Решение № 147 от 09.04.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Ловеч, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20234310101119 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.24 от ЗПК.

Съдът е сезиран с ИМ от Р. А. Б., с адрес: ***, чрез адв. Т. П. Ч. – АК – Бургас против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул.“Сребърна“№16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, представлявано от Светослав Юриев Ангелов.

Наведени са твърдения, че между ищеца Р. Б. и ответното дружество „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца е предоставеа сумата в размер на ***лв. – главница, със срок за погасяване 12 погасителни вноски. За ползване на сумата кредитополучателят дължи на кредитодателя възнаградителна лихва с ГЛП – 23,17% съгласно т.7 от Приложение №1 от договора при ГПР по кредита 49,00%, съгласно т.9 от Приложение №1. Посочва, че съгласно чл.4.1 от Приложение №1 рзмерът на погасителната вноска е 102,57лв.към момента на подписване на договора.

Ищецът счита, че в сключения между страните договор не се включват разходите за събиране, лихви за забава, такси и неустойки за неизпълнение. Общата дължима сума на потребителя към момента на подписване на договора е в размер на 1 233,00лв. Излага, че съгласно чл.1 от Приложение №5, кредитополучателят следва да представи обезпечениепо сключения договор за потребителски кредит – поръчителство от 2/две/физически лица или банкова гаранция в размер на 1232 лв., като това задължение следва да изпълни в рамките на деня следващ деня на сключване на ДПК, което намира за неизпълнимо. Посочва, че начислената неустойка е в размер на 1080,36лв. Твърди, че вследствие неизпълнение на задължението размерът на погасителната вноска се е увеличил на 192,78лв. и размерът на 1 задължението е нарастнал на 2313,35лв. Излага също, че съгласно чл.2 от Приложение №4 заемателят се е задължил да заплати и такса за разглеждане и оценка на заявка за кандидатстване.

На първо място, ищецът счита, че начиселанат от заемодателя неустойка в размер на 1080,33 лв. съгласно погасителен план на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е противоречаща и заобикаляща закона, както и накърняваща добрите нрави. Намира за заобикалящо закона и противоречащо на добрите нрави обстоятелството, че земополучателят се счита з уведомен с начисляването на така наречената „неустойка обезпечение“ още с подписването на ДПК.

Навежда довод, че накърняване на добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД е налице, когато се наруши основен принцип в правото

– добросъвестност в гражданските/търговските отношения.

По отношение на специално приложимия Закон за защита на потребителите счита, че търсената и начислена неустойка и такса за нищожни на няколко самостоятелни основания. На първо място счита същите за нищожни и противоречщи отново на добрите нрави съгласно чл.143, т.19 от ЗЗП, като изтъква, че неустойката в размер на 1080,36лв. е повече от 100% от размера на отпуснатия кредит. Счита, че заплащането на тази неустойка е в нарушение на принципите на добросъвестност и справедливост. Наред с това, начислената такса в размер на 99,96лв. не е включена в годишния процент на разходите, което отново противоречи на закона.

Ищецът твърди, че предвидената съгласно Приложение №5 клауза за неустойка е неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като предвидената за заплащане неустойка е необосновано висока. Счита, че в настоящия случай е приложима и следва да бъде съобразено, съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на ЕС и на Съвета от 23.04.2008 г. Според ищеца, в настоящия случай е налице класически пример за неустойка, начислена за неизпълнение на акцесорно задължение, която излиза извън присъщите й функции и е налице неоснователно обогатяване. Изтъква, че според ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г, ОСТК, т.3 клауза, която накърнява добрите нрави и която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция е нищожна.

Поддържа, че по този начин се заобикаля чл.33 от ЗПК. Отбелязва, че в случая неустойката е уговорена като санкция за кредитополучателя при неизпълнение, но не на основното му парично задължение, а на задължение за предоставяне на обезпечение, чието изпълнение е трудно изпълнимо в така уговорения кратък срок и при тези условия, поради което счита, че целта на тази неустойка е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на клаузата за неустойка.

На следващо място счита,че начислената неустойка в размер на 1080,36лв. е нищожна и на основание чл.24 ЗПК, във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП. Счита, че предвидената неустойка не е индивидуално уговорена. Напротив, тя е част от самия договор, който е стандартен, бланкетен, при отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателят по никакъв начин не може да влияе върху тяхното съдържание. Посочва, че съгласно чл.21, 2 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел заобикаляне на закона, е нищожна. Твърди, че с предвиждането на такива разходи, като неустойката по Приложение №5 към ДПК и начислената такса се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК и е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПР.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да прогласи за нищожни начислените съгласно Приложение №4 такса в размер на 99,66 лв. и неустойка в размер на 1080,36 лв, начислена съгласно Приложение № 5, включени в Погасителен план и съгласно Договор № *** за потребителски кредит, сключен между ищеца Р. А. Б. и ответника „Ай Ти Еф Груп“АД, като противоречащи с разпоредбите на чл.5 и на чл.11, ал.1, т.9, ал.11, т.10 от ЗПК, чл.143, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.24 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.трето от ЗЗД.

