Решение № 825 от 08.11.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. Шумен, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630100938 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, от А. С. П., против „Артемис“ ООД гр. Шумен, в която са предявени, в условията на първоначално съединение, както следва: 1/обуславящ иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на дисциплинарно уволнение за незаконно и отмяна на Заповед № 15/14.02.2024 г., както и на Заповед № 21/14.02.2024 г. на управителя на „Артемис” ООД гр. Шумен за прекратяване на трудовото правоотношение; 2/обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, трудовото правоотношение да се счита прекратено на основание чл. 326, ал.1 КТ, както и да бъде коригиран трудовият стаж; 3/обусловен осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за присъждане в тежест на ответника обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 15.02.2024 г. до 29.02.2024 г. в размер на 1913.52 лв., / ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2024 г. до окончателното плащане; 4/иск с правно основание чл.

293 КТ ответникът да бъде осъден плати ваучери на ищеца за храна като социална придобивка в размер на 80 лв.

1

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че по силата на Трудов договор № 357/28.06.2023 г. работил в ответното дружество на длъжност „Мениджър механична поддръжка“, отдел „Пластична дивизия“. На 30.01.2024 г. подал Заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.03.2024 г.. На 05.02.2024 г. около 15:00 ч., докато изпълнявал служебните си задължения, единият от управителите на дружеството го извикал и настоял да напусне територията на компанията, иззел картата му за достъп и служебния телефон, като го информирал, че ще бъде дисциплинарно уволнен на 06.02.2024 г.. Твърди, че не му е било известно за водено срещу него дисциплинарно производство. На 06.02.2024 г. ищецът не бил допуснат до работното място по разпореждане на управителя. Предложено му било трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие. След отказ на 06.02.2024 г. му била връчено Писмо-искане за предоставяне на обяснения в срок до 09.02.2024 г. във връзка с нарушение на трудовата дисциплина на основание чл. 193, ал. 1 КТ за извършено дисциплинарно нарушение, констатирано на 26.01.2024 г., относно клиентска рекламация на стойност над 100 000 евро, за произведени торби за течности, които не отговаряли на изискванията за качество, допускането в експлоатация и ненавременната подмяна на наранен подавач на машина МЗР, както и некачествена профилактика и ремонтна дейност на машината. С вх. № 33/09.02.2024 г., ищецът подал писмени обяснения пред работодателя. Със Заповед № 15/14.02.2024 г. на ищеца му било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл. 188, ал. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, а със Заповед № 21/14.02.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 15.02.2024 г., които намира за недействителни, тъй като дружеството - работодател се представлявало и управлявало от И. К. М. и А. Д. П. само заедно, а в тези две заповеди липсвало подпис на другия управител, както и данни за делегирани права на подписалия ги. В условията на алтернативност, намира процесните две заповеди за незаконосъобразни, като счита, че е нарушена законовата процедура по чл.

193 КТ, тъй като са били поискани писмени обяснения, без да му бъде даден достъп до необходимата документация, което го поставило в невъзможност да представи доказателства, които работодателят да оцени преди налагане на дисциплинарното наказание. Оспорва изцяло описаната фактическа обстановка, въз основа на която е наложено дисциплинарното наказание, като 2 твърди, че същата не съответства на обективната. Намира, че в съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание липсват съществени реквизити произтичащи от императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, което го поставяло в положение на изненада - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано в обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание, а прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, счита, че следва да е последица от тежко и виновно неизпълнение на трудовите задължения, което да бъде установено по конкретен и категоричен начин. Счита, че следва да му бъде платено трудово възнаграждение за периода от 15.02.2024 г. до 29.02.2024 г. в размер на 1913.52 лева, както и полагащите му се ваучери за храна, на стойност 80.00 /осемдесет/ лева, тъй като на 30.01.2024 г. подал заявление с едномесечно предизвестие за напускане, а трудово възнаграждение му е платено до 14.02.2024 г.. Моли Заповед № 15/14.02.2024 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и Заповед № 21/14.02.2024 г., за прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат отменени като незаконосъобразни, като бъде извършена поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, трудовото правоотношение да се счита прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, както и да бъде коригиран трудовият стаж. Моли ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 1913.52 лв. - обезщетение за времето от 15.02.2024 г до 29.02.2024 г., за което е останал без работа поради незаконното дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 12.04.2024 г. до окончателното плащане, както и да бъде осъден да му плати полагащите му се ваучери за храна на стойност 80.00 лв.. Претендира разноски.

