Решение № 244 от 27.10.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. С., 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500347 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №623/27.07.2023г. по гр.д.

№4869/2022г. на С.ски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от П. П. Р. против Д. Н. В. искове, както следва: иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че Д. В. владее без правно основание 80-90 кв.м. от ПИ №*** и за осъждането му да предаде владението на тази част на П. П. Р.; иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на Д. Н. В. да премахне изградените на границата входно-изходна врата и стълбище и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване. С Решението са присъдени разноски на ответника.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство П.

П. Р. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Въззивникът П. Р. чрез пълномощниците си адв. Ч. и адв. С. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че съдът приел безкритично заключението на вещото лице, което обаче било противоречиво и възниквали съмнения в неговата правилност.

Намира за неубедително твърдението на вещото лице, че за изграждането на входно1 изходната врата и стълбище не се изисквало разрешение за строеж, респ. не било задължително предварителното съгласие на съседа – ищец. Това били трайни, а не временни строителни конструкции. Противоречало си заключението в частите, в които е посочено, че стълбището подлежало на премахване, но това било безсмислено.

Заключението било и непълно, тъй като вещото лице не отговорило на третия поставен му въпрос, като следвало да извърши конкретно изчисление, а съдът преценявал иска дали е основателен. Въззивникът счита, че от представените по делото документи се установило, че процесният имотен правоъгълник влиза в неговите имотни граници. От свидетелите се установило, че двете съоръжения били изградени за преминаване на ответника през имота на ищеца. От показанията на свид. Т. се установило, че стълбището било направено в имота на ищеца. Въззивникът счита, че районният съд при произнасянето си по искането за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза се е произнесъл без да изложи мотиви на неуважаването му. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство Д. Н. В., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба въззиваемият чрез пълномощниците си адв. Б. и адв. Ч. оспорва същата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че съдът е изследвал задълбочено събраните по делото доказателства и изготвеното заключение по назначената СТЕ и е достигнал до правилни, законосъобразни и обосновани правни изводи. Намира за несъстоятелен направения в жалбата анализ на твърдените противоречия в заключението на вещото лице. За основателността на иска по чл.109 от ЗС бил ирелевантен въпроса имало ли е или не разрешение за строеж на входно-изходната врата и стълбище. Следвало да се докаже неоснователно действие, което създава пречки, затруднения на ищеца да упражнява своето право. Такова не се установило. Неоснователно било и твърдението за допуснато процесуално нарушение при произнасянето на съда по искането за назначаване на повторна СТЕ, като и самото искане било немотивирано. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По направеното с въззивната жалба доказателствено искане за назначаване на повторна СТЕ, въззивният съд се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като го е оставил без уважение като неоснователно.

В с.з., въззивникът П. П. Р. , редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Ч., който поддържа подадената жалба 2 по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции.

В с.з. въззиваемият Д. Н. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Ц. Б., която заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа съображенията, изложени в отговора на жалбата. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: ревандикационен иск по чл.108 от ЗС по отношение на 80-90 кв.м. от ПИ №***, иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника Д. Н. В. да премахне изградените на границата входноизходна врата и стълбище и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване.

Предявените искове са допустими. Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.

3

І. По отношение на иска по чл.108 от ЗС:

За да бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот, с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо да бъдат налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на процесния имот, имотът да се намира във владение или държане на ответника и последният да няма основание за това. Тези три кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно. Доказателствената тежест за установяване на първите две предпоставки се носи от ищеца, а по отношение на третата – ответникът следва да установи наличие на основание за владение на имота.

В случая, предмет на ревандикационния иск /с оглед уточненията, направени в о.с.з от 07.04.2023г. пред СлРС, л.82 от първоинстанционното производство/ е част от поземлен имот №***, находящ се в м. „Среди дол“, гр. С., с площ около 8090кв.м., представляващо тясна правоъгълна част в северозападната част на имота.

Съгласно заключението на вещото лице, което настоящия състав кредитира като обосновано и дадено от вещо лице, в чиято компетентност съдът няма основания да се съмнява, въпросната празна правоъгълна част на място е в имотните граници на ПИ с идентификатор №*** и е с площ от 16 кв.м., изчислена чрез опцията „измерване на площ“ от КАИС на АГКК, с материализирани граници от трите страни и отворена на югоизток към самия ПИ №***. Следователно първият елемент от фактическия състав е установен – ищецът е собственик на процесното място.

Следващият елемент от фактическия състав на чл.108 от ЗС – процесната част да се владее от ответника, който е в доказателствената тежест на ищеца, не е установен по никакъв начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Напротив, от заключението на СТЕ с установява на първо място, че на място не е установено част от имот №***, в т.ч. процесната правоъгълна част, да е оградена от оградата, изградена за имоти №448 и №485. Освен това, във въпросното правоъгълно място, в „дъното му“ самият ищец е изградил паянтова постройка, използвана от него като складова площ и обем, неотразена на кадастралната карта, като при изглаждането й са използвани оградата на ПИ №*** /собственост на дъщерята на ответника/ и сграда с идентификатор №***, построена в ПИ №***

/собственост на ищеца/.

Следва да се посочи, че процесните стълбище, площадка и входна врата /предмет на иска по чл.109 от ЗС/ не са изградени в имот №***, собственост на ищеца /арг. заключението на СТЕ/, още по-малко в процесното правоъгълно място.

В тази насока съдът не кредитира показанията на свид. Т., които са противоречиви и неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал. Освен това свид. Т. не е посочил точно в коя част на имота на ищеца са изградени въпросните съоръжения, а в края на показанията си изрично е посочил, че в правоъгълника има 4 поставено нещо като килерче. В тази си част показанията се допълват със заключението на вещото лице относно изграждането на паянтова постройка в дъното на процесното правоъгълно място в имота на ищеца. Следователно процесното място се ползва от самия ищец, като влизащо в границите на неговия имот и чрез изграждането на паянтова постройка в него, на самата граница, ползвана от ищеца.

Доказателства относно наличието на установено владение от страна на ответника върху процесното място няма ангажирани. Твърдението на ищеца за такова се явява изцяло неоснователно и недоказано.

Поради липсата на втората кумулативна предпоставка – неустановено владения на ответника върху процесния имот, отпада необходимостта да се изследва наличието на третата такава.

С оглед липсата на втората кумулативна предпоставка на фактическия състав на ревандикационния иск, същият се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

ІІ. По отношение на иска по чл.109 от ЗС:

Вторият обективно кумулативно съединен иск е негаторният иск по чл.109 от ЗС – иск за защита на собственика срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен искът по чл.109 от ЗС, е необходимо да бъдат налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот и неговото право на собственост да е нарушено от ответника с неоснователно действие или състояние. Тези две кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно. Всякакви противоправни действия, които пречат на собственика да упражнява своето право, са предпоставка за предявяване на негаторния иск. Тези въздействия трябва да продължават и към момента на завеждане на иска или да съществува опасност, че и занапред те ще продължават или да са останали трайни последици от нарушението.

Както бе посочено по-горе, по делото е установено, че процесната част от ПИ №***, безспорно е собственост на ищеца П. Р..

По делото обаче ищецът следа да установи наличие на неоснователно действие или състояние, с което ответникът да нарушават неговото право на собственост, да му пречат да го упражнява върху процесния имот.