Решение № 163 от 25.10.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бяла, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20234510100917 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Депозирана е искова молба от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А.А.- Изпълнителен директор и И. Е.Председател на УС, чрез юристконсулт Ф. И., против Е. П. С. с ЕГН:**********

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е. П. С. с ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 2 819,84 лева, от които

2 491,83 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за периода м.05.2019г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от 04.04.2023г.. до окончателното изплащане на вземането, 299,72 лева мораторна лихва за забава от 15,09.2020г. до 21.03.2023г., както и суми за дялово разпределение 23,99лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 4,30 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.03.2023г.

Претендира разноските в исковото и заповедно производство.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответника на Е. П. С.,чрез адв.М.

Д. - пълномощник е депозирал отговор на исковата молба. От името на доверителя си и с оглед изрично даденото й за това пълномощно, признава предявения иск.Прилага документ за платена по посочената в исковата молба 1 банкова сметка на „Топлофикация София” АД сума в размер на 3348,90 лв., представляваща сбор от:

2491,83лв. претендирана главница за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2019г. - м.04.2022г.;

412,29лв. - представляваща законна лихва върху горепосочената главница, изчислена за периода от 04.04.2023г. до 02.07.2024г., когато е извършено плащането;

299,72лв. - представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 21.03.2023г.;

23,99 лв. - представляваща главница на суми за дялово разпределение за периода от м.07.2020г. - м.04.2022г.;

3,97 лв. - представляваща законна лихва върху главницата от 23,99 лв., изчислена за периода от 04.04.2023г. до 02.07.2024г.;

4,30 лв. лихва за периода от 15.09.2020 до 21.03.2023г.;

112,80 лв. - платена от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство.;

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В полза на ищцовото дружество, срещу ответницата е издадена заповед №110/26.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№315/202023г. по описа на БРС за следните суми:

-2 491,83 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2019 г. - месец април 2022 г. за топлоснабден имот с абонатен № 240864, инсталация 4000096790, адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок № 501, вход „Б“, етаж 6, апартамент 89, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането;

- 299,72 лв. /двеста деветдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава в изплащане на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2022 г.;

- 23,99 лв. /двадесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на услугата „дялово разпределение“ за периода месец юли 2020 г. - месец април 2022 г., за топлоснабден имот с абонатен № 240864, инсталация 4000096790, адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок № 501, вход „Б“, етаж 6, апартамент 89, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането;

- 4,30 лв. /четири лева и тридесет стотинки/, представляваща лихва за забава в изплащане на цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г.;

2

- 106.40лв. /сто и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.;

В срока по чл. 414 от ГПК, ответницата в качеството си на длъжник е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение,в резултат на което заповедния съд е указал на заявителя правото му по чл.415,ал.1,т.1 и ал.3 от ГПК да предяви иск за установяване съществуването на заявеното вземане.

Поради липсата на спор между страните относно договорните им отношения и дължимата по тях от ответницата цена за доставена от ищцовото дружество за процесния имот и период топлинна енергия, съдът счита че не следва да обсъжда останалите приложени по делото писмени доказателства, удостоверяващи именно тези безспорни обстоятелства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед становището на ответника и приетите писмени доказателства, по делото са безспорни всички елементи от фактическия състав на спорното право. Несъмнено е, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди в описания имот, като и,че през процесния имот е използвал топлинна енергия в претендираното количество и дължи заплащането на стойността

, както и стойността на извършената услуга за дялово разпределение.

При доказаното съществуване и изискуемост на претендираното вземане в тежест на ответника е да установи, че го е погасил.

От представените писмени доказателства- платежно нареждане от 02.07.2024г. се установява, че в хода на процеса ответникът е платил сума в общ размер от 3348.90 лв. като е посочил ,че същата покрива главница,лихви и разноски по гр.д.№917/2023г.Това обстоятелство не се оспорва от ищеца,който изрично заявява,че потвърждава направеното плащане,но твърди,че е налице непогасен остатък в размер на 17.32 лв.,представляващ главница за топлинна енергия,ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт. Доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главница,лихви и разноски за заплатена държавна такса по заповедното и исково производство (2515.82+416.26+304.02+ 112.80=3348.90 лв.), то предпоставя отхвърляне изцяло на исковете за главница за топлинна енергия и такса дялово разпределение,законна лихва върху главниците,начислена за периода 04.04.2023г.-02.07.2024г. и мораторна лихва ,начислена за периода

15.09.2020г. до 21.03.2023г.,като погасени чрез плащане в хода на процеса.

С Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по 3

Тълкувателно дело № 3/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) е посочено следното: „Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

Ако предложеното изпълнение,както е в конкретиката на казуса погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е изпълнил изцяло своето насрещно договорно задължение за заплащане на дължимите суми , платени след подаване на исковата молба. Това обстоятелство – плащането, съгл. чл.235, ал.3 от ГПК, като настъпило след предявяване на иска следва да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението. Тъй като към момента на приключване на съдебното дирене, задължението е изпълнено чрез плащане изцяло на дължимата сума, то предявените искове относно главното и акцесорното вземане се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

Съдът счита, че не са налице условията на чл.78, ал.2 ГПК, а и такъв довод не е въведен от ответника, като приема, че именно същият е дал повод за завеждане на делото,като е платил главницата , ведно с лихвата за забава след образуване на делото . В случая разноските за заплатена държавна такса по заповедното и исковото производство,в общ размер на 112.80лв. са заплатени от ответника,видно от приложеното пл.нареждане-л.54 от делото,с оглед на което съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив относно тези разноски.

Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.

25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулта дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, представлявано от А. А. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Е. П. С.,ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на 4

Е. П. С. с ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 2 819,84 лева, от които :

-2 491,83 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2019 г. - месец април 2022 г. за топлоснабден имот с абонатен № 240864, инсталация 4000096790, адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок № 501, вход „Б“, етаж 6, апартамент 89, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането/02.07.2024г/.;

- 299,72 лв. /двеста деветдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава в изплащане на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2022 г.;

- 23,99 лв. /двадесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на услугата „дялово разпределение“ за периода месец юли 2020 г. - месец април 2022 г. за топлоснабден имот с абонатен № 240864, инсталация 4000096790, адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, блок № 501, вход „Б“, етаж 6, апартамент 89, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането/02.07.2024г./;

- 4,30 лв. /четири лева и тридесет стотинки/, представляваща лихва за забава в изплащане на цената на услугата „дялово разпределение“ за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.04.2023г., по гр. д. № 315 по описа на БРС за 2023г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Е. П. С.,ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100.00лв./Сто лева/, представляваща разноски в исковото и заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________ 5