Определение № 16463 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16463 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110145423 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 291895/03.09.2025г. ищцата М. Т. М. е предявила против ****** отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия Договор за потребителски кредит № 2568987/12.05.2022 г., сключен между страните поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като е предявен и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.4 от договора за паричен заем.

Ищцата М. Т. М. е предявила против ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за предоставяне на поръчителство от 12.05.2022 г., сключен между страните поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като е предявени и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността за прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение по Договора за гаранция.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ****** е бил сключен договор за потребителски кредит № 2568987/12.05.2022г.., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 4526,56 лева, със задължение да я върне на 24 погасителни вноски, с лихвен процент по кредита от 40,00% и ГПР в размер от 48,21%.

Поддържа, че в чл. 4 от договора е било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, в изпълнение на което ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство от 12.05.2022г. с *****, по силата на който последният поел задължение да обезпечи пред ****** задълженията на ищеца по договора за кредит, като съгласно договора за поръчителство било уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 3796,21 лева, 1 което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема. Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 9, вр. чл.22 ЗПК, тъй като в съдържанието на сделката не са разписани условията за прилагане на възнаградителната лихва и посоченият лихвен процент не отговаря на действителния такъв.

В тази връзка посочва, че възнаграждението за поръчителя не е реално дължимо за обезпечаване на кредита, а представлява скрита лихва, печалба, която не е била оповестена от кредитора. Същото било посочено като възнаграждение, за да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Като не е включил това възнаграждение в обявения лихвен процент по кредита, то последният не съставлявал действителният такъв. Имало нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на годишния процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания същият е бил посочен единствено като процент (абсолютна стойност), но без изрично да са описани всички разходи и допълнителни услуги, които са послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.

Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява част от общия разход по кредита за потребителя, същото е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В договора следвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В процесния договор това не било сторено, поради което счита, че договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в договора не е посочена дължимата възнаградителна лихва на ден, а освен това общите условия не били подписани от потребителя. Изтъква, че уговорената възнаградителна лихва от 40,00%, към която следва да се прибави и възнаграждението на поръчителя, противоречи на добрите нрави, което водело до недействителност на целия договор, без възможност да се приложи чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Аргументира се наличието на неравноправни клаузи и нарушаване на правата на ищцата като потребителка. Договорът за поръчителство, сключен с *****, се намирал във взаимна връзка с договора за кредит, поради което недействителността на заема водела до недействителност и на договора за поръчителство.

Същият договор нарушавал нормативно предвидения размер на ГПР и заобикалял закона, тъй като възнаграждението по него не е включено в определения ГПР, и води до неравновесие в правата на страните, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, като освен това възнаграждението по договора за поръчителство съставлявало скрита възнаградителна лихва, която не е оповестена при посочването на ГЛП. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство е изгубило обезпечителната си функция, а било договорено като допълнително оскъпяване на кредита.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за 2 правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане по чл. 190 ГПК и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******.

Ответникът признава, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № 2568987/12.05.2022г., по който е била изцяло усвоена главницата, както и че във връзка с него е сключен и договор за поръчителство с *****. Излага съображения, че договорът е действителен и отговаря на условията на ЗПК. В приложение № 1 ясно и разбираемо били посочени ГПР и общата дължима сума, а в общите условия се съдържали взетите предвид допускания при формиране на ГПР, поради което било спазено условието на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди обаче, че възнаграждението по договора за поръчителство не е разход по пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който следва да бъде включван в размера на ГПР, поради което това не било сторено, като била взета предвид единствено възнаградителната лихва. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което ответникът ***** е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца за задълженията му по договора за кредит, както и че е този договор е сключен след договора за кредит, поради което за спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно невъзможно това да бъде направено към момента на сключване на договора за кредит. Поддържа, че договорът за поръчителство, сключен между ищеца и *****, по своя характер представлява договор за поръчка и уговореното между страните по сделката възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. В допълнение са наведени твърдения, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на *****, а не в полза на заемодателя. Дори и да се приеме, че е недействителен договорът за предоставяне на поръчителство, то това не важи и за основния договор за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *****. Не оспорва сключването на договор за поръчителство. Ответникът оспорва процесният договор за кредит да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че договорът за поръчителство, по който дружеството е страна, е също действителен и отговаря на приложимите изисквания на закона. Излага съображения, че сключеният договор има характеристики на договор за поръчка, по който потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Възнаграждението е дължимо само за периода на гарантиране и е съобразено с поетия риск. Подчертава, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след договора за кредит, в независима електронна среда, до която ****** няма достъп. Информацията за възнаграждението се предоставя на ****** единствено за улесняване на плащанията от потребителя. Твърди, че обезпечението е възможност, а не задължение за кредитополучателя. Обезпечените и необезпечените 3 кредити не са различни продукти и не са пряко свързани с размера и условията на погасяване. Счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (не е задължително условие и не е известно на кредитора към момента на сключване на договора). Поддържа, че свързаността между ***** и ****** не е основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит, както и сумите, заплатени като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не постъпват в патримониума на ******. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявени са главни субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9, 10 и т. 20 от ЗПК - поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.

19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, относно целия договор за потребителски кредит и относно целия договор за предоставяне на поръчителство, както и евентуални искове по чл. 26, ал.1, пр. 3 за нищожност на клаузата на чл.4 от договора за кредит и на клаузата за заплащане на възнаграждение по Договора за гаранция.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че между ищеца и ****** е сключен договор за потребителски кредит № 2568987/12.05.2022г. с твърдяното в исковата молба съдържание, в т.ч. с посочени ГЛП от 40,00% и ГПР от 48,21%; 2) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 4526,56 лева; 3) че при определяне размера на ГПР ответникът ****** е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва, но не и възнаграждението по договора за поръчителство; 4) че между ищеца и ***** е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 12.05.2022 г., с твърдяното в исковата молба съдържание, по който се дължи възнаграждение за поръчителя.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

По предявените против ****** искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с ответника ****** с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, че е посочен лихвен процент на ден.