Решение № 1123 от 20.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1123 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330201907 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4714039 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.2, т.2 от ЗДвП на М. И. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. И. М. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

1

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу М. И. М., за това, че на 11.04.2021г. в 21:00 часа в Републ икански път II-64 км.49+800 в посока с.Труд при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В26, е установено нарушение с АТСС CORDON-М2 MD1196, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. С МПС Форд Фокус, вид лек автомобил с рег. № ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство MD1196, като при разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 74 км/ч и прев ишаване на разрешената скорост с 14 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан М. И. М. и на същия б ила наложена глоба 100лв за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения се установяват в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.

Описаната противоправна деятелност с оглед фактическата установеност на превишението от 14 км/ч следва да бъде санкционирана по реда на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 50 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до 20 км/ч., какъвто е настоящият казус. Това обаче не е било сторено, а напълно неправилно и незаканосъобразно на нарушителя е била наложена глоба в размер на 100 лв. по реда на чл.182, ал.2, т.4, вр.ал.2, т.2 от ЗДвП.

Касае се за порок на електронния фиш, тъй като същият е издаден в нарушение на процесуалните правила, понеже напълно некоректно е посочена санкционната норма по чл.182, ал.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“. Така жалбоподателят е санкциониран за нарушение на скорост, което е извършено повторно, но същевременно в обстоятелствената част на електронния фиш 2 липсват изложени каквито и да било фактически обстоятелства в тази насока, а именно кога е било извършено първото нарушение, с какви актове е било установено, респективно санкционирано и кога същите са влезли в с ила, което е от съществено значение за преценката за наличие или липса на правнозначимия факт на повторността. Интересен факт е, че бланката на процесния електронен фиш, отпечатан от таблетното устройство на контролния орган и връчен на жалбоподателя санкционната норма е посочена единствено като тази по чл.182, ал.4 от ЗДвП, тоест липсва посочен в хипотезата на коя от визираните в този текст алинеи е действал нарушителят и при която следва да бъде наказан. Създадена е процесуална ситуация, при която е налице разнобой между фактическото и юридическото обвинение, доколкото в санкционната норма се съдържат и обективни признаци от състава на изследваното нарушение, а именно твърдяната повторност. . Касае се за нарушение на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5, пр.4 и т.7 от ЗАНН изискващи ясно, точно и коректно посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което на свой ред да съответства на вида и размера на наказанието, което в настоящия казус не е сторено, а последното се явява съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването на електронния фиш. Коментираните процесуални нарушения пряко рефлектират върху правото на защ ита на наказаното лице, тъй като както за него, така и за съда остава неясно какво нарушение му се вменява, при какви фактически обстоятелства е извършено същото и дали правилно и законосъобразно е бил санкциониран. Визираните процесуални нарушения са неотстраними от настоящата съдебна инстанция предвид въззивните й функции, което налага отмяната на електронния фиш.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4714039 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.2, т.2 от ЗДвП на М. И. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕН като неправилен и незаконосъобразен.

По отношение на разноските, на основание на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично 3 искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 400 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесния електронен фиш, съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема претенцията му за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4714039 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.2, т.2 от ЗДвП на М. И. М., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в рамките на производството пред РС – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4