Определение № 2924 от 13.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2924 гр. Бургас, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501767 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба на Х. Ц. Ц., ЕГН: ********** от гр. Б., бул.

"Д." № **, вх. **, ет. ** чрез адвокат Тони Цонев от САК против определение № 4064/19.08.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 7101/2025г. С това определение, съдът оставя без уважение молбата на Ц. за изменение на решението по делото в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 762,46 евро на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Той оспорва извода а районния съд, че присъденото възнаграждение е съобразено с цената на исковете, сложността и процесуалната дейност и подчертава, че съдът не е изложил конкретни мотиви защо възнаграждение в размер на 300 евро е достатъчно за защитата по двата иска и защо не се прилага разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. Според жалбоподателя, липсата на конкретни мотиви е самостоятелно основание за отмяна на определението. Съдът не може да замести правната преценка с общо позоваване на „ниска фактическа и правна сложност“, още повече, когато делото е приключило с уважаване на основната правна теза на ищеца. Поради това, жалбоподателят счита, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 1 062,46 евро не е прекомерен.

Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени определението на районния съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските и да постанови друго, с което да му присъди допълнително възнаграждение в размер на 762,46 евро.

Ответната страна „Сити Кеш“ ООД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

1

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Х. Ц. Ц., ЕГН: ********** от гр. Б., бул. "Д." № **, вх. **, ет. ** чрез адвокат Тони Цонев от САК против „Сити Кеш“ ЕООД, ЕИК: 202531869 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, бел.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20, вр. чл.19, ал.4, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.55 от ЗЗД. Ищецът иска от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 863213/17.05.2023г., тъй като посоченият в договора ГПР е неправилно определен и не отразява действителния размер на ГПР, който надхвърля законоустановения максимум. В допълнение към това, ищецът посочва, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Шщецът иска от съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 5 000 лева – частичен иск от 7 000 лева, представляваща недължимо платена сума, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответната страна представя писмен отговор, в който прави искане за частично прекратяване на производството и изразява становище за неоснователност на предявените искове.

С решение от 28.07.2026г., Районен съд – Бургас прогласява за нищожен договор за потребителски кредит № 863213/17.05.2023г., сключен между страните на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК поради противоречие със закона. С решението, съдът осъжда „Сити кеш“ ООД да върне на Х. Ц. Ц. сумата от 4 911,05 лева, равностойна на 2 510,98 евро като получена без основание по договор за потребителски кредит № 863213/17.05.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2025г. до окончателното й изплащане и сумата от 456,78 евро – разноски по делото. За разликата до претендираните 7 000 лева /2 556,46 евро/, съдът отхвърля иска.

С решението, съдът осъжда „Сити кеш“ ООД да заплати на Х. Ц. Ц. съдебни разноски в размер на 300 евро.

Х. Ц. Ц. подава молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В молбата Ц. посочва, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение не съответства на броя на предявените искове и на фактическата и правна сложност на делото. Според молителя, адвокатското възнаграждение, което му се следва е в размер на 1 062,46 евро, от които 551,17 евро за установителния иск и 512 евро за осъдителния иск. Поради това, молителят иска от съда да измени решението в частта за разноските и да му присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 762,46 евро.

Ответната страна „Сити кеш“ ООД подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл.248 от ГПК. В подкрепа на аргументите си, ответното дружество се позовава на 2 практиката на СЕС по дело С-438/2022г.

С определение от 19.08.2026г., Районен съд – Бургас оставя молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение. Съдът посочва, че възнаграждението по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т. от ЗАдв, е определено правилно, а размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа не са задължителни за съда съгласно практиката на СЕС по дело С 438/22 и тази на ВКС.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Според чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. При преценка за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, съдът изхожда от фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита, времето за осъществяването й, квалификацията и опита на адвоката.

Според тълкуването, дадено в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, посочените в Наредба № 1/2004г. адвокатски възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са задължителни за съда при за определяне на адвокатското възнаграждение. За определяне на последното, значение имат видът на спора, материалният интерес и извършената работа съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, че Х. Ц. Ц. и адвокат Тони Цонев са уговорили възнаграждение за процесуално представителство по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Делото е образувано по искова молба, с която са предявени два обективно съединени иска. При това положение, изводът на районния съд, че възнаграждение в размер на 300 евро за осъщественото от адвокат Ц. процесуално представителство, е съответно на осъществената правна помощ, е правилен и обоснован. Това възнаграждение е съобразено с практиката на СЕС по дело С 438/22 и на ВКС, според която съдът няма задължение да се съобразява с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004г. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за изменение на това възнаграждение.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на 3 първоинстанционното определение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4064/19.08.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 7101/2025г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4