Претендирани са и направените деловодни разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията, като е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът, чрез пълномощник – мл.адв. В. Б. – К., е подал писмен отговор, в който е изразил становището си по допустимостта и основателността на заявената искова претенция. Моли съдът да отхвърли изцяло претенциите на ищеца за установяване на нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в Приложение №5 към Договора за потребителски кредит № *** и таксата предвидена в Приложение №4 към Договора за потребителски кредит № *** поради противоречие на разпоредбите на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД във вр. с чл.5 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, чл.143, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.24 от ЗПК. Счита, че исковите претенции на ищеца са изцяло неоснователни и необосновани. Моли съдът да счете за безспорни между страните обстоятелствата по сключване на процесния Договор за потребителски кредит № *** и предоставяне на заема в размер на 1 000 лв. Възразява и оспорва твърдението на ищеца, че неустойката, установена в ДПК и предвидената такса в Приложение № 4 към сключения ДПК се явяват нищожни, като излага подробни съображения.

Едновременно с отговора, на основание чл.211 от ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“АД е предявил насрещен иск срещу Р. А. Б.. Отправено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди насрещния ответник Р. А. Б. да заплати на „Ай Ти Еф Груп“АД следните суми съгласно сключения помежду им Договор за потребителски кредит № *** и приложимите към този договор за кредит Погасителен план, Приложения и Общи условия:

1./ Главница по договора за кредит в размер на 1000 лв. и 2./ Договорна лихва в размер на 133,03 лв. за периода от *** г. до *** г.

С Определение от *** г. съдът е допуснал, на основание чл.211 от ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство, предявеният насрещен иск и е постановил на 3 основание чл.131 от ГПК на ответника по насрещния иск да се изпрати препис от исковата молба заедно с приложенията.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на насрещния иск е постъпил писмен отговор от Р. А. Б., чрез пълномощника адв. Ч.. Заявява, че признава за основателен предявеният иск за сумата от 1 000лв. – главница, като на основание чл.237 от ГПК, моли съдът да постанови решение при признание на иска. Счита, че на основание чл.78, ал.2 от ГПК в негова тежест не следва да бъдат възлагани разноски с оглед на това, че не е станал повод за завеждане на иска. На следващо място, оспорва дължимостта на претендираната с насрещния иск договорна лихва в размер на 133.03 лв, начислена за периода на срока на договора, като счита, че подписаният между страните договор е недействителен, с оглед на което ответникът дължи чистата равностойност на отпуснатата по договора главница. Счита, подписаният между страните договор за недействителен на посочените в отговора няколко самостоятелни основания. Претендира съдебни разноски съобразно представения Договор за правна помощ и съдействие, като прави възражение за прекомерност на търсеното за присъждане адвокатско възнаграждение от ищцовото дружество по насрещния иск.

В о.с.з. ищецът Р. А. Б. не се явява и не се представлява. Преди заседанието, в което е даден ход на делото по същество, е постъпила писмена молба от ищеца, чрез адв. Ч..

Заявява, че поддържа исковата молба и депозирания отговор на насрещната искова молба.

Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът –„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД не изпраща представител в о.с.з. Депозирана е писмена молба от пълномощника – мл.адв.В. Б. - К.. Поддържа подаденият отговор на исковата молба, както депозирания насрещен иск. Счита, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като независимо от направеното признание на насрещния иск, Р. Б. е дал повод за предявяване на исковата молба и следва да понесе разноските, сторени от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД.

Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на *** г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД , от една страна като Кредитодател, и ищеца Р. А. Б., от друга страна като Кредитопоучател е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г. Договорът е сключен въз основа на подадено от ищеца и одобрено от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД заявение по образец. От представената разпечатка на договора за кредит и Приложение № 1 към ДПК, неразделна част от него и имащо характер на препис съгласно нормата на чл.184 от ГПК, се установява, че предмет на договора е предоставянето на сумата от *** лв, при уговорен срок на кредита – *** г. чрез заплащане на 12 погасителни вноски всяка в размер на 102,75 лв. и падежни дати на вноските съгласно приложения към договора погасителен план, видно от който първата падежна дата е 06.12.2022 г. и последната падежна дата е *** г. Съгласно постигнатата между страните договореност лихвеният процент по кредита е 23,71%, 4

Годишният процент на разходите по Кредита /ГПР/ е 49,00%, а общият размер на всички плащания, дължими от Кредитополучателя при надлежно изпълнение, изчислен към момента на сключване на кредита е 1233,00 лв.

Съгласно чл.2 от Приложение №4 към процесния ДПК №*** Клиентът е поел задължение да заплати на Кредитодателя такса в размер на 99,96 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представента от Клиента преддоговорна информация, подготовка на Договора за кредит и допълнителните приложения км него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на Клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита. Уговорено е, че тази такса се заплаща на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита.