1371/ЕС и Директива 2012/13/ЕС,касателно установени минимални стандарти за информиране на обвиняемите във връзка с повдигнатото обвинение и достъп до материалите по делото.Изложени са доводи във връзка с разписаното в чл.6 и чл.7 на Директива 2012/13/ЕС.

Сторено е оплакване,че „…протестирането определение на съда е в противоречие с Член 325 ДФЕС и Директива (ЕС) 2017/1371 (PIF)-ефективно наказателно преследване на измами с ДДС…“ ,като са изложени доводи по анализ на разписаното в посочените актове.

В обобщение,като се сочи,че не са налице процесуални нарушения от категорията на съществените,а обвинителният акт е изготвен съобразно изискванията на чл.246 НПК и Закона,и в достатъчна степен са описани съставомерните факти и обстоятелства,се иска въззивният съд да отмени като незаконосъобразно атакуваното определение и да върне делото на първия съд за продължаване на съдебно-следствените действия по разглеждане на наказателното дело.

Настоящият съдебен състав съобрази изложеното в частния протест и материалите по делото,и като провери атакувания съдебен акт намира,че частния протест е допустим,а преценен по същество-неоснователен.

Съображенията са следните:

Процесуалното развитие на делото сочи следното:

В Специализирана прокуратура е образувано и водено ДП №33/2016г. по описа на СОСП, пр.пр.№ СпП-294/2015 година по описа на Специализирана прокуратура,като след проведено разследване материалите по делото са внесени с обвинителен акт,вх.№ПД № 59/11.07.2019г. на Специализирана прокуратура в Специализирания наказателен съд срещу:

1.Г. М. Д. за извършени престъпления по чл.321 ал.6 НК и чл.255 ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1,т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 НК

2. П. Т. Д. за извършени престъпления по чл.321 ал.6 НК и чл.255 ал.3 вр. ал.1,т.2, пр. 1, т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК,

3. И. П. Д. за извършени престъпления по чл.321 ал.6 НК и чл.255 ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК,

4. Х. Д. Г. за извършени престъпления по чл. 255 ал.3 вр.ал.1, т.2, пр.1,т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1НК,като е образувано нохд № 2414/2019г. по описа на Специализиран наказателен съд.

3

В проведено съдебно заседание на 18.09.2019 година състав на съда е дал ход на разпоредително заседание и е изслушал страните по въпросите,разписани в чл.248 НПК.В хода на това проведено разпоредително заседание защитата на подс.Г./адв.К./,на подс.Г. Д.

/адв.М./,на подс.П. Д. /адв.А. и на подс.И. Д. /адв.С./ са сторили възлражение по чл.248 ал.1 т.3 НПК за допусснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правото на защита на обвинените лица,конкретно свързани с изготвения обвинителен акт и годността му да постави фактически рамки на обвинението и началото на съдебно следствие.Изложили са подробни съображения за всеки от предадените на съд,като самите подсъдими са поддържали доводите на защитниците си.

Поискано е прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Прокуратурата за отстраняване на посочените конкретни оплаквания и изготвяне на нов обвинителен акт,съответен на нормата на чл.246 ал.2 НПК.

Първият съд е приел,че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до ограничаване правото на защита на обвинените лица и защитата им,като е намерил,че обвинителният акт отговаря на изискванията ,които Законът поставя към него в чл.246 ал.2 НПК.

Изложил е съображения по този свой обобщаващ извод.

Този съдебен акт е атакуван по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 НПК и с Определение №1160 /01.10.2019 година,постановено по внчд№490/2019 година на АСНС,е потвърден.

Постановена е Присъда №260007/08.06.2022 година.

Съгласно § 43 от преходните и заключителния разпоредби на ЗИДЗСВ,обн.ДВ,бр.32 от 2022 година,в сила от 27.07.2022 година Специализиран наказателен съд,Апелативен специализиран наказателен съд,Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура се закриват.Постановената присъда №26007/08.06.2022г. на СпНС по нохд №2414/2019 година е протестирана и обжалвана пред Апелативен съд-София.С Решение №138/20.04.2023 година, постановено по внохд №70/2023 година на Апелативен съд-София е отменена присъда №26007 /08.06.2022 г. на СпНС по нохд № 2414 /2019 година и делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав в стадия на разпоредителното заседание.

Изложени са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения Образувано е нохд № 5717/2023г. по описа на СГС.

На 07.10.2025 година е проведено съдебно заседание,а след представяне на писмени документи ,удостоверяващи настъпила смърт на подс.Г. М. Д.,наказателното производство по отношение на нея е прекратено.

Проведено е разпоредително съдебно заседание.

Страните са заявили доводи по чл.248 НПК,като защитата отново е направила възражения за допуснати съществени процесуални нарушения,основавайки се на предходни искания и възражения в тази насока,като е претендирано прекратяване на съдебното 4 производство и връщане на делото на Прокуратурата,с оглед и на доводите,посочени във въззивно Решение №138/20.04.2023 година, постановено по внохд №70/2023 година на Апелативен съд-София.

С Определение №1457/07.10.2025 година на Софийски градски съд по нохд № 5717/2023 година съдебното производство е прекратено,поради съществени нарушения,допуснати в хода на досъдебното производство.Този съдебен акт е атакуван от прокурора по реда на съдебния контрол пред настоящия съдебен състав.

Неоснователно в частния протест е оспорен обобщаващия извод на първия съд,с който съда приема да са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителен акт.

На първо място следва да се посочи,че в посоченото по-горе Решение №138/20.04.2023 година, постановено по внохд №70/2023 година на Апелативен съд-София,с което е отменена присъда №26007/08.06.2022 г. на СпНС по нохд № 2414/2019 година и делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав в стадия на разпоредителното заседание подробно са очертани допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,които са довели до нарушаване правата на обвинените по наказателно-правния спор лица,и са отстраними.

Видно е,че в това свое решение,вж.стр.25 и следващите,въззивния състав на АССофия,след като е изложил принципните си съображения по редовността и годността на един обвинителен акт да очертае фактическите рамки на обвинението и да постави началото на съдебно производство ,ценена на основание разписаното в чл.246 НПК е посочил,касателно обвинението против подс. Х. Г.,стр.26,посл.абзац и стр.27-ма „Налице е напълно неясна обвинителна теза,доколкото от обвинителния акт може да се предположи,че се касае за хипотеза на посредствено извършителство,която теза обаче влиза в явно противоречие диспозитива на акта,в който избраната словесна форма сочи,че подс.Г. сам е съставил документите с невярно съдържание“.Подробно след това съдът е анализирал отражението на тази неяснота както върху правото на подсъдимото лице да се защити ефективно по фактите/с оглед анализ и на поведението на счетоводителката П./,така и върху волята на решаващия съд,като е посочил,че „Именно противоречието в обвинителната теза е предпоставило и противоречието във волята на съда относно фактическите действия,от които е обусловена съставомерността на деянието,за което подс.Г. е предаден на съд и осъден.Тази вътрешна противоречивост на обвинителния акт се отнася до централен въпрос,подлежащ на разглеждане в наказателния процес-в какво се състои деянието и механизма на извършването му,а оттам и в какво се изразява неговата противоправност“.