Решение № 3740 от 13.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3740 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора М. Г. М. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511357 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20142826/21.06.2021г. изменено по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските с Определение № 20198369/14.10.2021г. по гр.д.№ 26089 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 82-ри състав Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул. „Витоша” № 2 е осъдена да заплати на Д. А. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „*******” № ******* и съдебен адрес: адв. Д. В., гр. София, ул. „******* ******* сумите, както следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.2 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 300лв., ведно със законната лихва от 12.12.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 24.08.2017г. до 10.11.2017г., причинени от обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК по ДП № 227ЗМК-852/2017г. по описа на 03-то РУ на СДВР, пр.пр. № 7430/2017г. на СРП, производството по което е прекратено с Постановление от 10.11.2017г.; сумата от 1200лв., ведно със законната лихва от 12.12.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за 1 претърпени имуществени вреди за периода от 24.08.2017г. до 10.11.2017г., на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 224,57лв., представляващи разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска за обезщетение на претърпени неимуществени вреди за горницата над 300лв. до предявения размер от 3 000лв . , както и за лихва за забава на плащането на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 10.11.2017г. до 11.12.2017г.; както и иска за обезщетение за забава на плащането на 1200лв. за периода от 10.11.2017г. до 11.12.2017г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25119622/16.07.2021г. от ищеца Д. А. Д., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди бил несъразмерно малък. Посочил е, че му била извършена полицейска регистрация като обвиняем за престъпление от общ характер, по това време бил третиран като престъпник, унизен, тази регистрация била пряка последица от повдигнатото обвинение. Наложило му се да отделя време за процесуалните действия по делото, негативните последици и до днес не били отшумели. Обстоятелството че бил вече осъждан и то само веднъж не променяло фактическата не следвало да се съобразява, защото вече бил реабилитиран преди да бъде привлечен като обвиняем през 2017г. Лихва се дължала върху обезщетенията и за периода от 10.11.2017г. до 11.12.2017г. Постановлението за прекратяване било от 10.11.2017г. и от този момент се дължала лихвата, а не от 12.12.2017г., както приел СРС Постановлението произвеждало действие от постановяването му, възможността за обжалване не променяло това обстоятелство . Претендирал е разноски.

Въззиваемият - ответник по исковете – Прокуратурата на Република България е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Определеният размер на обезщетението съответствал на претърпените вреди, тяхната интензивност и продължителност, спазен бил принципа по чл. 52 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2011009/19.06.2020г. по регистъра на СРС на Д. А. Д., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република с която е поискал от съда на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 пр. 2 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от 10.11.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 24.08.2017г. до 10.11.2017г., причинени от обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК по ДП № 227ЗМК-852/2017г. по описа на 03-то РУ на СДВР, пр.пр. № 7430/2017г. на СРП, производството по което е прекратено с Постановление от 10.11.2017г.; сумата от 1200лв., ведно със законната лихва от 10.11.2017г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 24.08.2017г. до 10.11.2017г., причинени от обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК по ДП № 227ЗМК-852/2017г. по описа на 03-то РУ на СДВР, пр.пр. № 7430/2017г. на СРП. Навел е твърдения, че на 24.08.2017г. бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство, бил разпитан като обвиняем, определена му била мярка за неотклонение „подписка”, направена му била полицейска регистрация, на 06.10.2017г. му били предявени материалите по делото, като с Постановление от 10.11.2017г. досъдебното производство било прекратено поради липса на извършено престъпление. Посочил е, че така повдигнато обвинение накърнило доброто му име и чест на уважаван гражданин за срок от 3 месеца, наложило се да се съобразява с мярката за неотклонение и да отдели време за да участва в процесуалните действия, да се подготви и да организира защитата си. Особена обида и унижение била полицейската регистрация, по време на която се чувствал дълбоко унизен и третиран като престъпник. Познати и приятели променили отношението си след като разбрали за обвинението, отдръпнали се, наложило се да обяснява, че не е извършител на престъпление, да полага специални грижи за спокойствие на семейството му. Воденото производство му причинило стрес, нервност и безпокойство, негативните последици и до момента не били отшумели. Направил разходи за възнаграждение за адвокат по наказателното дело в размер на 1200лв. Претендирал е разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Република Българя, в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Навел е твърдения, че не било 3 установено прекратителното постановление да е влязло в сила, не било установено ищецът да е претърпял вреди, за обезщетяване на които е предявил исковете.

Срещу ищеца били водени и други наказателни производство, по някои от тях имало влезли в сила присъди и извод, че процесното такова накърнило доброто му име не можело да се обоснове.

Действията на Прокуратурата били в рамките на правнорегламентираните, размер на претенцията бил прекомерен, мярката за неотклонение била найлеката, нямало доказателства ограниченията от нея да са се отразили на ищеца, нямало интензивни процесуални действия, наказателно производство приключило в досъдебната му фаза. Полицейската регистрация била действие на други органи и не можело да се вменят в отговорност на ответника. Лихва се дължала от влизане в сила на прекратителното постановление, а не от постановяването му, срок на наказателно преследване бил само около 2 месеца.

