Решение № 562 от 08.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря М.а Кр. Петрова в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200780 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас, по касационна жалба на а. М. – повереник на частния обвинител и граждански ищец П. Ж., и по касационна жалба на а. А. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Г. Ж., против решение № 53 от 22.05.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 35/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

В касационния протест е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В негова обосновка се сочи, че апелативният съд е приложил неправилно материалният закон, като е потвърдил оправдаването на подсъдимата Т. С. за престъплението по чл. 123 НК и е приел, че прилагането на медицинския апарат окситоцин, на метода на Кристелер и на метода на естествено раждане са в съответствие с правилата на добрата медицинска практика. Без изрично да е формулиран касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК с твърдението, че е опорочен процесът по формиране на вътрешното убеждение при кредитиране на медицинските експертизи, в протеста се въвежда и довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Отбелязано е в тази връзка, че изводите за отсъствие на пропуски от подсъдимата С. във втория период на раждане се основават единствено на особеното мнение на д-р Л. Х., което, противно на приетото от съда, не е 1 потвърдено от останалите две вещи лица, включени в състава на назначената от окръжния съд повторна тройна експертиза, а и от останалите експертизи по делото. Подчертава се, че пред първия съд в съдебното заседание на 03.11.2023 г. единствено вещото лице Б. е потвърдила, че не поддържа част от заключението на мнозинството, но от начина на отразяване в съдебния протокол не става ясно дали действително и в коя точно част експертът е отрекъл писменото заключение. Процесуално порочен според прокурора е отказът на съда да кредитира заключението на двете допълнителни комплексни експертизи от досъдебното производство, които са приели, че подсъдимата е допуснала грешка при воденето на родовия процес и като не е установила несъответствие между бебешката глава и костния таз на родилката е завършила раждането по естествен път и с използване на метода Кристелер по травматичен начин. Отправеното с касационния протест искане е за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на ОС-Ямбол.

Касационната жалба на повереника а. А. съдържа твърдения за допуснато нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на процесуалните правила. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК според касатора е налице, тъй като са били нарушени правилата за анализ и оценка на медицинските експертизи и решаващите съдебни изводи се основавали на особеното мнение на вещото лице д-р Х., което си е служило с вероятности и е било в противоречие с останалите експертни становища. Твърди се, че инстанциите по същество са взели решенията си в нарушение на чл. 14 НПК въз основа на избирателно подбрани факти и без да вземат предвид показанията на неонатолога д–р М.. Смята се, че решението на окръжния съд да допусне повторна експертиза - особеното мнение, по която впоследствие е взето за меродавно - е взето при неясни и противоречиви мотиви. Нарушение на правилото на чл. 13 НПК според повереника е допуснато, тъй като при наличните противостоящи позиции на вещите лица апелативният съд е отказал да уважи искането за допускане на нова лекарска експертиза, а също и да проведе допълнителен разпит на родилката Г. Ж.. Касаторът критикува използвания подход от апелативния съд, който без собствени мотиви и анализ е пренесъл пороците от първоинстанционното произнасяне във въззивното решение. По този начин въвежда и довод за липса на мотиви. Претендира се нарушение и на материалния закон с обосновка, че процесният казус представлява типичен и академичен пример на лекарска грешка, за която без правно основание подсъдимата Т. С. е призната за невиновна и оправдана.

Отправено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото на окръжния съд с конкретни указания.

Касационната жалба на повереника а. М. съдържа идентично искане. То се основава на наличните според касатора касационни поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - вторият не изрично заявен като правна квалификация, но изводим от съдържанието на касационната жалба. Недоволството на касатора се основава на необоснования отказ на инстанциите по същество да кредитират комисийните експертизи от досъдебното производство и на решението им да се доверят на особеното мнение на д-р Х., участващ в 2 състава на тройната експертиза, назначена от съда. Твърдението за нарушение на материалния закон се заявява с позиция за неправилно оправдаване на подсъдимата Т. С. за престъплението по чл. 123 НК, което несъмнено е извършила.

Срещу касационните протест и жалби до даване ход на делото пред ВКС на основание чл. 351, ал. 4 НПК са постъпили писмени възражения от подсъдимата и тримата й защитници, които по същество преповтарят доводите им пред двете предходни съдебни инстанции.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа касационния протест по съображенията, изложени в него.

Адвокат П. А. и адвокат М. М. – повереници на гражданските ищци и частни обвинители Г. и П. Ж.и, също поддържат подадените от тях касационни жалби. Изтъкнатите пред касационния съд съображения препокриват доводите в тези жалби.

Частните обвинители и граждански ищци Г. и П. Ж.и се присъединяват към позицията на поверениците. В допълнение към изложеното от тях Г. Ж. обръща внимание на съда, че лекарският екип, водещ раждането, не е извършил замерване на таза й, поради което е извършил неправилна преценка, че раждането може да протече без оперативна намеса. Посочва, че такива замервания, респективно противостоящ на извода за нормално раждане извод, е направен при втората й успешно завършила бременност.

Всички касатори пледират касационните жалби да бъдат уважени, като въззивното решение бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане.

