Решение № 317 от 13.12.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Момчилград, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100458 по описа за 2023 година

Производството е по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от И. М. С. с ЕГН- **********, чрез адв.М.

М. от АК- Пловдив против ’Вива Кредит’’ ООД, ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин-7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ №28, бл.“АТЦ“ Силвър център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от Д.С.Д.

В така предявената исковата молба ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем от 05.12.2020г . , подписан с ответното дружество „Вива Кредит“ ООД, по който му е била преведена сумата от 2 960 лева. Посочва, че съгл. Договора- горният, е трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 500 лева. Заетата сума е била върната със заплащането на сумата от 3 500 лева на 05.12.2020г. Наред с това в Договора е било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 500 лева. Счита, че клауз ата, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 500 лева, и клаузата, която предвижда заплащането на неустойка в 1 размер на 500 лева, са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Развиват се доводи и подробни съображения за нищожност в исковата молба. В исковата молба се посочва, че с оглед нищожността на клаузите съдържащи се в ДОГОВОРА /посочен по-горе/, ищецът не е следвало да заплати посочените по-горе, представляващи- такса за експресно разглеждане и неустойка, и след като е заплатил сумата от 250 лева, като такса за експресно разглеждане и неустойка, тази сума следва да и бъде върната, като получена без правно основание на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. Предвид на това и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, моли съда да осъди ответника „Вива Кредит“ ООД да заплати на ищцата, сумата в общ размер на 250 лева, по недействителни клаузи за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи по Договор за паричен заем- посочен, получена от ответника без правно основание. Претендират се и разноски по делото.

В съдебно заседание ищ ецът не се явява и не представлява, като чрез пълномощник адв.М. М. представя писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени така както са предявени и да бъдат присъдени направените разноски по делото по приложен списък съгласно чл.80 от ГПК.

С допълнителна молба прави уточнение, че договорът е от 04.12.2020г.

/плащането на сумата е било на 05.12.2020г. като е била върната главница в размер на 3 000 лева, лихва 563,78 лева, неустойка- 1 100 лева, и такса за експресно разглеждане- 1 649,78 лева/, и изменение на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, като увеличава размера от 250 лева на 1 874,84 лева. Претендира разноски в общ размер на 585,60 с ДДС.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, чрез адв.А. Н. е представил писмен отговор, с който намира исковата молба за недопустима спрямо дружеството, т.к. била променила своята правноорганизационна форма и вече е било АД, на ООД- т.к. „ВИВА КРЕДИТ“ООД било заличено на 12.04.2023г., поради което е липсвало субект по процесуалното правоотношение. В отговора се развиват доводи, с коит о оспорват изцяло изложените от ищеца претенции и твърдения, като подробни съображения за това излага в същото. Счита претенциите за напълно неоснователни, и намира, че същите следва да бъдат изцяло отхвърлени. Съображения за това 2 излага в отговора. Претендира за разноски по делото. По направеното на основание чл.214 от ГПК изменение на иска не се противопоставя- т.к. не представя становище в определеният срок, посочен в съдебният протокол .

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се представляват, като от същите са постъпили писмени становища- за ответника за първото по делото заседание, в които са развити доводи в подкрепа на своите твърдения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е дал указания да бъдат представени конкретно посочени писмени доказателства- а именно договор за паричен заем и справка за извършени плащания, като задължението на основание чл.190 от ГПК е за ответното дружество, със посочване, че при непредставяне ще настъпят последиците по чл.163 от ГПК.

В изпълнение на тези задължения ответното дружество е представило Справка за извършени от ищеца плащания по Договор за паричен заем Standard 14 № 5653822/ 04.12.2020г., сключен между страните по делото за сумата от 3 000 лева, при договорена лихва в размер н а 563,78 лева. В справката е посочено, че съгласно чл.1 ал.3 т.2 на ДОГОВОРА е уговорено заплащането на такса в размер на

1 649,78 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане за паричния заем. В чл.5 ал.2 т.1 от ДОГОВОРА е предвидено и заплащане на неустойка в размер на 1 100 лева. От справката е видно, че е заплатена от ищеца обща сума по договора в размер на 2 053,56 лева; в т.ч. неустойка- в размер на 350 лева, и такса за експресно разглеждане в размер на 534,93 лева; В справката са посочени и останалите плащания- главница и лихви, които са конкретно дадени.

Така представената справка не е оспорена от ищеца, и от същата е видно, че общо заплатените от ищеца парични суми по клаузите от договора за заплащане на неустойка и такса за експресно разглеждане на документите възлиза на сумата от 874,93 лева.

