Присъда № 16 от 04.05.2026, Окръжен съд - Перник

Мотиви към присъда № 16/04.05.2026, постановена по в.н.о.х.д. № 103/2026г. по описа на Окръжен съд-Перник.

С присъда № 5/30.01.2026г., постановена по н.о.х.д. № 1471/2024г. по описа на Районен съд – Перник съдът е признал подсъдимия В. К. Й. с ЕГН:

********** за виновен в това, че:

1. На 25.12.2022 г., около 22,00 часа, в ***, общ. ***, в двора на имот, разположен в махала ***, в съучастие с Т. Т. Д. като съизвършител, унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на Й. В. Й. - скъсал оградна мрежа, изработена от полиетилен (зебло), на стойност 3,91 лв., счупил 2 бр. охранителни камери, всяка на стойност от 54 лв., счупил стъклопакет на стойност 55,83 лв., монтиран на врата на баня, срязал с нож покривало на беседка на стойност 95 лв., счупил керамична саксия на стойност 8 лв. и две пластмасови саксии, всяка на стойност от 2 лв., и повредил противозаконно чужди движими вещи, собственост на Й. В. Й. - деформирал на няколко места алуминиева външна врата, вдлъбвайки я навътре, с което причинил повреда на стойност 70 лв., отскубнал от стена на разположена в имота къща декоративна дървена греда, с което причинил повреда на стойност 16 лв., като всички причинени имуществени вреди са на обща стойност 360,74 лв., поради което на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години.

2. На 25.12.2022 г., около 22,00 часа, в ***, общ. ***, махала ***, в съучастие с Т. Т. Д. като съизвършител, се заканил с убийство на Й. В. Й. и М.

Е. М. с думите „Вуйчо, аз ще те утрепам тази вечер, ще те заколям, това ще ти е последната Коледа, ще Ви отлежим не ми пука!, Това ще Ви е последната Коледа, ще Ви избия като пилци!, Тука живот за Вас повече няма да има, ще Ви запаля, ще Ви заколя, боклуци мръсни!, Вие тука няма да спите спокойно повече, ще Ви убия!“, като едновременно с това държал нож в дясната си ръка, а в панталона, с който бил облечен, имал пистолет и това заканване би могло да възбуди у Й. и М. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 23, ал.1 НК по отношение подсъдимия В. К. Й. е определено едно общо наказание от една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Т. Т. Д. с ЕГН:

********** за виновен в това, че:

1. На 25.12.2022 г., около 22,00 часа, в ***, общ. ***, в двора на имот, разположен в махала ***, в съучастие като извършител с В. К. Й. съизвършител, унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на Й. В. Й. - скъсал оградна мрежа, изработена от полиетилен (зебло), на стойност 3,91 лв., счупил 2 бр. охранителни камери, всяка на стойност от 54 1 лв., счупил стъклопакет на стойност 55,83 лв., монтиран на врата на баня, срязал с нож покривало на беседка на стойност 95 лв., счупил керамична саксия на стойност 8 лв. и две пластмасови саксии, всяка на стойност от 2 лв., и повредил противозаконно чужди движими вещи, собственост на Й. В. Й. деформирал на няколко места алуминиева външна врата, вдлъбвайки я навътре, с което причинил повреда на стойност 70 лв., отскубнал от стена на разположена в имота къща декоративна дървена греда, с което причинил повреда на стойност 16 лв., като всички причинени имуществени вреди са на обща стойност 360,74 лв., поради което на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години.

2. На 25.12.2022 г., около 22,00 часа, в ***, общ. ***, махала ***, в съучастие като извършител с В. К. Й. - съизвършител, се заканил с убийство на Й. В. Й. и М. Е. М. с думите „Ще Ви отрежа главите!, Животът, за Вас тук приключи!, Това ще Ви е последната Коледа!“, като едновременно с това държал брадва в дясната си ръка, а на колана на панталона, с който бил облечен имал захванати ножове и това заканване би могло да възбуди у Й. и М. основателен страх за осъществяването му поради което и на основание чл.

144, ал. 3, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 23, ал.1 НК по отношение подсъдимия Т. Т. Д. е определено едно общо наказание от една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години.

Съдът се е произнесъл по отговорността за разноските и веществените доказателства.

Присъдата е обжалвана от двамата подсъдими чрез техния защитник – адв. Б.. Въззивните жалби и допълненията към тях са идентични, като промяна има само в имената на подсъдимия, за когото се отнасят. Излагат се доводи, че в противоречие със закона и константната съдебна практика съдът е осъдил подсъдимите за извършено в съучастие престъпление по чл. 216, ал.1 НК при наличие на доказателства, че деянието е наказуемо по чл. 216, ал.4, вр. чл. 218в, т.1 НК. Посочва се, че тъжба или искане по чл. 287, ал.5 НПК няма, поради което съдът няма право да постанови осъдителна присъда за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, следователно съдът следва да оправдае подсъдимите по това обвинение. Акцентира се и върху това, че съдът е следвало да посочи с кои точно действия всеки от съучастниците е допринесъл за настъпването на престъпния резултат.

