Акт от 27.06.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 1220/2023
- Подписан
- 27.06.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 ал.1-4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 ал.1-4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 ал.1-4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 ал.1-4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 71 · Закон за местните данъци и такси
О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 1615/27.6.2023г.
Административен съд-Пловдив,
ХХХ състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година по АД № 1220 по описа на съда за
2023 година, председателствано от
СЪДИЯ : СВЕТОМИР БАБАКОВ за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.М.К. *** против уведомително писмо изх. № 23СГ-65/20.04.2023 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив.
Постъпила е относимата административна преписка.
С цитираното уведомително писмо, жалбоподателят в отговор на негова жалба с вх. № 23СГ-65/13.03.2023 г. е уведомен, кои са законовите хипотези, в които не се дължи ТБО, съгласно ЗМДТ и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив.
В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда Изх. № 23СГ-65-/1/12.06.23 г. се съдържа становище от упълномощен юрисконсулт по жалбата на К.. Твърди се, че жалбата е недопустима, алтернативно неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е недопустима.
Оспореното в настоящото производство уведомително писмо не е индивидуален административен акт, същото не представлява властническо волеизявление на орган на власт, с него не се създават права или задължения на жалбоподателя, нито се засягат негови права и законни интереси поради което не попада в нито една от хипотезите на чл. 21 ал.1-4 от АПК.
Същото писмо има изцяло уведомителен характер, с него на жалбоподателя се разясняват подробно хипотезите, в които се дължи ТБО, кои са компонентите, определени в чл. 71 от ЗМДТ, както и за кой компонент от ценообразуването на ТБО е допустимо освобождаване от ТБО, както и в кои случаи може да настъпи освобождаване. Цитирано е решение на ОС Пловдив, с което са определение промилите за облагане на ТБО.
Ето защо атакуваното уведомително писмо изх. № 23СГ-65/20.04.2023 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив не представлява административен акт и жалбата срещу него следва да бъда оставена без разглеждане. На обжалване пред съд подлежи акт, с който на жалбоподателя бъдат начислени конкретни задължения за местен данък и ТБО, но органът не може да бъде задължен от съда да издаде такъв, поради което няма как да бъде уважено и искането, съдът да изпрати жалбата по подведомственост с указания в тази насока.
От страна на органа е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова му се дължи, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.3 от АПК в минимален размер съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
Ето защо, на основание чл. 159, т. 1 от АПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В.М.К. *** против уведомително писмо изх. № 23СГ-65/20.04.2023 г. на директора на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. 1220/23 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА В.М.К. ***, ЕГН **********
*** сумата от 100/сто/ лева разноски.
Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок пред ВАС.
СЪДИЯ: