Решение № 172 от 15.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20223100502394 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на Ж. И. П. срещу Решение № 260332/27.06.2022г. по гр.д. № 6183/2020г. по описа на РС Варна, с което са уважени предявените от Г. А. Н. искове и е намалено завещателното разпореждане по универсално саморъчно завещание от 26.07.2019г., обявено с протокол от 05.09.2019г. на Нотариус Л.Г., вписано в СВ с дв.вх.рег.№ 23758/12.09.2019г., направено от наследодателката Д. И. П., починала на 2****** в полза на Ж. И. П., с ¼ ид.ч. от завещаното имущество, собственост на наследодателката – ½ ид.ч. от апартамент № 13а, с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед

№РД[1]18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“Ана Феликсова“ №12, вх.2, ет.5 с площ от 55,14 кв.м., заедно с 0,2722% ид.ч. от общите части на сградата и 0,256%, кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, за допълване на запазената част на Г. А. Н., на основание чл.30 ЗН; възстановена е ¼ ид.ч. от запазената част на Г. А. Н. от наследството на съпругата му Д.К. Н.а, накърнена с универсалното завещание от 26.08.2019г. върху описания имот; допусната е делба между съделителите Г. А. Н. и Ж. И. П. на Апартамент № 13а, с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“Ана Феликсова“ №12, вх.2, ет.5 с 1 площ от 55,14 кв.м., заедно с 0,2722% ид.ч. от общите части на сградата и 0,256%, ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, при квоти: ¼ ид.ч. за Ж. П. и ¾ ид.ч. за Г. Н. на основание чл. 34 ЗС; като на Г. Н. е предоставена обикновената покъщнина,находяща се в делбения апартамент, на основание чл.12, ал.1 от ЗН.

Жалбата е основана на доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Според въззивницата поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства и недопускане на събиране на допустими, необходими и относими доказателства и неправилно приложение на материалния закон, съдът неправилно е приел, че цялото имущество на наследодателката се изчерпва с процесния недвижим имот, както и че процесния автомобил е бил лична собственост на ищеца, поради което и не следва да се включва в наследственото имущество. Първоинстанционният съд не е изследвал и не е допуснал доказателствените искания на ответницата, направени за установяване на твърденията й, че наследодателката е притежавала и друго имущество – парични средства от вземания от трети лица, които следва да се прибавят към наследството на основание чл.31 ЗН.

Твърди, че от доказателствата не се установява пълна трансформация в полза на ищеца по отношение на придобития автомобил и средствата за закупуването му, поради което и не следва да се намалява завещателното разпореждане и да се възстановява запазена част в негова полза. Делбата на апартамента следва да се допусне при квоти от по ½ за всяка от страните, а покъщнината, съгласно недвусмислената воля на наследодателката, да е изцяло за ответницата. Излага още доводи, че с разпореждането за след смъртта си, с обикновената покъщнина в полза на лице, което не е призвано да наследява по закон, наследодателката е игнорирала приложението на чл.12 ЗН. Оспорват се като необосновани и в противоречие с доказателствата по делото изводите, че не са опровергани твърденията на ищеца за съвместно живеене и полагане на грижи за наследодателката. Излагат се и доводи, че от доказателствата по делото не е опровергана презумпцията за съвместен принос по отношение на средствата от влоговете на ищеца, които са вложени при закупуването на лекия автомобил и че същият представлява лична собственост на ищеца. По изложените доводи и съображения, въззивницата счита, че процесното завещателно разпореждане не обхваща цялото имущество на Д. Н.а, поради което и ищецът е следвало да приеме наследството по опис, за да може да упражни правото си да иска възстановяване на запазената си част от наследството, доколкото ответницата не е наследник по закон. Неправилно и в противоречие на закона, съдът е приел, че всички вещи в апартамента представляват обикновена покъщнина и въпреки завещателното разпореждане по отношение на същите, те следва да се поставят в дял на ищеца. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС като неправилно и да се постанови друго, с което да се отхвърлят претенциите на Г. Н. за намаляване на извършеното от Д.К. Н.а, в полза на Ж.

И. П. разпореждане със саморъчно завещание и възстановяване на запазена 2 част в размер на ¼ ид.ч. от процесния апартамент и допускане същия до делба при квоти ¾ за ищеца и ¼ за ответницата, както и за поставяне в дял на ищеца на покъщнината, останала от наследодателката.

В отговор на жалбата въззиваемият Г. А. Н., чрез процесуален представител адв.С. Бъчварова оспорва доводите, изложени в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

Подадена е освен това и частна жалба на Ж. И. П. срещу определение №260750/15.09.2022г. по постановено по същото дело на ВРС, с което определение е допълнено обжалваното решение по спора с осъждане на Ж.

И. П. да заплати на Г. А. Н. сумата от 1578.00лв. – разноски пред ВРС за държавни такси, за депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение (по исковете по чл.30 от ЗН и чл.12 ЗН), на осн. чл.248 от ГПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК

Твърди се в жалбата, че определението по чл.248 от ГПК е неправилно и необосновано. Тъй като решението по първа фаза на делбата, с него изобщо не следвало да се присъждат разноски, каквито следвало да се разгледат едва с решението по втората фаза на осн. чл.355 от ГПК. Отделно неправилно били присъдени 1100лв. за адв. възнаграждение, защото тази сума не била реално платена, била прекомерна, като не във всичките шест заседания пред ВРС се разглеждали исковете по чл.30 ЗН и чл.12 ЗН. Неправилно били присъдени и разноските за заверени преписи от исковата молба, за вписването на същата в СлВп и 380лв. за експертиза. Моли се за отмяна на определението, като вместо него бъде отхвърлено искането за разноски от ищеца по делото.

С подаден отговор въззиваемият оспорва частната жалба, а акта на ВРС по чл.248 от ГПК счита за правилен. Твърди, че реално е заплатил всичките от присъдените му разноски, като те касаят само исковете по чл.30 ЗН и чл.12 ЗН, а разноските по тези искове следва да се разпределят в първата фаза. Моли за потвърждаване и на това определение.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Г. А. Н. срещу Ж. И. П. искове с правно основание чл.30 от ЗН, чл.34 от ЗС и чл.12 от ЗН , за:

1/ намаляване на извършеното от Д.К. Н.а, починала на 2****** б.ж. на гр.

Варна в полза на Ж. И. П., ЕГН **********, гр. Варна, ********, разпореждане с универсално саморъчно завещание от 26.07.2019г., оставено за съхранение в нотариалната кантора на нотариус Л.а Г. рег.№116 и обявено с протокол от 05.09.2019г. на нотариус Л.а Г., заведено под рег.№7, нот.д.№7, вх.общ рег.№5407 от 28.08.2019г., вписано в СВ-Варна с дв. вх. рег.

№23758/12.09.2019г., акт №241, том 7; възстановяване на запазената част на Г. А. Н., ЕГН **********, постоянен адрес гр.Варна, ул. „Ана Феликсова" № 12, вх. 2, ет.5, ап.13а, в размер на ¼ идеална част от наследството на 3 наследодателката Д.К. Н.а, починала на 2****** б.ж. на гр.Варна; 2/ допускане до съдебна делба на Апартамент №13А, с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, община Варна, област Варна, с административен адрес: гр. Варна, ***, вх.2, ет. 5, с площ от 55,14 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня - тоалет, килер и една тераса, при съседи: на същия етаж-*** и

***, под обекта- ***, над обекта***, заедно със 0.2722% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 6.92 кв.м., а така също и 0.256%, равняващи се на 12.25 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата с идентификатор ***, с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване- за друг обществен обект, комплекс, целия с площ по скица 4 778 кв.м., а по документ за собственост 4784 кв.м. при граници: *** и ***, между съделителите Г. А. Н. и Ж. И. П., при дялове: ¾ идеални части за първия и ¼ идеална част за втората;

3/ предоставяне, по реда на чл.12, ал.1 от ЗН, на обикновената покъщина, останала от наследодателя.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник със запазена част от наследството на Д.К. Н.а, починала на 2****** б.ж. на гр.Варна . Твърди се, че ищецът е преживял съпруг, чиято запазена част е накърнена с извършено от наследодателката му завещателно разпореждане в полза на ответницата с ½ ид.ч. от притежавания от нея имот. Сочи се, че преди сключване на брака Д. Н.а е придобила в лична собственост, чрез договор за покупко-продажба от 2010г. недвижим имот, представляващ апартамент №13А, с идентификатор *** находящ се в гр.Варна, ***, вх.2, ет. 5, с площ от 55,14 кв.м., заедно със 0.2722% ид. части от общите части на сградата, а така също и 0.256% от дворното място, в което е построена сградата с идентификатор ***, целия с площ по скица 4 778 кв.м., а по документ за собственост 4784 кв.м. Твърди се, че ½ ид.ч. от имота била е придобита от ищеца на 22.01.2018г. също преди сключване на брака им с наследодателката. Сочи се, че в документите за собственост Д. е записана с различни имена, тъй като с решение по гр.д. №16848/2010 г. по описа на ВРС е допусната промяна в имената й от Св.Д. на Д. Ян., а след сключване на брака същата е с фамилно име Н.а. Твърди се, че цялото имущество на наследодателката се изчерпва с процесния апартамент, а ищецът е единствен наследник по закон. Твърди се, че през м. май 2020г. ответницата, чрез пълномощник, е заявила претенции относно жилището, поради обявено саморъчно завещание, съставено от наследодателката от 26.07.2019г., обявено на 05.09.2019 г., с което същата се е разпоредила с цялата притежавана от нея ½ ид.ч. от имота и обзавеждането в него, с което тя е разполагала, в полза на ответницата Ж. П.. С оглед универсалното завещание ищецът твърди, че притежава запазена част, която е накърнена с ¼ ид.ч. Моли се възстановяване на запазената част и допускане до делба на имота при квоти от ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч. за ответницата, като отделно от това заявява претенция за 4 възлагане на обикновената покъщина, която подробно описва.

В съдебно заседание исковете се поддържат и се моли за уважаването им. Настоява се, че не е необходимо наследникът със запазена част съпруга да е приел наследството по опис, за да претендира възстановяването й. Сочи се, че отделно, че на 01.08.2019г., през време на брака, Г. Н. е закупил лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, ДК №В2737КВ, за цена от 2800лв. платена с изцяло лични средства на Н. от неговата лична банква сметка в евро, изтеглени в деня на писмения договор. Поради това автомобилът поддържа да е негова лична собственост на осн. чл.23, ал.1 от СК и не следва да се включва в наследственото имущество. Подчертава, че наследствената маса се изчерпва с процесния апартамент и вещите в него. Поради това счита че приемането на наследството по опис не е предпоставка за упражняването на иска по чл.30 от ЗН. Оспорва наследодателката да е имала някаква парична сума, която също да се включвала в наследството, както твърди ответницата.