Определение № 4137 от 07.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2108/2022
- Вид
- Определение № 4137
- Подписан
- 07.11.2022
- В сила
- 07.11.2022
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Невин Реджебова Шакирова
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4137 гр. Варна, 07.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100502108 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Н. А. П., чрез процесуален представител адв. Д. Д., срещу Решение № № 2474/25.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 14570/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”, кула Г следните суми: сумата от 204,84 лева, представляваща дължима сума за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури, издадени в периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. за обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1, кл. №1100219347, аб. № 2102003015, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9,16 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 25.06.2021г., за които суми е издадена Заповед № 3780/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10961/2021г. по описа на ВРС, както и е осъден да заплати на ищеца сторените съдебноделоводни разноски в размер на 289,83 лева за исковото производство и сумата от 31,73 лева заповедното производство.
Въззивникът излага твърдения, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд приел, че съгласно КССТЕ в обекта до демонтирането на СТИ 13.05.2021 г е ползван трифазен ток, тъй като в експертизата не бил формиран подобен извод. На следващо място жалбоподателят сочи, че в съдебното решение не са обсъдени всички негови твърдения и възражения, и в частност това, че между 1 страните не е налице облигационно правоотношение, по силата на което той да се явява небитов абонат. В исковата молба било посочено, че титуляр на партидата е „Роста“ ЕООД, с което ищцовото дружеството е в договорни отношения. Първоинстанционният съд не съобразил и настъпилите изменения в правната регламентация със Закона изменение и допълнение на Закона за енергетиката , обн. ДВ бр. 57/26.06.2020 г., които биха били относими ако се приеме, че въззивникът е небитов абонат на ел. енергия. Позовавайки се на §15, приет с цитираните изменения на ЗЕ, сочи, че не е получил уведомление за прекратяване на снабдяването. Не му е предлагано и сключване на типов договор от ищцовото дружество в предвидения в закона срок до 30.09.2020 г., респективно такъв не е сключван между страните. В заключение сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от действащите ОУ – да му изпраща фактура за дължимите суми, както и след незаплащане на същите в десетдневен срок да преустанови достъпа му до електроснабдяване. По гореизложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на иска с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от "Енерго - Про Продажби" АД, представлявано от адв. Христо Игнатов, с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в пълно съответствие с процесуалните и съдопроизводствените правила, и кореспондиращо със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Оспорват се възраженията на въззивника, че не е задължено лице по възникнали и съществуващи облигационни правоотношения по доставка на ел. енергия към процесния период. Излагат се твърдения, че доколкото той не е изпълнил задължението си по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 01.10.2020г./. до 30 септември 2020г. включително да сключи договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия, с който се сключва типов договор.
Позовавайки се на съдебна практика на Върховния касационен съд въззиваемото дружество сочи, че собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови и стопански нужди./чл. 92, чл.94а, във вр. чл. 97 ал.1 т.4 ЗЕ, във вр чл. § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ /. В това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с предприятието - краен снабдител и дължат цената на доставената електроенергия, доколкото между тях и доставчика не действа друга изрична уговорка. Писмената форма не е условие за действителност на договора. В заключение оспорва и възраженията във въззивната жалба относно липсата на основание за начисляване на процесните суми по съображения, че цената за достъп се заплаша за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия, а снабдителното дружество е резервирало мощност от 62.00 kw от капацитета на електроразпределителната мрежа за присъединените обекти на ответника. По гореизложените съображения моли за потвърждаване на решението в обжалваните части с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
2
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Не са направени доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Н. А. П., чрез процесуален представител адв. Д. Д., срещу Решение № № 2474/25.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 14570/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”, кула Г следните суми: сумата от 204,84 лева, представляваща дължима сума за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури, издадени в периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. за обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1, кл. №1100219347, аб. № 2102003015, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9,16 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 25.06.2021г., за които суми е издадена Заповед № 3780/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10961/2021г. по описа на ВРС, както и е осъден да заплати на ищеца сторените съдебноделоводни разноски в размер на 289,83 лева за исковото производство и сумата от 31,73 лева заповедното производство.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2108/2022г. на 22.112022 г. от 9:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални 3 взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4