В писмен отговор на исковата молба ответникът намира исковете за допустими, но неоснователни, като излага подробни аргументи. Претендира разноски.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становища.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на 3 страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че по силата на Трудов договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 КТ, ищецът е работил на длъжност „Мениджър механична поддръжка“, отдел „Пластична дивизия“ в „Артемис“ ООД и че на 30.01.2024 г. е подал заявление до работодателя, че желае да прекрати трудовото правоотношение, считано от 01.03.2024 г.. Тези обстоятелства се потвърждават и от Трудов договор № 357/28.06.2023 г. /л. 5/ и Заявление по чл. 326 КТ /л. 6/. В длъжностна характеристика /л. 45/, връчена на ищеца на 28.06.2023 г., са изброени основните, допълнителните и специфичните задължения, както и предметния обхват на отговорностите на длъжността „Мениджър механична поддръжка“ при „Артемис“ ООД, сред които: планира и организира работата, свързана с поддържането, монтирането и експлоатацията на оборудването и обезпечава техническата изправност на всички съоръжения, като: изготвя графици за планови ремонти на машини и съоръжения и следи за своевременното им изпълнение; осигурява ремонтните работи с материали, запасни части и инструменти; прави заявки за доставка на резервни части и инструменти; осъществява административно-техническо ръководство на ремонтите по график и участва при приемането на оборудването след ремонт или монтаж; осъществява обучение и проверка знанията на персонала, който обслужва оборудването; разработва и организира изпълнението на план-графиците за провеждане на технически прегледи и профилактика на производствените машини в предприятието, както и отговаря за изправната работа и своевременните ремонти на производствените машини и съоръжени, както и носи отговорност за качеството на извършваната под негово ръководство профилактика, ремонтна дейност и поддръжка - глава IV, т. 3. Съгласно Протокол за несъответствие № 4901/26.01.2024 г. /л. 36/, по получени сигнали от чуждестранен клиент е установено, че за периода от 28.09.2023 до 25.01.2024 г. в ответното дружество на машина МЗР са произведени и експедирани некачествени 1 223 900 торби за течности. Съгласно Протокол за разследване на рекламация по протокол № 4901/26.02.2024 г. /л. 76/, комисия при ответното дружество, е констатирала, че причина за производството на некачествена продукция на стойност над 200 000 лв., за периода от 28.09.2023 г. до 26.01.2024 г., е пускането в експлоатация 4 и ненавременна подмяна на наранен подавач на кранове на машина МЗР, за което отговорност следва да носят 9 длъжностни лица, сред които и ищецът, който не е изпълнил задължението си да гарантира изправността на машината, тъй като не е осъществил необходимия контрол и е допуснал подчинените му служители през периода от 28.09.2023 г. до 26.01.2024 г. да извършат 2 процедури по превантивна поддръжка и 3 аварийни ремонта в модул подавач на кран - десен, където се намира дефектният подавач на кранове, след което да пуснат машината отново в експлоатация, в неизправно състояние. Посочено е, че отговорност за качеството на профилактичните и на аварийните ремонти на Мениджър механична поддръжка, произтича от глава IV, т. 3 от длъжностната му характеристика: „Носи отговорност за качеството на извършваната под негово ръководство профилактика и ремонтна дейност и поддръжка“, както и, че неизпълнението на цитираната точка от длъжностната характеристика, продължителния период, особено големите финансови размери на причинените вреди и уронването доброто име на предприятието на „Артемис“ пред клиентите представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 8, предл. 2-ро КТ. С Писмо-известие вх. № 28/06.02.2024 г., /л. 7/ ищецът уведомява управителя на ответното дружество, че на 05.02.2024 г., докато изпълнявал служебните си задължения, И. М., иззел картата му за достъп до територията на дружеството, както и служебния телефон и настоял веднага да напусне работното си място и територията на компанията, за което бил придружаван от същия, който на съответните пропусквателни пунктове „чекирал“ отварянето на вратата със своята карта за достъп. От обходен лист /л. 10/, се установява, че на 05.02.2024 г. около 15.00 часа ищецът предал на М . С.: карта за достъп, SIM карта и телефонен апарат. С Писмо вх. № 32/09.02.2024 г. /л. 11/ ищецът уведомява Управителя на ответното дружество, че от 05.02.2024 г. - 15 ч. до 09.02.2024 г. - 11.15 ч. му е отнето правото на достъп до работното място. В Писмо-обяснение вх. № 33/09.02.2024 г. /л. 14/, в отговор на искане от 06.02.2024 г. /л. 116/, в което е описано констатираното в посочения Протокол за несъответствие № 4901/26.01.2024 г., ищецът отказва да дава писмени обяснения по чл. 193 КТ мотивирайки се, че би могъл да даде такива при условие, че му бъде възстановен достъпът до наличната и водена от него служебна кореспонденция, компютърни програми, отчети, сметки и други документи. Със Заповед № 15/14.02.2024 г. /л. 15/ на ищеца е наложено 5 дисциплинарно наказание „уволнение“, а със Заповед № 21/14.02.2024 г. /л.

16/ трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, без предизвестие, като е разпоредено на лицето да бъде изплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 1 ден неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. и за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., като е отбелязано, че на основание чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Двете заповеди са връчени лично на 14.02.2024 г.. От представената извадка от Трудова книжка на ищеца /л. 17/ се установява, че като основание за прекратяване на трудовото провоотношение на 15.02.2024 г. с ответното дружество, е посочено чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. От Справка за актуално състояние /л. 13/ се установява, че ответното дружество се представлява заедно от управителите И. К. М. и А. Д. П., които с пълномощно peг. № 4206/07.12.2021 г., по описа на Нотариус Ася Асенова /л. 35/, са упълномощили Милен Димитров С. да представлява работодателя пред работници и служители, включително и при налагане на наказания.