Решение № 710 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501886 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260209/28.03.2024г. постановено по гр.д. № 8125/2014г. по описа на СГС, ГО, 8 състав, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от И. В. И. против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 350 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което е образувано сл. дело № 1-025/2005 г. по описа на СВОП и образуваните съдебни производства, по които е оправдан с решение от № 141 от 09.06.2011 г. по н.д. № 54/2011г. на ВКС в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т.

2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 2 и 3 във вр. чл. 20, ал. 2 НК, а след възобновяване на наказателното производство е оправдан по обвинение по чл.116, ал.1 т.6 пр. 3 НК и вместо това е признат за виновен в причиняването на убийство по непредпазлИ.ст - престъпление по чл. 122, ал. 1 НК във вр. чл. 2, ал. 2 във вр. ал. 1 НК и на основание чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2 НК, съдът е приложил закона за давността като не наказал ищеца И. И. за престъплението по чл. 122, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2021г.

/датата на постановяване на Решение № 29 от 05.03.2021 г., постановено по н.д. № 1202/2019 г. по описа на ВКС / до окончателното й изплащане.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

1

Жалбоподателят-ищец И. В. И. оспорва решението изцяло, като твърди, че след като е изготвен Доклад 03.02. 2015 г. по чл. 140 от ГПК по ИМ от 2014 г. и са проведени първо и насрочено последващи съдебни заседания, СГС не би могъл да измени Доклада и да включи движението по наказателното дело и след възобновяването му с Решение №122 от 17.07.2015 г. ,както и оставил без уважение искането съобразено с чл.147 и чл.235 ал.2 и 3 ГПК при изключително нетипичното и продължително развитие на наказателния процес, като се позовава на забраната по чл. 214 ал.1 ГПК, независимо от особеното производство по ЗОДОВ и протИ.речивата съдебна практика по изменението на иска. Неправилно без уважение са оставени част от исканията за допускане на нови доказателства и процесуални действия. Незаконосъобразно и неправилно с Определението от 03.05.2022 г. съдът не приел за разглеждане иск по чл. 2 ал. 1 т.4 ЗОДОВ, защото такъв не е предявен с основния иск, а няма как да е предявен, защото не е бил настъпил и след като осъждането и изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода" е от април 2019 г., отклони искът за присъждане на имуществени вреди, защото бил вече прекратен, но по-късно назначил експертиза за пътни разноски. Посочва, че претендира обезщетение в размер на 160 000 лв., от които 20 000 лева за нарушаване правото на разумен срок, 20 000 лв. за непредявено обвинение или алтернативно да се отмени Решението, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно съдът е приел, че нито едно от основанията по чл. 2 ЗОДОВ не е доказано, защото : не била постановена оправдателна присъда ,а признаването във вина под формата на непредпазлИ.ст е също виновно деяние; че макар да е оправдан за умишлено убийство, е признат за виновен да е извършил деянието по непредпазлимост; че макар да не е наказан поради настъпилата давност, е виновен; че само в случаите при образуване на наказателно производство след настъпилата погасителна преследването давност и при амнистирането е основание за ангажиране на отговорността на държавата. Съдът е отхвърлил исковете като неоснователни е неправилен и необосновавали извод, че липсва основание по чл. 2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, в лицето на Прокуратура на Република България, подкрепено с мотиви, че има причинена смърт от деянието, че се касае до едно деяние и дали е умишлено или непредпазлИ. то е извършено и с участието на ищеца, не било прекратено и не е оправдан. Изтъква за ноторно известен факта, че разумният срок за решаване и приключване на делото е съществено нарушен ,както и че той няма принос в забавата и колебанията в широки граници на съдебните състави - от невинен до виновен, от осъждане на 18 години лишаване от свобода, на 16, на 8 и на 7 години, отново прекратяване поради липса на престъпление, а накрая се приема за непредпазлИ. и без предявяване на такова обвинение и узнаване на конкретното му участие и без да е осъществена съответна защита и при изтекла погасителна наказателното преследване давност. Първоначално е предявено обвинение за престъпление по чл.124 ал.1 пр. 2 НК с предвидено наказание „лишаване от свобода" от две до осем години, а правната квалификация на деянието от последната съдебна инстанция е дори по чл.122 ал. 1 НК, което е непредпазлИ. деяние, предвиденото наказание е „ лишаване от свобода " до 3 години /в редакция до изменение в 2010 г./ .Обвинението не е за тежко, умишлено престъпление и 2 обикновената давност е 5 години - изтекла на 10.11.2010 г., а абсолютната давност за наказателно преследване е 7 години и 6 месеца и е изтекла на 10.05.2013г., когато биха приключили търпените от него вредни последици, както и ако е доказана вината му щеше да бъде осъден и да понесе наказание. При изтекла обикновена или абсолютна погасителна давност наказателното преследване се погасява /изключва/, към момента на настъпването й, съдът и прокуратурата са задължени служебно да следят и да приложат чл. 24 ал. 1 т.3 НПК.

