Решение № 5918 от 04.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5918 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100511153 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Ж. Е. А. с вх. № 31946 от 20.09.2024 г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ, чрез адв. З. О., с надлежно учредена представителна власт по делото, против Разпореждане от 16.09.2024 г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело № 20239210400296. Счита, че вземанията на взискателя са погасени в предходно образувано изпълнително дело, поради което и е налице основание за прекратяване на настоящото изпълнително дело. Моли жалбата да бъде разгледана в открито заседание, като бъде допуснато събиране на доказателства чрез изслушване на заключение на вещо лице, като обжалваното разпореждане бъде отменено, а изпълнителното дело - прекратено. Прави искане и за спиране на изпълнителното дело на основание чл. 438 ГПК до постановяване на окончателен акт на СГС. Претендира разноски.

Взискателят “Ц. кооперативна банка“ АД, чрез процесуалния си представител – юрк. К. К., е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Твърди, че изпълнителното дело пред ЧСИ Н.К. е образувано въз основа на отделен изпълнителен лист, поради което и погасяването на вземанията, за които е издаден последния не представлява основание за прекратяване на настоящото изпълнително дело. Счита, че доколкото длъжникът не е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, то с подаването на процесната жалба се цели да бъде избегнато образуването на исково производство при заобикаляне на законоустановения ред. Сочи, че не са налице основания за спиране на изпълнителното дело. Моли съда да остави без уважение подадената жалба.

1

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен изпълнител С.П. излага становище за неоснователност на жалбата. Описва подробно предприеманите по делото изпълнителни действия и твърди че е недопустимо длъжникът да възразява в настоящото изпълнително производство срещу разпределение, изготвено по друго изпълнително дело. Сочи още и че в контролно-отменителното производство по проверка на законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, съдът не извършва проверка относно наличието или липсата на вземане, който въпрос би могъл да бъде предмет на отделно исково производство.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435 ал. 2 ГПК, като е заплатена дължимата ДТ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20239210400296/2023 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя Ц. К. банка от 02.02.2023 г. против длъжниците “Т-у.“ ЕООД, “Б.у.и.“ АД и Ж. Е. А. въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2022 г., издаден по ч.гр. д. № 1104/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, 3-ти граждански състав, с който солидарните длъжници “Т-у.“ ЕООД, “Б.у.и.“ АД и Ж. Е. А. да осъдени да заплатят сумата от 1 056010, 00 лв., представляваща главница за периода от 25.01.2018 г., заедно със законната лихва за периода от 21.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 277350, 37 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 06.07.2022 г., сумата 516863,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.01.2018 г. до 12.12.2022 г., сумата 7873,10 лв., представляваща такса за периода от 16.07.2018 г. до 06.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 37161,94 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Ж. Е. А. на 27.03.2024 г. (л.

292 от изпълнителното дело).

В хода на изпълнителното дело са извършвани следните действия по принудително изпълнение:

На 25.06.2024 г. съдебният изпълнител е извършил опис на ипотекираните недвижими имоти, като срещу изготвените оценки на имотите е подадено възражение от страна на длъжника, поради което по изпълнителното дело са изготвени повторни оценки (л.

456 – 470 от делото).

Съдебният изпълнител е насрочил публична продан на имотите, предмет на принудителното изпълнение от 07.10.2024 г. до 07.11.2024 г., съобщението за което е връчено на длъжника 25.09.2024 г.

С молба с вх. № 30284/03.09.2024 г. на ЧСИ С.П. длъжникът Ж. Е. А. е поискал от 2 съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело № 296/2023 г. по описа на ЧСИ С.П. с наведени твърдения за погасяване на процесните вземания, в хода на друго изпълнително дело – изпълнително дело № 125/2023 г. по описа на ЧСИ Н.К.. С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело, позовавайки се на липсата на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 433 ГПК.

Към жалбата на длъжника са представени писмени доказателствени средства, сред които преписи от извършени от ЧСИ Н.К. изпълнителни действия по изп. дело № 125/2023 г., Договор за банков кредит № 05000КР – АА – 0053/14.07.2015 г. и сключен към него договор за особен залог на търговско предприятие от 14.07.2015 г., както и извлечение от счетоводните книги на “Т-уайнс“ ЕООД относно задълженията му към “Ц. кооперативна банка“ АД.

С оглед на формулираното от жалбоподателя искане за назначаване на съдебносчетоводна експертиза следва да бъде посочено, че в конкретния случай изслушването на експертно заключение не е необходимо с оглед на предмета на настоящото производство, което се ограничава единствено до извършване на проверка относно законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, за преценката на която в конкретния случай не са необходими специални знания. Тъй като жалбата е подадена от страна по изпълнителното дело и не е налице основание за изслушване на вещо лице, то разглеждането й следва да бъде извършено в закрито заседание в съответствие с разпоредбата на чл. 437, ал. 1 ГПК.