Ищецът не е ангажирал доказателства за за заплатени от него в полза на ответника парични суми, като за същите е представена само Справка от дружеството- ответник, която не е оспорена, и от която е видно, че общо 3 заплатените от ищеца суми възлизат на 884,93 лева, а не са в размер на сумата, която е посочена в исковата молба- респ. в молбата за изменение по реда на чл.214 от ГПК- сиреч 1 874,85 лева. Ответната страна е представила справка за извършени плащания по този договор и съответно по погасителният план, които не са оспорени от страните, и от които е видно, че действително уговорените процесни такси за експресно разглеждане на документи в размер на 1 649,78 лева- а от ищеца са заплатени само 534,93 лева, както и неустойка в размер на на 1 100 лева, а от ищеца са заплатени само 350 лева - сиреч, претенедираната сума от 1 874,85 лева, не са заплатени от ищеца на ответното дружество- заплатена е сумата от 874,93 лева .

Предвид гореизложеното съдът съдът намира, че така предявеният искове са частично основателен и доказан и следва да бъдат уважени само до размера на сумата от 874,93 лева, като в останалата част и за разликата от уважената част до пълният предявен размер от 1 874,85 лева, следва да се отвърли.

На първо място исковата молба е допустима, т.к. е предявена срещу „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, чийто правоприемник е „ВИВА КРЕДИТ“ АД, и това е така поради обстоятелството, че дружеството е променило само своята правноорганизационна форма, и от дружество с ограничена отговорност е трасформирано в акционерно дружество, поради и което отговорност за възникнали преди промяната задължения /права и фактически отношения/ носи дружеството- правоприемник. В тази насока е отговора на дружество, където изрично се подчертава настъпилото правоприемство.

На следващо място, следва да се посочи, че се касае за нищожен договор по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД , който противоречи на принципа на „добрите нрави“ на законови разпоредби, а именно: чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, както и на чл.143 ал.1 от ЗЗП. С уговорената клауза за неустойка от процесният ДОГОВОР е уговорена такава и частично заплатена от ищцовата страна в размер, който е над 20 % от общата сума на заплатеният потребителски кредит. Тази неустойка и клауза та е неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като предвижда неустойка, която е необосновано висока. Освен това съдът счита, че и уговорената клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на 4 документите също е нищожна, т.к. размерът на същата е почти 1/3 от размера на получената заемна сума. Следва да бъде повторено, че в такъв висок размер неустойката и таксата за експресно разглеждане на документи се нарушава принципът на добросъвестност и на справедливост, който е застъпен в гражданските и търговските взаимоотношения.

Предвид така изложеното съдът приема, че уговорените клаузи за заплащане на неустойка в посоченият размер и такса за експресно разглеждане на документи по процесният договор следва да бъдат признати за нищожни по смисъла на чл.26 от ЗЗД , и с прогласяването нищожн остта на клаузите, съдържащи задължения за заплащане на такса за експерсно разглеждане на документи /респ. за заплащане на неустойка/ от процесния ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14/ 04.12.2020г.- посочен по-горе, следва да бъде уважен отчасти и предявеният искът по чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД , като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 874,93 лева, недължимо платена по недействителни клаузи за неустойка и такса за експресно разглеждане съдържащи се в ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ Standard 14- посочен по-горе, получена без правно основание, ведно със законната лихва от 29.08.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част и за разликата до пълният предявен размер 1 874,85 лева, следва да се отхвърли .

По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищцата. Същата доказа разноски в размер на 85 лева, платена държавна такса, от които следва да се присъдят само 35 лева-съобразно уважената част от иска. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.1 ЗАдв. Съгласно чл.38 ал.2 о т ЗАдв., на адвоката се определя възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са в съответните размери, като при интерес до 1000 лева този размер е 400 лева, а в т.2 на чл.7 ал.1 се предвижда, че ако интересът е над 1 000 лева, освен 400 лева се присъждат и 10 % за горницата над тази 5 сума.

Предвид на изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение за адв.М. В. М. от АК- Пловдив в размер на 480 лева с ДДС /с оглед на уважената част от интереса, заявен с исковата молба, и предмет на настоящото производство/.

Не са налице условията за намаляване размера на адв.възнаграждение, т.к. така предвидените размери са минималните, поради и което искането на ответното дружество е неоснователно.

Ответното дружеството не е направило искане за присъждане в тяхна полза на разноски за адвокатско възнаграждение, поради и което такова не се дължи.

Предвид изложеното съдът,

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „ВИВА

ПРАВОПРИЕМНИК

КРЕДИТ“

АД

ЕИК-

*******, на „Вива Кредит’’ ООД, ЕИК: ******* , със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин-7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ №28, бл.“АТЦ“ Силвър център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от С. П. П., ДА ЗАПЛАТИ НА И. М. С. с ЕГН- **********, сумата в общ размер на 874,93 лева, на основание чл.55 ал.1, пред.1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва , считано от 2 9.08.2023г., недължимо заплатена сума по недействителни клаузи за неустойка и такса за експерсно разглежсате на документи по Договор за паричен заем Standard 14 № 5653822/04.12.2020г., като искът в останалата част и за разликата до пълният предявен размер от 1 874,85 лева, следва да се отхвърли.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД ЕИК- 207343548 , правоприемник на „Вива Кредит’’ ООД, ЕИК: 201995287, ДА ЗАПЛАТИ на И. М. С. с ЕГН- **********, сумата в размер на 35 лева– разноски в производството.