Решение № 53 от 24.03.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Свищов, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20244150100778 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата В. М. Б., чрез пълномощника адв. Д. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № CN 2793082/21.06.2023г., сключен с „K.“ ЕАД. Съгласно договора е получила кредит в размер на 200 лева, при срок на кредита – 1 месец. Твърди се, че съгласно чл. 4.1 от Договора е следвало да сключи Договор за предоставено на поръчителство с дружеството "A." ЕООД за обезпечаване на кредита. Навежда твърдение, че сключила договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2023 г. с ответното дружество, по което следвало да заплати възнаграждение в размер на 100,00 лева. Твърди, че заплатила по този договор за поръчителство към ответното дружество сумата от 80,00 лева. Счита, че Договора за предоставяне на поръчителство от 21.06.2023 г., сключен с "A." ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, на основание чл. 26, ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, тъй като накърнявало добрите нрави, налице била нееквивалентност между престациите, тъй като сумата, която се претендира била в размер над 50 % от сумата на отпуснатия кредит – 100,00 лв. и се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, а отделно от това, сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателят да получава нещо насреща, а само увеличавал дължимата сума с над 50 %. На следващо място, заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко 1 свързано с договора за потребителския кредит. Доколкото сключването на Договора за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на договора за потребителски кредит, без когото последния не може да бъде сключен, налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването за размера на ГПР. От друга страна, при справка в ТР се установявало, че едноличен собственик на капитала на "A." ЕООД е "K." АД, като печалбата на първото дружество от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "K." АД. Поради това, при сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "K." АД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за избягване ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, На следващо място, Договора за поръчителство бил нищожен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП. В случая налице било нарушено изискването за добросъвестност и справедливост, което довело до неравноправие на правата на страните, а освен това Договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Моли да бъде да постановено решение, с което да бъде осъден ответникът "A." ЕООД да заплати на ищеца сумата от 80 лева – недължимо платена сума по „Договор за предоставяне на поръчителство“ от 21.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане. Претендира разноски. В писмена молба преди съдебно заседание прави оттегляне на предявения иск за разликата от над 5,84 лева до 80,00 лева – недължимо платено по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 21.06. 2023г.. , като заявява, че не претендира разноски върху оттеглената част от иска. Представя списък на разноските – за ДТ и адвокатско възнаграждение.

Ответникът „A.“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Не оспорва, че между ищеца и K. ЕАД е сключен договор за потребителски кредит от 21.06.2023г., както и не оспорва, че във връзка с обезпечаване на този кредит между страните по делото е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че със сключването на този договор се е задължил като поръчител да гарантира задължението на ищеца по договора за кредит, за която услуга било дължимо възнаграждение в размер на 54,30 лева, погасяването на което било разсрочено на 3 месечни вноски, съгласно погасителен план. Счита, че размерът на това възнаграждение бил съобразен с риска, който ответника поема – възнаграждението било дължимо само за периода на предоставяне на услугите, като към датата на подаване на исковата молба задължението за предоставяне на поръчителство било изцяло предсрочно доброволно погасено. Не оспорва, че ищецът е извършил 2 плащания по сметка ответника, като оспорва, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 80 лева, представляващи възнаграждение за предоставеното поръчителство. Твърди, че на ответника била заплатена сумата 5,84 лева, поради което ако бъде приет за нищожен договора, следвало да бъде върната сумата от 5,84 лева, като недължимо платена, а не претендираната сума от 80,00 лева. Посочва, че не отговаряло на истината твърдението, че кредитополучателят бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство, което да служи за обезпечение на главното задължение по договора за кредит. Твърди, че възнаграждението на поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно чл. 3 б. ж. от Директива 2008/48/ЕО. Посочва, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител било изцяло доброволно и зависело от избора на конкретния клиент, като сключването на този договор не бил задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението на поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР. Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал с подписването на договора за кредит, като се знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя A., по който бъдещ договор K. ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора, поради което и не било общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Счита, че наличието на свързаност между ответното дружество и K. ЕАД само по себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба взема становище за неоснователност на предявения срещу дружеството иск, както и прави възражение за липса на предпоставки за приложение на чл. 38 от Закона за адвокатурата, а в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 21.06.2023г. между „K.“ ЕАД и В. М. Б. , е сключен договор за потребителски кредит № 2793082, по силата на който „K.“ АД се задължил да предостави на ищцата потребителски кредит, в размер на200 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. Част от договора е и погасителен план за 3 вноски с посочен падеж, главница, лихва и обща размер на вноската. В чл. 4 от същия договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с 3 одобрен от K. гарант поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В, ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /

По делото не се спори, а това се установява и от писмените доказателства, че на 21.06.2023г.- датата на сключване на договора между "K." ЕАД и ищцата В. М. Б., последната и ответникът са сключили Договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който "A." ЕООД, е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с "K." ЕАД, по силата на който да отговаря пред "K." ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено в размер на 54,30 лева, платимо на три вноски в посочените размери. Видно от договора за поръчителство, В. Б. е следвало да заплаща възнаграждението, като "K." ЕАД е овластено вместо поръчителя "A." ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договорсъгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.

По делото не е спорно, че "K." ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът "K." ЕАД е едноличен собственик на капитала на "A." ЕООД.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).

По делото не се спори, че ищеца е погасил предсрочно задълженията си по процесният договор за кредит, видно и от удостоверение 134012 от 11.10.2024г. на K. ЕАД. Не се спори и, че в полза на ответника "A." ЕООД е заплатено възнаграждение в размер на 5,84 лева, което се установява и от приетата справка-извлечение от системата на A. ЕООД. Установи се от удостоверение за липса на задължения № 1094885/11.10.2024г. , че към 4

11.10.2024 ищцата не дължи суми и няма задължения по договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2023г..

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.

С молба вх. № 229/14.01.2025г. при Районен съд Свищов именувана писмено становище, ищцата В. Б., чрез пълномощника адв. Д. М. от АК Пловдив оттегля предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за разликата от 5,84 лева до 80,00 лева – недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2023г.. , с оглед на представена от ответника справка за извършени плащания. Съобразявайки направеното оттеглене от ищцата на този иск за разликата от 5,84 лева до предявения размер от 80,00 лева, както и обстоятелството, че не е необходимо становище на ответника, тъй като оттеглянето е направено до приключване на първото заседание по делото, отчитайки, че съдът не се е произнесъл по така направеното оттегляне над посочения размер, намери, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на иска по чл. 55 от ЗЗД за разликата от 5,84 лева до 80,00 лева - главница – недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 21.06.2023г.. ,поради оттегляне на иска от ищцата В. М. Б. за разликата от 5,84 лева до предявения размер от 80,00 лева – главница.