Неправилната квалификация, дадена и отстоявана от прокуратурата, възприемана от някои съдебни състави са влошили процесуалното положение на ищеца и на практика съставлява изразена проява на държавен тормоз над подсъдимия. Даваните неправилни квалификации на едно и също деяние в периода от 25.04.2006г. и до 05.03.2021г. по поддържаното от прокуратурата обвинение е правомощие единствено на решаващия съд, но в случая е налице произнасяне при отсъствие на доказани по безспорен начин обективен и субективен елемент за съставомерността. Твърди, че след като съдът е приел, че деянието не съставлява престъпление, за което е повдигнато обвинението и след като по свое усмотрение преквалифицира фактическата обстановка от обвинителния акт към по-леко наказуемо наказателното преследване, което е покрито с абсолютна погасителна давност, по правни последици на практика прекратява съдебното производството /Решение № 413 от 11.03.2016 г. по н. д. № 1343 / 2015 г. на ВКС, 2-ро НО/. Това е основание по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и не е в протИ.речие с ТР № 3/2005 г. В тази насока се позовава и на Решението от 09.11.2023 г. на ЕС. Съдебната практика приема, че при настъпила погасителна давност, както и при прекратяване на наказателното производство при условията на чл.369 ал. 2 НПК /вече изменен/ се ангажира обезпечителната отговорност на деликвента. Неправилно съдът се е позовал на чл.7 КРБ, на съдебната практика като ТР №3/ 22.04.2005 г. ,ТР№ 5/2013 г. на ОСГК, за да отхвърли изцяло исковете. Неправилно е счел, че за нарушаване правото на разумен срок трябва да има нарочна претенция, когато се приема, че този иск по чл.2 б ЗОДОВ има относителна самостоятелност спрямо искът по чл.2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и тези въпроси се решават комплексно, както и при осъждане по непредявено обвинение .

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът И. В. И. твърди, че на 10.11.2005г. било образувано предварително производство срещу неизвестен извършител за това, че на 10.11.2005г. около 21ч. в гр.Благоевград, на ул.

„Дойран" умишлено е умъртвил А. Р. Д. - „Ч." - престъпление по чл.115 НК. Първоначално производството било образувано в ОСлС - Благоевград - сл.д.№ 743/2005г., ОП Благоевград, а впоследствие било образувано сл.д.№ I - 025/2005 г. по описа на СВОП.

3

Повод за образуване на производството била проведената на 10.11.2005г. в гр.Благоевград специализирана полицейска операция, разпоредена от Министъра на вътрешните работи, която била насочена срещу престъпната дейност на лицето А. Д. - „Ч.". В изпълнение на предварително изготвен план на органите на МВР била проведена операция за задържане на лицето, който бил придружен от яростна съпротива от негова страна. След като бил подаден сигнал към Спешна помощ, медицинският екип установил настъпването на смъртта на задържания А. Д.. С Постановление от 25.04.2006г. по сл.дело № 1-025/2005 г. на СВОП ищецът И. В. И. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 129, ал. 1 и, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с, ал. 1 НК /причинил по непредпазлИ.ст смъртта на А. Д., вследствие на умишлено нанесена в съучастие като съизвършител средна телесна повреда, като деянието е било извършено по време на задържане на лицето/ и спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 1000 лв. Впоследствие на 08.11.2006 г. на петимата полицаи, сред които и ищецът по делото било повдигнато ново обвинение - за причиняване на умишлено убийство по чл. 116, ал. 1, т. 2, предл. 3, т. т. 5 и 6, предл. 2 и 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а на 01.11.2006 г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „забрана за напускане на пределите на РБ". С присъда № 0329 от 09.11.2007г. по НОХД № 0329/2006г., подсъдимите били признати за виновни по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр.З, т. 5 и т. 6, пр. 3, във вр.чл.20 НК, като на ищеца И. И. било наложено наказание от 18 години лишаване от свобода. Присъдата била обжалвана като с решение № 538 от 20.01.2010 г., постановено по к.н.о.х.д № 598/2009 г. на ВКС е било отменено посоченото решение и делото е върнато за ново разглеждане. С Решение № 141 от 09.06.2011 г. по н.д. № 54/2011 г. на ВКС е било отменено решението по ВНОХД № 5/2010 г. на Военно- апелативен съд и присъда по НОХД № 33/2008г. на СВС, в осъдителните им части, като подсъдимите били признати за невиновни по повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 2 и 3 във вр. чл. 20, ал. 2 НК. В резултат от воденото наказателно производство ищецът бил дисциплинарно уволнен, а общественият интерес към случая допринесъл за публичното поругаване на неговото име. Воденото наказателно производство се отразило негативно и върху социалната среда на ищеца, предизвикало отчуждение в приятелския кръг, в социалните и в служебните му контакти, съседите му се повлияли от публичната разгласа на случая, поради което изпитвал чувство на неудобство, отказвал активни социални контакти и изпаднал в депресия. Самите процесуални действия повлияли твърде отрицателно върху психиката му, което довело до появата на здравословни проблеми. - страдал от безсъние, приемал успокоителни лекарства и започнал да употребява алкохол. Отношенията в семейството на ищеца се влошили, а самият ищец криел от децата си и не контактувал с приятелите и с близките си. За ищеца било унизително да бъде обвинен в тежки престъпления и принуден да премине през целия процес на разпити, повдигане на обвинение за престъпление от общ характер и разследването във фазата на досъдебното производство, съставянето на обвинителен акт и предаването на съд, съдебния процес, изпитвал негативна емоция от упоритостта на ответника да поддържа висящо обвинение срещу него. В този период имал сериозни психологически и емоционални проблеми, бил подложен на много силен стрес, проявявал 4 раздразнителност, бил постоянно в депресия, самоизолирал се, страдал от безсъние. Било накърнено доброто му име в обществото и неговите близки и приятели започнали да странят от него. Претендира обезщетение в размер на 350 000 лева, ведно със законната лихва от 05.03.2021г. датата на влизане в сила на решението на ВКС до окончателното изплащане.