Решение № 37 от 17.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Монтана, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630201424 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателно постановление № 25-0996-001591/19.11.2025 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Монтана на В. М. Б. от гр.

Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.

175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал В.

М. Б. от гр. Б., който чрез процесуалния си представител, обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Б. е управлявал на 24.07.2025г. в град М., по ул. „И.“, с посока на движение от бул. „Т.М.“ към бул. „Х.Б.“ лек автомобил „ХХХХХ“, с рама № ***************** и с немски транзитни регистрационни табели с № ХХХХ, като регистрационните табели с жълт панел и са забранени за придвижване на територията на Република България, както и с изтекъл срок на валидност на 20.04.2014г. Жалбоподателят е спрян за проверка непосредствено пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Монтана от свидетеля И. И. и З. З., служители на въззиваемата страна, при която е установено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред. Съставен е АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Б. бил заедно със свой роднина – свидетелят Г.В.И..

Последният дава показания, че е придружавал племенника си, за да си закупи лек автомобил в гр.М.. След осъществяване на покупко-продажбата, продавачът качил на репатрак гореописания лек автомобил, за да го транспортира до сектор „Пътна полиция“, като репатракът се повредил преди да успее да транспортира въпросното МПС. Жалбоподателят Б. и свидетеля И. свалят лекия автомобил от платформата, като наказания придвижва същия на ход около 500-600 метра до сектор „Пътна полиция“, за да го регистрира, където и служителите на сектора ги спират за проверка.

С постановление от 14.11.2025г. РП-Монтана е отказала да образува ДП на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК и е изпратила материалите на въззиваемата страна. С постановление от 24.10.2025 г. РП Монтана е прекратика наказателно производство по ДП № 746/2025 г. по описа на РУ-Монтана на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК. Въззиваемата страна е издала на атакуваното наказателно постановление на базата на прокурорското постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на гласните и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното производство.

Настоящият съдебен състав кредитира материалите по преписката, които кореспондират и със свидетелските показания на полицейския 2 служител, като следва да даде вяра на показанията му досежно мястото, начина, по който сочат, че се е реализирала процедурата по съставяне на акта и констатирането, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Съдът кредитира с доверие и свидетелските показания на Г. И., който макар и роднина на административнонаказания, подробно и в последователност описва фактическата обстановка по случая, като не оспорва констатираното от органите на реда и потвърждава, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил преди да бъде регистриран в сектор „Пътна полиция“, но единствено поради възникналите непредвидени обстоятелства – свалянето на автомобила от репатрака на главна улица, като е управляван за разстояние от около 500-600 метра до пристигане до сградата на КАТ.

В жалбата си административнонаказаният развива доводи, че НП е незаконосъобразно, оспорвайки компетентността на АНО и актосъставителя.

РС Монтана намира същите за напълно неоснователни.

Настоящият съдебен състав счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при описанието на нарушението. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Въззивният съд служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42, чл.43 ал.5, чл.57 и чл.58 ал.1 ЗАНН.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът установи, че както АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства, събрани по надлежния ред, като АНО правилно е достигнал до извод за съставомерност на нарушението на правилата за движение, разписани в чл.140 ал.1 от ЗДвП.

3

Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП съгласно действащата редакция към извършване на нарушението предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо към датата извършването му.

Въззивният съд намира, че при санкционирането на водача за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, АНО правилно приложил санкционна разпоредба по чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП, като наложил глоба в размер на 300 лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца в размери съгласно законовите граници. Правилно отчел тежестта на нарушението, наличието на предишни нарушения на ЗДвП, съгласно Справка за нарушител/водач /л.7-9 от делото/ и определил наказание към минимума.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 24.07.2025г. жалбоподателят е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, това е установено, след като била извършена проверка от полицейските служители, и след направена служебна справка.

Това се установява и от показанията на свидетелите, и събраните писмени доказателства.

Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство - автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.

Наказаният Б. е водач на МПС, което предполага познаването на разпоредбите на ЗДвП и Правилника за прилагане на ЗДвП. Същият е съзнавал, че закупеният лек автомобил не е регистриран в сектор „Пътна полиция“ и именно затова е бил ангажирал превоз с репатрак от продавача.

4

Повредата на камиона, макар и непредвидено обстоятелство, не може да бъде извинително обстоятелство за последващото решение на жалбоподателя за управление на автомобила до сградата на сектор „Пътна полиция“.

Относно приложението на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че настоящия случай не е маловажен по смисъла на горната разпоредба. Извършеното нарушение, макар и за кратко разстояние, е в оживен пътен участък, отворен за обществено ползване. Жалбоподателят е наказван многократно за нарушения по ЗДвП. Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид, обществената опасност се оценява като типична за този вид нарушения.

Правилно, АНО отчел обстоятелствата при извършване на нарушението определил наказание около предвидения законов минимум за глобата и в минимума относно наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

Ето защо, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото, разноски за процесуалния представител на жалбоподателя не се дължат. Не са претендирани разноски от въззиваемата страна.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление №

25-0996001591/19.11.2025 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Монтана, с което В. М. Б. от гр. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5