Определение № 456 от 07.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. София, 06.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20241100600519 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от АДВ. М.Х. – защитник на подс. С. К. А., срещу определение от 10.01.2024 година, постановено в разпоредително заседание по НОХД 9681/2023 година на СРС, НО, 97 състав, с което в проведеното разпоредително заседание по делото е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП поради допуснати съществени отстраними процесуални нарушения на ДП, довели до ограничаване на правото на защита на подс. А., изразяващи се в следното:

В жалбата се твърди, че във внесения обвинителен акт не са посочени всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него; липсва каквото и да е описание на фактите и обстоятелствата, сочещи на задружна престъпна дейност по смисъла на чл.20 НК

Иска се обжалваното определение по чл. 248, ал. 5 НПК да бъде отменено в частта му относно прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП поради допуснати съществени отстраними процесуални нарушения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл.

342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустима, а разглеждана по същество е неоснователна.

Въззивният съд намира, че доводите на защита на подс. А., че са 1 допуснати съществени отстраними процесуални нарушения на ДП, довели до ограничаване на правото на защита на подс. А., са неоснователни по следните съображения:

На първо място съдът не споделя доводите на защитата, че от обвинителния акт не става това, в какво точно се състои помагаческата дейност на подс. А.. В обвинителния акт /и в обстоятелствената част, и в диспозитива на същия/ е посочено, че единствено подс. А. е отворил междинна врата на ет. 3 на офис-сградата, находяща се в гр. София, бул.“****, с което е улеснил другите неустановени по делото лица да проникнат в офис, който отнели, взломявайки заключен шкаф, инкриминираната сума. Именно за това действие / взломяването на междинната врата на 3 етаж / подс. А. е привлечен към наказателна отговорност.

На следващо място въззивния съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд в атакуваното определение, че по отношение на подсъдимия не са налице пречки да разбере в какво е обвинен както от фактическа, така и от правна страна, с оглед на което и да организира защитата си. В ОА последователно са описани и действията на другите три неустановени по делото лица, като съотнасянето им с инкриминираните действия на подсъдимия е въпрос по същество на делото.

Водим от горното и на основание чл. 345 ал.2 от НПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.01.2024 година, постановено в разпоредително заседание по НОХД 9681/2023 година на СРС, НО, 97 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2