По делото е приложено досъдебно производство № 227-ЗМК-852/2017г. по описа на 03-то РУ на СДВР, пр.пр. № 7430/2017г. по описа на СРП, съгласно което на 22.03.2017г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата в периода от 31.01.2015г. до 22.12.2016г. в гр. София противозаконно е присвоена чужда движима вещспециален автомобил марка Форд Транзит” /репатрак/, рег. № *******, собственост на В.Г. Д. от гр. София, която вещ владеел въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на МПС – престъпление по чл.

206, ал.1 от НК, на 20.04.2017г. Д. Д. е разпитан като свидетел, С постановление от 24.08.2017г. Д. Д. е привлечен като обвиняем за това престъпление правна квалификация на която е чл. 206, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 и ал.1 от НК , същото е връчено на Д. на 18.09.2017г., когато и е разпитан като обвиняем, като му е взета мярка за неотклонение „подписка” , на 06.10.2017г. са му предявено разследването, като с Постановление от 10.11.2017г. на СРП наказателното производство е прекратено поради недоказано че е извършено престъпление, като е отменена и мярката за неотклонение, препис от което Д.

Д. е получил на 04.12.2017г.

Съгласно справка за съдимост, ищецът е осъждан с влезли в сила присъди, както следва: по НАХД № 532/2010г. по описа на РС- Разград за управление 4 на МПС без свидетелство за управление на МПС- престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК като е освободен от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба; по НАХД № 1977/2010г. на РС-Русе за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС- престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК като е освободен от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба; по НОХД № 635/2012г. на РСРусе приключило със споразумение за това че в периода от 22.09.2009г- до 17.04.2011г. в условията на продължавано престъпление 11 пъти в 1 годишен срок от наказването по административен ред е управлявал МПС без свидетелство за това, като е наложено наказание пробация за срок от 3 години; заканил се с убийство на Н.К. и това заканване можело да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.3 и ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода; противозаконно попречил на орган на властта – полицейски служители, да изпълнят задълженията си при полицейска проверка за установяване на участници в ПТП като укрил и не представил документи за МПС – престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, като е определено наказание „пробация” за 1 година ; извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото –престъпление по чл. 325, ал.1 от НК , за което е наложено наказания пробация за срок от 1 година, наказанията са групирани и е определено общо наказание – лишаване от свобода за 6 месеца с изпитателен срок от 3 години, през което време е длъжен да работи или учи, отбелязано е реабилитация от 17.03.2015г.

Приета е искова молба на ищеца срещу ответника, Решение от 15.06.2020г. по дело № 53569/2019г. на СРС, 165-ти състав, съгласно които ищецът е претендирала от ответника за обезщетение за вреди от задържане по ЗЗ 316ЗЗ-2/02.01.2017г., като е посочено че бил привлечен като обвиняем на 27.04.2017г. по ЗМ 175/2017г. по описа на 02 РУП-гр. Плевен за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, взета му била мярка подписка, което било прекратено с постановление от 29.05.2017г., като такова му е присъдено от СРС в размер на 200лв.

Приета е декларация от 18.09.2017г., съгласно която ищецът е уведомен за основание да бъде направена полицейска регистрация като се е съгласил да му вземат образци за ДНК, да бъде фотографиран и дактилоскопиран.

5

Приета е справка от СДВР съгласно която срещу ищеца е имало множество заявителски материали за престъпления по чл. 343в от НК в периода от 2009г. до 2012г., отделно и през 2011г. такъв за престъпление по чл. 325 от НК, , направени са му полицейски регистрации във връзка със същите през 2009г., 2010г.,

Приета е справка от Национална Следствена Служба ищецът е бил задържан за 1 ден през 2011г. по ДП 1379/2011г., имало е наказателни производство срещу него през 2009,г. 2010г. , 2011 за престъпления по чл.

343в от НК, както и през 2017г. През 2014г. е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 206, ал.1, чл. 218 б от НК, но същото е прекратено поради липса на престъпление на 05.12.2014г.

Разпитан по делото св. Н. А.а е заявила, че е дъщеря на ищеца , знаела за водено срещу него наказателно производство през втората половина на 2017г. за присвояване на кола, делото приключило и го оправдали. Посочила е, че делото му повлияло здравословно и психически. Започнали да се отнасят с него като с престъпник, като се прибрал след полицейската регистрация личало, че е напрегнат и е зле заради това, че полицаите го третирали като престъпник. Затворил се в себе си. Посочила е, че тогава живеели под наем, хазяйката разбрала от кварталния, който го представил за престъпник и се дръпнала от тях, преди това имали много добри отношения, но след това тя ги изгонила и останали без квартира в късната есен. Заявила е, че се нарушил съня на ищеца, приемал успокоителни, имал съдружници, които също се отдръпнали, прекратили отношенията си с ищеца, спрели да говорят с него заради това наказателно производство. Тя не била разговаряла със съдружниците, ищецът й разказал за отношението им. Не знаела да има други наказателни производства срещу ищеца.