Определение № 904 от 11.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 904 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Колев Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300500917 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 16630/20.02.2023 г. при регистратурата на РС-Пловдив, подадена от С. В. Г., ЕГН ********** от гр.

****, ул. **** № **, ет. *, ап. *, чрез адвокат И., против Определение № 1660 от 09.02.2023 г., постановено по гр. дело № 15117 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с-в, с което е прекратено производството по делото и е върната искова молба с вх.№83790/21.10.22г., подадена от жалбоподателя.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна по жалбата- „Айгер Инженеринг“ ООД с ЕИК 115187998 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, чрез пълномощника си по делото адвокат П., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на 1 страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от С. В. Г. против „Айгер Инженеринг“ ООД иск за обявяване недействителността /нищожността/ на неустоични клаузи, предвидени в предвидени в член 5, буква „а” и чл. 5, буква ,,б“ от трудов договор №567/26.4.2022 г., сключен между страните, поради противоречието им със закона. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде обявена нищожността на тези клаузи като противоречащи на закона и Конституцията на Република България. В исковата молба се твърди, че трудовото отношение било прекратено на осн.325ал.1т.1 КТ по взаимно съгласие между страните. В отговора на ИМ се излагат съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва правен интерес.

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е приел, че след като трудовото правоотношение между страните вече е прекратено по взаимно съгласие, то е допустимо да се установи недействителността на трудовия договор/ или на отделни негови клаузи, както е в случая/ само във висящото исково производство, в което се претендират последиците от недействителността.

По така изложените съображения съдът постановил прекратяване на производството по делото.

Така постановеното определение е неправилно.

Разпоредбата на чл. 74 ал.1 КТ предвижда, че трудов договор, който противоречи на закона или го заобикаля, е недействителен.

Настоящият съдебен състав намира, че страните могат да се позовават на недействителността на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването не бъде връчено на страните. Обявяването на недействителността на трудовия договор може да стане както в самостоятелен исков процес, така и във висящ исков процес по трудов спор. По същия начин се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. При наличие на недействителен трудов договор 2 или на отделни клаузи от него, всяка от страните по правоотношението – работодателят от една страна и работника от друга, имат правен интерес от обявяване на недействителността, т.е. работникът винаги има правен интерес от обявяване недействителността на определени клаузи от трудовия договор, независимо дали към момента на подаване на исковата молба има висящ спор относно изпълнението на някоя от тях. В тази насока е и установената съдебна практика на ВКС, която се възприема и от настоящия състав решение № 272/05.10.2011 г. на ВКС, IІІ г.о. по гр.д. № 1637/2010 г., решение № 160/07.06.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 617/2010 г. , решение № 319/05.11.2013 г. по гр.д. № 20/2013 г. на ВКС, 4 ГО; решение № 81/25.02.2011 г. по гр.д. № 930/2010 г. на ВКС, 3 ГО.

От изложеното следва, че работникът винаги има правен интерес от обявяване недействителността на определени клаузи от трудовия договор, независимо към момента на подаване на исковата молба дали има висящ спор относно изпълнението на някоя от тях. В тази връзка неоснователни с а доводите на първоинстанционният съд за липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск, а именно: наличие на правен интерес.

Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни съществува спор относно фактите и/или правото /тяхното възникване, съдържание или съществуване/ и трябва да се възстанови хармонията в поведението на спорещите, като се изпълнят изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят защитата на правото.

Ищецът има правен интерес да иска обявяване за недействителни клаузи на сключения от него и ответника трудов договор, доколкото негови интереси биха били накърнени вследствие приложението им. Това е така, тъй като интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни съществува спор относно фактите и/или правото/тяхното възникване, съдържание или съществуване/ и трябва да се възстанови хармонията в поведението на спорещите, като се изпълнят изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят защитата на правото. Две са формите на правния спор – неоснователното отричане на право, което съществува и неоснователно претендиране на право, което не съществува. В случая искът за нищожност на клаузи в договор по своя характер е отрицателен установителен по своя характер, но ищецът, страна по договора, 3 винаги има правен интерес от прогласяване нищожността на атакуваните клаузи, тъй като по този начин той ще се защити срещу неоснователно отричане на право, което съществува – в конкретния случай конституционното право на труд, на свободен избор на професия или дейност и на справедливо възнаграждение в съответствие с извършената от него работа./ определение № 858 от 11.12. 2018 г. на ВКС, IІІ г.о. по гр.д. № 2111/2018 г./.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1660 от 09.02.2023 г., постановено по гр. д. №15117/2022 г. на Районен съд- Пловдив, ХV гр.с., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4