Относно обвинението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК се възразява, че присъдата не може да почива единствено на показания, четени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Твърди се, че освен показанията на св. Й., М., И., С., С., У. и С. З., прочетени по реда на чл. 281, ал.4 НПК, няма други доказателства, които да сочат, че подсъдимите са осъществили престъпния състав. Аргументирана е тезата, защо съдът не е извършил подробен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност при спазване на разпоредбата на чл. 107, ал.3 2

НПК. Сочи се, че освен това липсва и друг елемент от състава на престъплението, тъй като заканите (ако въобще са изречени такива) не са били възприети като реални и можещи да възбудят основателен страх от осъществяването им, защото е възникнал случаен инцидент в резултат на семеен скандал между роднини в семеен имот. Обосновава се и допуснато от съда абсолютно процесуално нарушение – липса на мотиви. Моли се присъдата да бъде отменена в осъдителната част и подсъдимите да бъдат оправдани.

В съдебно заседание пред ПОС прокурорът счита, че първоинстанционната присъда е обоснована и законосъобразна, с оглед което предлага същата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимите намира присъдата за постановена при множество процесуални нарушения, като поддържа изложеното във въззивната жалба, с оглед което моли присъдата да бъде отменена и подсъдимите да бъдат оправдани. Подсъдимите в лична защита поддържат казаното от защитника си. В последната си дума, молят да бъдат оправдани.

Окръжен съд – П., след като обсъди доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, съобразно правомощията си по чл. 313 и сл. от НПК, провери изцяло законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт и намери следното:

ПРС е събрал необходимия обем от доказателства, които имат значение за правилното решаване на делото, като настоящият състав след цялостно обсъждане на доказателствата по делото намира фактическата обстановка, приета за установена от районния съд за правилна, като приема за установено и следното:

1) Когато подсъдимият Д. видял св. М. и се провикнал „Те я М., която се крие като мишка!, тя реагирала, като казала, че не се крие и го попитала какво иска, при което той се заканил с думите „Ще Ви отрежа главите!“.

2) Свидетелката Б. Й. и подсъдимите директно тръгнали към пострадалите. Докато вървели и тримата крещели към тях „Боклуци, нещастници, топачи!“. В този момент св. М. М. извадила телефона си, за да заснеме видеоклип, на който да се вижда как подсъдимите и св. Б. Й. заплашват нея и съпругът й. Св. Й. се ядосала, взела телефона от ръцете на св.

М. и го ударила в земята но същият не се разглобил. Не се установи от доказателствата по делото обстоятелството, че пострадалата М. се дръпнала назад и се навела да си вземе телефона, при което подсъдимият Д. отново се заканил да й отреже главата.

Фактическата обстановка, която се установява по делото, е следната:

Подсъдимият В. К. Й. с ЕГН ********** е роден на *** в ***, българин, *** образование, неженен, ***, неосъждан, с постоянен адрес ***.

Подсъдимият Т. Т. Д., с ЕГН ********** е роден на *** в ***, българин, *** образование, неженен, ***, неосъждан, с постоянен адрес ***.

Свидетелите Й. В. Й. и М. Е. М. се намирали във фактическо съпружеско съжителство от над 15 години. От съвместното си съжителство 3 имали син В., който към инкриминираната по делото дата бил навършил *** години. Семейството се било установило в къща, разположена в ***, общ. ***, махала ***. На този адрес живеели и подсъдимите, като подсъдимият Т. Д. съжителствал на семейни начала със свидетелката Б. В. Й., която е майка на подсъдимия В. Й. и сестра на пострадалия Й. Й.. Къщата, която двете семейства обитавали се състояла от три етажа и се намирала в режим на съсобственост между пострадалия Й. и свидетелката Й.. Пострадалият бил собственик на част от първия етаж и на целия трети етаж, а сестра му притежавала останалата част от първия етаж, както и целия втори етаж.

Пострадалите разполагали със самостоятелен вход за къщата, който бил обособен в нейната задна част, а подсъдимите и свидетелката Й. ползвали входа от източната й страна. Входната врата за частта от къщата, в която живеели свидетелите Й. и М., била алуминиева. Непосредствено до нея имало друга врата, също изработена от алуминиева дограма, с монтиран в горната половина стъклопакет, която водела към помещение, обособено като баня.

Третият етаж от къщата разполагал с прилежаща тераса, до която имало достъп по външни бетонни стълби. На терасата пострадалите били поставили три саксии с цветя - една керамична и две пластмасови. И трите саксии били закупени от пострадалия Й. Й..

Прилежащото към имота дворно място също било поделено между съсобствениците при равни части. Самото дворно място било разделено по средата с телена мрежа и всеки от съсобствениците упражнявал самостоятелно владение върху своята обособена част. Оградната мрежа започвала от входната порта на имота и продължавала до средната част на къщата, където имало дървена врата, която водела към помещение, ползвано от пострадалите като механа. В долната половина стената около тази врата била облицована с декоративен камък, над който имало захванати с дюбели декоративни дървени летви (греди). Там оградната мрежа била свързана с мрежа, направена от полиетилен (зебло), дълга около три метра, която свидетелят Й. бил закупил. В своята част от дворното място същият бил разположил беседка, изработена от метална конструкция с кръгъл текстилен покрив (тента), който съвсем наскоро бил подменил с нов. На къщата пострадалият бил монтирал две охранителни камери за видеонаблюдение, а на навес в двора имал поставена още една камера, която била насочена към улицата.

Независимо, че двете семейства обитавали една къща, същите не поддържали добри отношения помежду си. До инкриминираната по делото дата между тях не били възниквали сериозни конфликти, но в началото на месец декември 2022 г. подсъдимият В. Й. си въобразил, че неговият вуйчо, а именно пострадалият Й. Й. е съобщил на полицията за извършено от него престъпление. Последният неведнъж водил разговори с племенника си в тази връзка, като му бил обяснил, че не е отговорен за проблемите му с полицията, но между двамата останало известно напрежение.