Защитниците адвокат А. С., адвокат А. М. и Д. С. – последният конституиран на основание чл. 91, ал. 2 НПК, молят касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Излагат доводи по съществото на обвинението и на преден план извеждат правилността на извършените от подсъдимата действия, която в хода на завършваща фаза на изгонване и при липса на противопоказания за естествено раждане не е имала основание да пристъпи към секцио. Посочват като решително за вярното решаване на делото изразеното в последната назначена по време лекарска експертиза особено мнение на акушер-гинеколога д-р Л. Х., а не на останалите медици, участващи в нея, които нямат такава специалност, и са се присъединили към това особено мнение. Твърдят, че самото обвинение е негодно формулирано, тъй като към процесната дата медицинският стандарт "Акушерство и гинекология" не е бил действащ. Смятат, че актовете на инстанциите по същество удовлетворяват стандарта за качество на мотивите. Молят оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимата Т. Д. С., като се присъединява към казаното от защитниците, пледира за своето оправдаване. Изразява съжаление за раждането на мъртвородения плод, но смята, че действията й като акушергинеколог са били в съответствие с добрата медицинска практика. В последната си дума моли решението на АС-Бургас да бъде оставено в сила.

3

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 28.11.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол подсъдимата Т. Д. С. е призната за невиновна в това, че на 11.12.2018 г., в гр. Сливен, в отделение „Акушерство и гинекология“ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия акушер – гинеколог, в нарушение на чл. 6 от Закона за лечебните заведения, § 1.19, б.“а“ и б.„в“ от Наредба №12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, както и на глава 15, т. 1 и т. 1.6 от същата наредба, като: не е спазила всички правила при мониториране на раждането, неправилно и несвоевременно е диагностицирала родилката и е приложила метода на Кристелер по травматичен начин, довел до причиняване на черепно-мозъчна травма на плода на Г. Д. Ж., е причинила смъртта на този плод, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по предявеното й обвинение по чл. 123, ал. 1 НК.

С присъдата са отхвърлени предявените от гражданските ищци Г. Г. и П.

Ж.и против подсъдимата Т. С. граждански искове за неимуществени вреди, като е направено произнасяне по веществените доказателства и по разноските по делото.

По протест на прокурора и по жалба на поверениците на двамата частни обвинители с въззивно решение № 53 от 22.05.2024 г., постановено по в.н.о.х.д.

№35/2024 г. по описа на

Апелативен съд-Бургас, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Това въззивно решение е предмет на касационна проверка в настоящото производство – първо по ред.

Касационните протест и жалби срещу въззивното решение са процесуално допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирана страна (прокурор) и повереници на гражданските ищци и частни обвинители, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 НПК.

По същество на касационните протест и жалби бе прието следното:

Касационният протест и двете касационни жалба ще бъдат разгледани общо, тъй като посочените в тях касационни поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, релевирани възражения и отправени искания са препокриващи се или сходни по естеството си.

Воден от разбирането, че наличието на съществени и отстраними процесуални нарушения предопределя изхода на делото и не налага произнасяне по останалите касационни поводи касационният съд разгледа 4 най-напред тези възражения.

В тази връзка неоснователно е твърдението на адв. А., че не се били обсъдени показанията на неонатолога д-р К. М.. Показанията на д-р М. от досъдебното производство (прочетени на основание чл. 281, ал. 5 НПК със съгласие на страните) са залегнали както във фактическите изводи на съдебните инстанции, така и при доказателствения и правен анализ, при който е прието, че д-р М. безспорно не е присъствала по време на раждането, но това няма отношение към настъпилия резултат, тъй като плодът е бил мъртвороден и не е имал шанс да оцелее при оказване на навременна медицинска помощ.

Неоснователно е твърденията на същия касатор, че без разумна и законово обоснована причина въззивният съд е отказал да допусне преразпит пред него на свидетелката Г. Ж.. Г. Ж. е разпитана пред първостепенния съд два пъти. Частично и на основание чл. 281, ал. 4 НПК са приобщени и показанията й от досъдебното производство. Действително искане за преразпит на това лице е било направено пред въззивния съд, който в съдебно заседание от 08.04.2024 г. мотивирано го е отхвърлил – л. 139 (гръб) от въззивното дело. Направената в публичното заседание съдебна мотивировка е била надлежна и обоснована включително с повода, по който повереникът е поискал преразпита – за да възприеме съда непосредствено и лично изявленията на свидетелката. Съгласно разпоредбата на чл. 315 от НПК във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, но законодателят е предоставил и правото на преценка на съда кога и в какви случаи е необходимо допускането на исканите доказателства. Отказът на съда да допусне преразпит на Г. Ж. не е довел до нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като съдът е преценил, че предходните разпити на свидетелката са били изчерпателни и пълни, не се е твърдяло тя да трябва да изложи новооткрити обстоятелства, а соченото от защитата основание – да добие съдът непосредствени впечатления от лицето, не е покривало критериите по чл. 327, ал. 3 НПК. Ето защо отказът на въззивния съд да бъде допуснат преразпит на свидетелката Г. Ж. не е лишил частното обвинение от възможността да доказва тезата си и не се е отразил на пълноценното изясняване на обстоятелствата по делото.