При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява в случай, че длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена от взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно - плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

В конкретния случай не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като от представените преписи на актове по изпълнително дело № 125/2023 г. по описа на ЧСИ Н.К. не се установяват извършени плащания в полза на взискателя “Ц. кооперативна банка“ АД, с които вземанията му, предмет на изпълнително дело № 296/2023 г. по описа на ЧСИ С.П. да са погасени чрез изпълнение.

Изпълнително дело № 125/2023 г. по описа на ЧСИ Н.К. е образувано на 30.01.2023 г.

3 въз основа на изпълнителен лист № 553 от 22.12.2022 г., издаден по ч.гр.д. № 1105/2022 г. по описа на РС – Харманли, трети граждански състав, изпълнителен лист № 554 от 22.12.2022 г., издаден по ч.гр.д. № 1106/2022 г. по описа на РС – Харманли, трети граждански състав и изпълнителен лист № 555 от 22.12.2022 г., издаден по ч. гр. д. № 1107/2022 г. по описа на РС – Харманли, трети граждански състав, по силата на които солидарните длъжници “Б.у.и.“ АД и “Т-Уайнс“ ЕООД да осъдени да заплатят на “Ц. кооперативна банка“ АД обективираните в тях суми. От представените по делото писмени доказателства се установява, че вземанията по изпълнителен лист № 553 от 22.12.2022 г., издаден по ч.гр.д. № 1105/2022 г. по описа на РС – Харманли, трети граждански състав произтичат от Договор за кредит № 05000КР-АА-0112/14.09.2015 г.; вземанията по изпълнителен лист № 554 от 22.12.2022 г., издаден по ч.гр.д. № 1106/2022 г. по описа на РС – Харманли, трети граждански състав произтичат от Договор за кредит № 05000КР – АА – 0113/14.09.2015 г., и вземанията по изпълнителен лист № 555 от 22.12.2022 г., издаден по ч. гр. д. № 1107/2022 г. по описа на РС – Харманли, трети граждански състав произтичат от Договор за кредит № 0500КР-АА-0225/18.12.2015 г.

Изпълнително дело № 296/2023 г. по описа на ЧСИ С.П. е образувано на 02.02.2023 г. въз основа на изпълнителен лист № 552 от 22.12.2022 г., издаден по ч.гр. д. № 1104/2022 г. по описа на РС – Харманли, трети граждански състав, с който длъжниците “Б.у.и.“ АД, “Туайнс“ ЕООД и Ж. Е. А. са осъдени да заплатят солидарно на “Ц. кооперативна банка“ АД обективираните в изпълнителния лист суми и които вземания произтичат от договор за кредит № 05000КР-0053/14.07.2015 г.

При съобразяване на изложеното, настоящият състав на съда намира, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист № 552 от 22.12.2022 г. по ч.гр. д. № 1104/2022 г. по описа на РС – Харманли, трети граждански състав не са предмет на изпълнително дело № 125/2023 г. по описа на ЧСИ Н.К.. Неоснователни в тази връзка са наведените от жалбоподателя твърдения за погасяване на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист преди образуване на изпълнително дело № 296/2023 г. по описа на ЧСИ С.П., доколкото същите не са били предмет на предходно образуваното изпълнително дело и се касае до вземания, които имат различен правопораждащ юридически факт (с оглед на обстоятелството, че вземанията по процесните изпълнителни листове произтичат от отделни договори за кредит). В тази връзка не би могъл да бъде направен извод за погасяване на вземанията на взискателя по образуваното пред ЧСИ Н.К. дело дори и при съобразяване на разпоредбите на чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 76 ЗЗД.

Наред с това основанието за прекратяване на изпълнителното производство, на което се позовава жалбоподателят – чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда хипотеза на плащане на сумата, предмет на принудително изпълнение, преди образуване на изпълнителното производство, а в конкретния случай длъжникът твърди плащането да е било извършено по силата на разпределение от 01.06.2023 г. Обстоятелството, че процесното изпълнително дело е образувано на 02.02.2023 г. на още по-голямо основание не позволява да бъде направен извод за осъществено плащане въз основа на разпределението, доколкото последното е 4 изготвено на по-късна дата.

В допълнение на това следва да бъде посочено и че представеното постановление за разпределение от 01.06.2023 г. по изп. дело № 125/2023 г. по описа на ЧСИ Н.К. само по себе си не удостоверява плащане на разпределените в полза на взискателя по процесното изпълнително дело “Ц. кооперативна банка“ АД суми, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 462, ал. 2 ГПК същото подлежи на обжалване, като едва след изтичане на тридневния срок от предявяването му, то се смята за окончателно и въз основа на него съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. В конкретния случай от представения препис от разпределението не се установява дали същото е окончателно, респективно не са представени и доказателства относно извършени във връзка с него плащания, с които вземанията на взискателя по образуваното пред ЧСИ Н.К. изпълнително дело да са били удовлетворени.